Ако приемем тези жалостиви медийни въздишки за "медицински факт", както би казал Остап Бендер, ще трябва да констатираме, че от скуката най-много губи обявеният за "общ десен кандидат" - г-н Неделчо Беронов.
При Георги Първанов предизборната кампания за втори пореден път стъпва върху последователно, постоянно и неотстъпно повтаряне на едни и същи тези.
За общуването на Георги Първанов с неговите избиратели подобна тактика очевидно е подходяща и резултатна. Без всякаква ирония можем да заключим, че на настоящия президент скуката не вреди изобщо.
При Георги Мраков ситуацията е друга. Тук скуката позволява на анемичните изблици на ентусиазъм на кандидата да минават за "новини" и да стигат до част от "сините" избиратели.
Очевидно, пак скуката пречи на опонентите му да го засичат, когато се опитва да хипнотизира избирателите от коравото ядро на ДСБ и СДС с обещания за чудотворно сваляне на правителството на Сергей Станишев.
Скуката е толкова голяма, че никой не реагира на изявленията на кандидата за президент - ген. о. р. Любен Петров, които граничеха с призив за промяна в конституционния строй.
Поне така звучеше призивът за "забрана на наемния труд" и за "преструктуриране и преразпределяне на собствеността".
Публиката дори не забеляза задочното състезание между генерала от резерва и Георги Марков, който също нахвърля идеи за нещо като "конституционен преврат".
Само тук таме из форумите в Интернет се чуха възгласи на удивление, но кой ти гледа форумите.
В периодичния печат може би само Мирослав Попов от страниците на "Труд" обърна внимание на неосъществимостта на обещанието на Георги Марков за "отмяна на указа, с който е назначено правителството на Станишев", но и той се изрази доста деликатно за експериментите на бившия конституционен съдия.
Останалите кандидати до такава степен са удавени в общата скука, че дори не могат да предизвикат "кръгови вълнички" по повърхността на предизборното блато.
Водата във "водоема" е толкова спокойна, че и обвиненията в сътрудничество с бившата Държавна сигурност се приемат с отегчение - един вид, "да беше поне един обвиненият, че да е интересно, а то трябва да си ги броим на пръсти, за да не изпуснем някой" ...
Подобна обстановка бе до някъде предвидима и естественото очакване на наблюдатели и анализатори беше, че някой ще се опита да "хвърли камък в блатото" и да взриви всепобеждаващата тишина.
Но не би. Дори и Волен Сидеров подложи речите си на тежка автоцензура и писачите на аналитична конфекция, веднага отбелязаха "умерения му тон".
Ако за секунда се опитаме да излезем от съненото русло на предизборната кампания и да оставим на страна всевъзможните клишета, с които ни заливат кандидати, предизборни щабове и медии, от позицията на днешния ден, можем да констатираме, че точно т. нар. "десни", пропиляха в навечерието на предизборната кампания, уникален шанс.
"Сините" от различни разцветки, заедно с "моравите" си и "оранжеви" партньори, пропуснаха възможността да изненадат всички останали, издигайки кандидатурата на жена за Президент. Някой би отбелязал, че подобни констатации в момента се правят по принципа - "след дъжд - качулка", след което би попитал, коя ще да е тази победоносна дамска кандидатура, която "десните" са проспали.
На този въпрос може веднага да се отговори следното. Представителите на десницата преговаряха порядъчно дълго.
Ако си спомним някои по-стари практики - за толкова време ДСБ, СДС и компания можеха да проведат дори и едни предварителни избори, които щяха да ангажират общественото внимание повече от преговорите в разните "формати".
Кандидатурата на г-н Беронов безспорно беше компромис между лидерите на "десницата" и със сигурност не беше обявена достатъчно рано, за да се работи върху популяризирането й.
Повече от сигурно е и това, че не г-н Беронов е настоявал да бъде издигнат, а лидерите в дясно са го молили да приеме подобна тежка мисия.
Ако преговарящите в дясно се бяха огледали, малко преди да хвърлят достолепния председател на Конституционния съд в боя, те щяха да забележат няколко интересни тенденции, които впоследствие станаха факт.
На първо място, всички кандидати за президенти се оказаха мъже. Това беше 99 процента сигурно, още месец преди да се сформира Инициативния комитет на Неделчо Беронов.
Дори само този факт, трябваше да накара лидерите и политическите маркетолози в дясно, да се замислят.
Лансирането на жени, въвеждането на квоти за жени в ръководните органи, пропагандирането на тезата за "равните възможности", винаги са били приоритет и оръжие на ЕВРОПЕЙСКАТА левица.
