В последните си изявления новият полски президент Анджей Дуда на практика подкрепи управляващата партия „Право и Справедливост". Което беше изключително силен негов ход в навечерието на парламентарните избори.

В предизборните дни напрежението в Полша леко се покачва. Съвсем леко, защото там стандартът на живот е висок и на хората им е общо взето все едно кой ще ги управлява - либералите от „Гражданска Платформа" или консерваторите от „Право и Справедливост".

Защото в случая те изповядват философията на Бай Ганю: „Туй либерали, туй консерватори - бошлаф работа! Ти ми дай на мене Солунската Митница 2 години да й обирам каймака, пък после да си построя една вила на Охридското Езеро и да си накривя калпака!".

Въпрпосът е, че поне във външната политика и двете основни партии следват еднакви принципи - например не пуснаха бежанците от Близкия и Средния Изток и Северна Афррика, с мотива че очакват бежанска вълна от Украйна. Която наистина в скоро време може да се случи - след неизбежното поражение на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) в конфликта в Донбас.

И дори полските свещеници, които по понятни причини са настроение против православието, прогнозират размиване на полската нация - момите от селата заминаха за Великобритания, Франция, Ирландия и т.н., ергените застаряват и чакат с нетърпение украинките - добри домакини и страстни жени. Тоест, предстои украинизация на полското село - нещо, което не се случи дори по времето на Руската Империя, въпреки че тогава имаше много повече условия да стане така. А и не се вижда друга алтернатива! Арабките!?

Между другото, полското село понесе много сериозни загуби от ембаргото срещу Русия. Защото, колкото и да ни се струва невероятно, търговският обмен между Полша и Русия  преди санкциите беше много голям и се изразяваше предимно в износ на полски хранителни стоки на Изток. И не случайно когато бяха въведени санкциите срещу Кремъл, поляците ги призоваха да изяждат по 5 килограма ябълки. Да, обаче е много! Колкото и да предпочиташ плодовете пред месото и хляба!

И все пак, автентичният носител на консервативните католически ценности е партията „Право и Справедливост" на оцелелия близнак - Ярослав Качински. Той има с 1/3 повече предимство пред партията „Гражданска Платформа" на бившия президент Бронислав Коморовски и председателя на Европейския Съвет Доналд Туск.

Последните двама имат на разположение либерали, които в момента нямат друга алтернатива, освен да удовлетворяват консервтивните настроения в полското общество. Иначе ще ги изметат и ще ги забравят, както и бившите комунисти (сега социал-демократи), които имат рейтинг около 8% - толкова беше и на първите свободни избори в Полша през 1989г., когато бях наблюдател в провинциалния град Белхатув. Тогава приятелката ми, при която бях дошъл, гласува за бившите комунисти, само на инат на майка си и баща си. И не е за чудене, че опозицията тогава взе 92%, а управляващите - само 8%! И даже това им беше много.

Така или иначе, живият брат Качински ще спечели тези избори. Той е идол на старото поколение поляци: строго спазва католическите обичаи, живее в един апартамент с майка си и с котката, не ползва дори кредитна карта, племенницата му - дъщерята на загиналия края Смоленск президент Лех Качински се грижи за него и за баба си.
Това е правилният начин на живот в строго консервативното полско общество и никой не може да убеди поляците, че трябва да се живее по друг начин. Затова, въпреки преклонната му възраст, политическото му бъдеще е осигурено.

Не смятам, че последните подписани договори с Полша в сферата на военното сътрудничество, ще имат някакво отношение към предстоящите избори. Нито че ще се променят в резултат на това, което ще прочетем по медиите в понеделник. Но така или иначе, Полша остава в западната сфера на влияние. И това се очертава като най-трудната задача на Путин: руско-полското помирение.

Ако то се състои, животът на руския президент ще стане много по-прост и по-лесен. Само че ще трябва да поработи по въпроса. Няма да е трудно, тъй като и поляците, и руснаците са заинтересовани.

В заключение, за пореден път ще цитирам приятеля си от детинство - военния историк от Варна Мирослав Йовински: „Ако не беше руско-полският вековен конфликт, ислямът щеше да бъде екзотична секта на Арабския Полуостров!"

Досега не съм намерил аргументи да му възразя!