„Рицарите" на плаща и кинжала отново се оказаха в центъра на ДС-скандал. Причината - поредното изменение в Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

На 18 декември парламентът прие предложението на Иван Костов и Йордан Бакалов за отпадане на забраната за осветяването на ръководните кадри на ДС и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА в двете съвременни разузнавателни служби - НРС и служба „Военна информация" (военното разузнаване) известна като параграф 12 от закона за досиетата. Забраната бе наложена от тройната коалиция в последния момент при приемането на закона през декември 2006 г.

„Най-радикалната" промяна в закона за досиетата, извършвана досега, стана факт в резултат на гласуването на парламентарната група на ГЕРБ в Народното събрание заедно с подкрепата на депутати от други парламентарни групи.

Както се и очакваше поправката веднага предизвика бурната реакция на депутатите от БСП, които единствено безуспешно се противопоставиха на приемането й.

Парламентарната група на Коалиция за България настоява президентът Росен Плевнелиев да наложи вето върху приетите промени в Закона за досиетата, които регламентират огласяването и на действащи в момента служители от разузнаването.

С приетите промени отпада параграф 12 от сега действащия закон, който не е позволявал разкриване на принадлежност за хората, които заемат длъжностите началник на отдел, началник на сектор в служба „Военна информация", началник-отдел, началник-секция в Националната разузнавателна служба.

Според левите депутати от закона ще бъдат засегнати към 1000 разузнавачи, от които поне 70 - зад граница, което е национално предателство. В отговор от ГЕРБ заявиха, че това не са много хора и за тях ще бъде осигурена специална закрила.

По думите на депутата от „Коалиция за България" Найденов става дума за действащи служители, включително зад граница в рискови страни, в които цената е техният живот, на техните семейства и на хората, с които те са контактували.

Красимир Ципов, депутат от ГЕРБ, е на друго мнение: „Аз не смятам, че в 21 век, 23 години след началото на демократичните промени, в тези служби на България трябва да продължават да работят на отговорни позиции служители на ДС."

От „Коалиция за България" посетиха сградата на президентската администрация, за да изкажат аргументите си за ветото. Ангел Найденов обяви след срещата, че тезите на левицата са били приети с внимание. Депутатите от БСП са били информирани, че президентът продължава да събира становища против промяната, за да реши окончателно дали да върне Закона за досиетата.

Ветото според „Коалиция за България" ще даде възможност в парламента да се чуе и мнението на разузнавателните шефове, които не присъстваха, когато промените бяха гласувани в Народното събрание.

Да се очаква обаче налагане на вето от страна на президента едва ли е реалистично. Росен Плевнелиев твърдо подкрепи приетото от правителството на ГЕРБ решение да не се назначават за дипломати и генерални консули кандидати, които са били сътрудници на бившата Държавна сигурност (ДС).

Нещо повече, още с встъпването си в длъжност преди година той настоя администрацията му да бъде с „чисто минало". Плевнелиев е и един от малкото държавници, които открито подкрепят идеята за създаването на музей, който да разкрива „истинската дейност и роля на ДС".

До момента Плевнелиев не е коментирал публично новите поправки в закона за досиетата и конкретно параграф 12. Но разгорялата се дискусия за последните промени в Закона за досиетата не може да скрие истинската същност на ставащото.

Наивно е, например, да се вярва, че въпросните около 70 действащи разузнавачи не са изпълнявали досега, както трябва, „служебните си задължения". Ако това бе така, те щяха да бъдат уволнени от разузнаването.

Повече от ясно е и, че сегашното разчистване на външните ни централи е продиктувано от нещо друго - започналата „реформа" в службите за сигурност, която, от една страна, трябва да осигури на премиера пълен контрол върху тях, а, от друга, да позволи на възпитаните на Запад през последните 23 години „наши момчета" да заемат ключовите постове, държани досега от ДС-арите.

Това последното е особено важно не само, защото ще изпълни исканията на западните служби да разширят влиянието си в българските разузнавателни централи, но и защото ще позволи да се сложи ръка върху силно засекретените и изключително богати задгранични фирми на двете външни разузнавания.

Всъщност, поглеждайки през стелещата се мъгла от идеологически заклинания, с която ни обвиват около гласуваното на 18 декември 2012 г. изменение, човек не може да не види, че именно слагането на ръка върху безконтролните фондове на НРС и „Военна информация" стои в основата на цялата „операция"!

Тези фондове, които през годините хранеха не едни управляващи, сега трябва да свършат необходимото и за оставането на ГЕРБ на власт. А дори управляващата партия да загуби вота догодина, което е малко вероятно, тайните средства управлявани от „правилните хора" ще й осигурят достатъчен комфорт.

Тук обаче се появява тънкият момент, на който явно разчитат от БСП при „яростната им съпротива" срещу изменението на закона. Безконтролното „управление" на задграничните фирми и техните капитали през отминалите две десетилетия постепенно превърна схемата за това в персонално „ноу-хау".

Негови привилегировани носители станаха именно тези „ръководители на средно ниво", които са започнали кариерата си в ДС и днес са поставени на мерника на „промяната". Но като добри професионалисти през течение на годините те модифицираха „кодът за достъп" до фирмите в своя „лична защита"!

Затова решението на възникналия „казус" е в сделка между БСП и ГЕРБ, преговорите за която навярно вече текат зад кулисите на публичната „битка". Резултатът ще е, че от „Позитано" 20 ще отстъпят някои от заеманите от тях позиции на ГЕРБ, а управляващите ще запазят част от хората на БСП.

Така и в разузнаването, както това стана например във Външно министерство, ще бъде приложен двоен стандарт - вън от играта ще бъдат извадени само тези, които договорката е вписала в черния списък. Други, пак както това бе приложено в МВнР, не само ще бъдат „запазени", но и ще се „развиват".

Прилагането на двойния стандарт в НРС и служба „Военна информация" ще бъде улеснено и от наличието на чл. 32 от действащия сега закон, който, както обясни и Йордан Бакалов, съвносител на последното изменение, позволява с механизма предвиден в него една част от ДС-кадрите да останат в службите.

Така и ГЕРБ ще е сит, и БСП няма да е гладно. Все пак червените също трябва да имат финансов ресурс за изборите...

Колкото до все по-оредяващата и все по-незаинтересована публика на поредния ДС-скандал, за нея традиционно ще остане щедро разпръснатият от авторите му прах в очите на слепите!