Щеше да бъде твърде интересно, ако "десните" бяха иззели един от любимите инструменти на "левите" и бяха издигнали кандидат за Президент на Републиката - жена.
Без съмнение, производителите на "политическа аналитична конфекция", щяха да залеят вестниците с аналогии с Маргарет Татчър и Ангела Меркел, без да има нужда да ги молят от десния предизборен щаб.
Освен това, точно кандидатурата на дама от дясно, можеше да смути спокойствието в предизборната кампания.
Президентът Първанов, едва ли щеше да се чувства по-комфортно от сега, ако срещу него се беше появила мотивирана, речовита и динамична дамска кандидатура "от дясно".
Подобно развитие на нещата беше напълно предвидимо, докато се договаряше съгласието за кандидатирането на г-н Беронов.
На втората част на въпроса - коя е приемливата дамска кандидатура, отговори самият г-н Беронов, като покани за своя подгласничка Юлиана Николова.
Ако погледнем сегашната подредба на кандидат-президентските двойки, ще видим, какво са пропиляли "десните" в навечерието на изборите. И така:
Всички кандидати за президенти са мъже. Можем да обясняваме това било с българската патриархална традиция, било със заливащият ни "мачизъм" от латино-американските сериали, но подобни обяснения не оправдават пълната липса на фантазия при политическите сили.
В момент, когато и трите по-сериозни кандидатури за български еврокомисар са на жени, е абсурдно да наблюдаваме подобен мъжки парад на кандидат - президентите.
Ако пък направим бърз преглед на кандидатите за вицепрезиденти, там ще открием:
Двама генерали, които са възможно най-яркия символ на мъжкото начало в българската политика.
Следват двама постоянно начумерени кандидати за вицепрезиденти. Единият е мъж - Павел Шопов. Другата кандидатура е на дама - Стела Банкова, но при нея напълно е в сила внушението, че става дума за "мъжко момиче" или за жена с "мъжки характер" - комплимент, на който дамите по нашите географски ширини, кой знае защо се радват.
Образно казано - и двамата "начумерени кандидати" също символизират "мъжкото начало" в родната ни политика.
Следват две истински дамски кандидатури - на подгласничките на ген. Любен Петров и на Георги Марков, които сякаш са измислени, за да подчертават мъжкото превъзходство в политиката.
Просто, двете дами влязоха в политиката, на ниво "някакво познание и обща култура" ... с регистрирането на кандидатурите си.
Доста оскърбително е за "по-добрата половина" на българския народ, издигането на кандидатури на жени за вицепрезидент, които трябва да помагат на партньорите си - кандидати за президент, най-вече ... с добрия си външен вид.
На фона на този ред от генерали, "намръщени кандидати" и "дами за красив и нежен фон", кандидатурата на Юлиана Николова е единствената адекватна дамска кандидатура за вицепрезидент.
Нещо повече - Николова може да претендира, да е най-подготвената кандидатура за вицепрезидент, въобще. (От сравнението изключваме кандидатурата на ген. Марин, който е бил пет години на този пост).
За да не се губи място, ще препратя съмняващите се към биографията на Юлиана Николова, в личния и "блог".
Ако теглим чертата, вече с пълно основание можем да попитаме - нямаше ли Юлиана Николова да бъде една неочаквана и едновременно с това - много уместна кандидатура за Президент на Републиката.
Не е ли една дама, която се е "пържила" в изпълнителната власт достатъчно дълго време и която след това е ръководила една от водещите неправителствени организации в областта на евроинтеграцията, подходящ кандидат за Президент?
Не е ли Юлиана Николова човекът, на чийто гръб на времето падна най-голямата тежест при първото "разчистване" на лицензионните и регистрационни режими, с които беше "обраснала" българската бизнес-среда?
И не е ли Юлиана Николова също толкова приемлива политически за Иван Костов и Петър Стоянов, колкото и Неделчо Беронов ?
За мен това са риторични въпроси.
Всички политически партии проявиха пълна липса на фантазия в навечерието на президентските избори. (Изключвам от списъка само БСП по понятни причини. При тях прекомерната фантазия можеше да има обратен резултат ...).
Десните партии обаче ще платят най-високата цена за липсата на фантазия и да си го кажем - на смелост.
Около кандидатурата на една жена със завиден стаж в политиката и европейската ни интеграция, можеше да се изгради изключително атрактивна предизборна кампания. Сега е късно.
Също така е невъзможно кандидатът за вицепрезидент да се преекспонира и да засенчи кандидата за президент.
Пиша тези редове, не защото искам да наливам вода в мелницата на тези, които през последните дни творят "аналитична конфекция" на тема "Колко неподходяща е кандидатурата на Неделчо Беронов".
