Има ли рецепта за постигане на целите в бизнеса?

„Как да постигнем целите си" е може би една от най-предпочитаните теми за хората, умеещи стилно и интелигентно да промиват мозъци или просто да продават лъжи и фалшиви надежди. Съществуват стотици, дори хиляди, теории и книги, фокусирани върху идеята за поставяне и реализиране на цели. Интересното е, че всички те нареждат, по спекулативен начин, само част от целия пъзъл на истината.

Ще се постарая в следващите редове да очертая, по обяснителен и прост начин, общите принципи, ръководещи тази тема. Това би могло да е доста забавно, защото осъществяването на целите е лесно, стига само да осъзнаете някои основни факти и да не ги подценявате.

Процесът на постигане на цели се състои от две части: 1) етап на поставяне на целта и 2) преследване и фаза на постигането й.
Нещата обаче могат доста да се усложнят, ако попаднете в капана на собствената си неспособност да се противопоставите на събитията, което ви отдалечава от следването на определения от вас път.

Нека започнем с дефинирането на това, какво точно представлява поставянето на цел. „Поставянето на цели обикновено включва установяването на специфични, измерими, достъпни, реалистични и времево фиксирани действия". Това е любимата ми дефиниция, тъй като тя лесно и опростено казва, как бързо да се справите с първата част на упражнението. Нито едно от изискванията не е трудно за реализиране, за което и да е било човешко същество, защото всичките са съобразени с потенциала, интелекта и социалния статус. Но преминеш ли към втората фаза - частта, в която постигаш нещо, ще осъзнаеш, че времевият елемент е всъщност най-трудният, с който трябва да се справиш.

Лесно е да постигнеш това, което искаш, веднъж осъзнал какво точно желаеш. Как обаче може да определиш това? Огледай се, експериментирай с колкото се може повече нови неща, опознай се, анализирай какво най-много ти харесва и го направи. Имай мечти! - колкото са по-големи, толкова по-добре. Не се ограничавай! Много хора се ограничават до това, което мислят че могат да правят. Можеш да стигнеш до там, докъдето умът ти позволява. И не забравяй думите на Мери Кей Аш - една от най-успешните жени-предприемачи в световен мащаб - „Това, в което вярваш, можеш и да го постигнеш".

Никога не попадай в капана на мизерията, като разумно оценяваш потенциала си, за да определиш рамките на целите си, слагайки ги в конкретни граници. Това води до сдържаност или скромност, което би ти навредило и е напълно погрешно в един свят на свободна пазарна икономика и личностно усъвършенстване.

Скромността ограничава желанията ти и те кара да имаш ниско самочувствие, което директно рефлектира върху мотивацията да прогресираш в живота. Скромните хора не са способни да платят цената за нещо по-голямо от това, което хора като тях обикновено получават - а това обикновено са ниските доходи. Това ощетява хората, като ги прави зависими от добрата воля на по-силните в обществото.

Подобен род поведение се наблюдава в общества с диктаторски режими и оказва деструктивно влияние на поколения напред. Например, в родната ми страна, България, хората са се освободили от репресивния комунистически режим преди повече от 20 години, но разрухата все още е силно осезателна.

Хората постъпват в университети, без ясна визия и желание за бъдещо развитие. Отиват на интервюта за работа, очаквайки работодателят да им предложи и определи заплатите им. Много от тях не могат твърдо да отстояват собствените си интереси и ясно да изразят какво искат и какво ще предоставят в замяна.

Това е резултат от „заробването на мисълта" във времето на комунизма, когато на всички им бе предоставена работа, храна, подслон и определен стил на живот, внимателно контролиран от държавата. Обществото нямаше възможността да мечтае за повече от позволеното. Държавата, по време на този период, имаше интерес да учи хората на скромност, тъй като идеологията на комунизма елиминира основните правила на капитализма като свободна конкуренция между индивидите, частна собственост (на повече от това, от което се нуждае всяко домакинство), свободна воля и т.н.

Вторият елемент в процеса на постигане на целите включва преследването и постигането им, като по време на целия процес има частични постижения или поне така трябва да изглеждат нещата. Например, ако целта ви е да напишете книга, мислете прагматично и се постарайте всяка глава да е четима сама за себе си, без оглед на това дали ще напишете цялата книга. Правейки това, ще имате частични постижения, тъй като всяка глава ще е завършено четиво само по себе си и вие ще сте победител всеки път, когато завършвате отделна част.

Сега ще разгледаме основните аспекти, които трябва да имате предвид, веднъж поставили си и раздробили целта на множество малки парченца, приемайки, че всяко от тях е едно отделно постижение.

Преди да положите извънредни усилия, уверете се, че сте преминали критичния минимум. Хората винаги се надценяват за това, което могат да постигнат през първата година и подценяват това, което могат да направят за следващите пет години. Такъв е и случаят, дори и при професионалното бизнес планиране в големите организации, където това се върши от екип професионалисти, занимаващи се единствено с планове и проекти.

Много инициативи се провалят, защото преследвачите на цели се обезкуражават и отказват още през първата година, тъй като не могат да постигнат планираното за дадения период и затова се отказват още в началото. Това, което повечето обаче не знаят е, че ако в краткосрочен план, в рамките на една година, постигнат повече от 50% от планираното и продължат със същото темпо, те ще надхвърлят целите си със 150% в дългосрочен план, в случая пет годишен период. Затова, не позволявайте на пречките да ви спират, плътно се придържайте към набелязания курс, без оглед на външна сила и намеса. Повечето хора се провалят точно тук, тъй като позволяват обстоятелствата да ги отклонят от избрания път.

Представете си, че сте започнали дадена бизнес инициатива и скоро след това пазарните условия се променят в посока, в която става безсмислено бизнес начинанието ви. В резултат на това се отказвате и започвате нещо ново. Това е много погрешно, тъй като всеки бизнес изисква усилия, познания и постоянно надграждане във всеки един аспект. Може леко да го трансформирате, да използвате кризисния период, за да получите познание, да се занимаете с административна работа или проучвания. Намалете темпото и входящите ресурси, но не се отказвайте напълно. Имайте предвид, че емоциите и отчаяните действия обикновено оказват най-лошо влияние, защото те не само замъгляват решението ви, но и ви карат да неглижирате някои от основните бизнес логики. И в крайна сметка, резултатът е коренно различен от целта, което е неприятна и нежелана ситуация.

Ще разгледам конкретен пример от живота, който да илюстрира теорията ми. Известна поговорка в бизнес средите гласи, че един провалил се спекулант се превръща в дългосрочен стратегически инвеститор.

Представете си, че сте инвеститор в различни сфери на бизнеса и сте се специализирал в изкупуването и препродаването на по-късен етап на компании с цел печалба за сравнително краткосрочен период от време. Един от проектите ви е за закупуване на обувна фабрика, от която възнамерявате да купите контролния пакет, посредством банков заем, с възможно най-малко лични капиталовложения, да я задържите за няколко месеца и след това да я продадете с 200% печалба.

Тази сделка е само препъни камък в постигането на по-значителната ви цел, само една единствена глава в книгата ви. Пазарът обаче се обърква и вие не успявате да я продадете в първоначално планувания краткосрочен период. Всичко това веднага се отразява като шамар върху другите ви планове. Трябва да подредите целия пъзъл по начин, по който той да се обвърже със стратегиите, продажбата, банковия заем, организацията на трети лица и т.н. Сега какво ще правите? Ще ви кажа какво биха направили множество предприемачи.

Хората отчаяно се стремят да завършат проекта и да спасят вложенията си. Това често включва откупуване на останалата част от компанията, като се инвестират, разбира се, повече пари, което аз бих квалифицирал като алчност. Със сигурност, следващата стъпка би била намеса в управлението, което определям като глупост. Или цялата тази поредица от действия бих обединил под общия знаменател на невъзможността да се избегнат нежеланите ситуации.

Резултатът обаче винаги е лош, без оглед на това как се справяте с този бизнес, защото вече не преследвате първоначалната си цел. Дори е много по-вероятно да не се справите добре с ръководенето на обувната фабрика, защото не сте подготвени за това и ще изпълнявате тази дейност, основно като реагирате на възникващите казуси, известни в бизнес средите като „огнеборство". Това се определя по-скоро като активно, а не като проактивно управленско поведение, което означава, че не вие контролирате ситуацията, а тя вас.

Независимо от предприетите героични действия за изправяне на предприятието на крака, вие не сте герой, а идиот, защото сте позволили на обстоятелствата да се изправят на пътя ви и да променят посоката ви на развитие. Вместо да преследвате по-голямата си цел - на дялов инвеститор, сега трябва да се справяте с непознати проекти в обувния бизнес.

Какво биха направили умните, смелите и способни хора? Те веднага ще се оттеглят, на каквато и да е цена, когато нещата започнат да се влошават, защото това не им е основният бизнес и не влиза в рамките на плановете им. Не се привързвайте емоционално към бизнеса! Той не е вашето бебе, а чудовището, променило плановете ви и пропиляло времето ви. С други думи, това е просто провал, с който завършва дадена глава от книгата ви. Голяма работа! Започнете нова или се преместете на следващата. И двете, в крайна сметка, са крачка напред към крайната ви цел.

Не позволявайте на провалите да постигнат своето! Те са просто един еквивалент на непостигане на целта. Следователно, проблемът е само във времето, което означава, че поставената цел е малко по-далеч и вие трябва да продължите да се движите. Фактът, че сте изморени да тичате към целта, не означава, че няма да я стигнете. Всичко, което трябва да направите, е да си вземете почивка, след това бавно да продължите и да се затичате, когато приближите целта.

Също така, когато сте уверени, че конкретно действие е важно за постигането й, направете го веднага, без оглед на това, дали сега му е времето или не. Често, малко усилие в правилното време е милион пъти по-ценно от пълен набор героични действия в нежелани и непланирани ситуации.

Накрая, постигането на целите е лесно, стига да съумеете правилно да ги поставите, да ги преследвате, да се дистанцирате от емоциите и състоянията на отчаяние, да елиминирате нежеланите ситуации и да продължавате да правите това, което мислите, че е необходимо. Ако съумеете да направите всичко, със сигурност ще получите това, което желаете, а единственото неизвестно в уравнението ще е времето.

Времевият елемент е неконтролируемата част от постижението, която е в тясна връзка със скалата на желанието за постигане на целта. Или казано с прости думи - амбициозните цели отнемат повечко време за постигането им.