Погледнато безпристрастно, кандидатурата на Беронов има дълбока логика.
Лидерът на ДСБ е бившият министър-председател.
Лидерът на СДС е бившият президент.
На кого биха погледнали сериозно двама толкова мастити политици? На някой, чийто ранг е близък до техния.
От тази гледна точка, Беронов е перфектният кандидат. Кандидатурата му наистина е достолепна. Той е председател на Конституционния съд. Той ръководи институцията, която тълкува Конституцията.
И не само това - при наличието на еднокамарен парламент, в български условия, Конституционният съд вече 16 години играе практически ролята на Сенат, на Горна камара на Народното събрание.
Такъв кандидат е на нивото на бившия министър - председател и на бившия президент.
Вероятно са им били необходими сериозни усилия, за да го склонят да участва в подобна битка.
Тук искам веднага да отклоня и подозренията, че ще се включа в общия хор на влъхвите, които ожалват "горкия възрастен човек".
Бих искал на възрастта на г-н Беронов да съм в неговото ментално и физическо състояние.
Въпросът обаче е в това, че "новото начало на десните", изискваше някаква изненада, някаква "иновация", както стана модерно да се наричат "новинките".
Кандидатурата на подходяща дама, щеше да бъде истинска иновация, щеше да изненада обществото в приятния смисъл на думата и определено щеше да обърка сметките на останалите кандидати.
Подобен избор не е бил въпрос на разум и досетливост - в политическото "дясно" има достатъчно умни хора.
Такъв избор е и въпрос на смелост - смелост да се противопоставиш на инерцията и на собствените си стереотипи.
Този текст не е панегирик за г-жа Николова. Това е просто анализ на една пропусната възможност, която е била „на една ръка разстояние" от партиите, определящи се като демократични сили.
Разбира се, никой не ме е упълномощил да съдя лидерите на "демократичния спектър" - пази Боже.
Нямам подобни пълномощия нито в "дясно", нито в "ляво".
Но наистина съжалявам, че подобен развой на събитията не се случи.
Изборите ни щяха да изглеждат много по-европейски. Не толкова европейски, както във Финландия, където кандидатката за президент на ... Шведската народна партия, за малко не спечели изборите преди години, но доста повече от сегашното положение.
* Изразените мнения са лични. Те по никакъв начин не ангажират Съюза за стопанска инциатива, на който авторът е заместник председател, или Нов български университет, където преподава.
samoray
на 20.10.2006 в 01:47:42 #26Свети Пергиш ,
пожелавам ти успех,както и на себеси...
samoray
на 20.10.2006 в 01:21:39 #25Дааа интересно, Направо се чудя с кой да започна,макар да гледам че тука не съм особенно желан! Допълнение към Дачев: Забравил съм да вметна най-важното,като дойде жената която може да бъде успешен президент,веднага ще я познаем по качествата и позицията и....за съжаление да си изсмукаме кандидатура от пръстите-повлияна единствено от романтиката и оригиналноста е неуместно според мен сега за добро или зло такава жена няма и да я търсим ще попаднем на някоя но ще знаем че е искуствено.........И още нещо Свети Пергиш го каза но не го разви ,наистина автора се сеща за това малко късно,като всеки нормален Българин и той плюе тогава когато вече е късно-действията на другите.....това не ми се вижда много честно. Свети пергиш,пак редиш красиви слова.Но не мога да се съглася с позицията ти за президентската институция......Все едно да кажеш че от книгите полза няма или от картините......Това е институция която представя България пред света,тоест отваря повече врати за културата и бизнеса ни навън.Това е един посланник на нашия свят връзката политическа и културна.... Миланов, прекрасни хвалебствия за автора,но и ти като него изпадаш в дълбоко противоречие!!! да не сте учили заедно или нещо такова? До колкото разбрах ти си радетел за диалог и дискусия по темата,но защо ли виждам само нападки,ако не те кефи някой не го коментирай просто,а прави това което(уж) рекламираш -диалог, спор, дискусия....... Или като сте учили в едно школо там закалката е била да се опитвате да се борите с вражеските елементи с оръжието на критиката......стегни се малко,това е отживелица Айде че пак дълго стана и никой няма да чете,очаквам коментара на Гъбка
отдалече
на 20.10.2006 в 00:32:04 #24Бoжичко какъв шедьовър! Такава космическа скука ме обзе докато четох, че наистина ми коства огромни усилия да стигна до края. Толкова пропиляно време!
Dixit
на 20.10.2006 в 00:11:10 #23Св. Пергиш, За жалост, трябва да те оставя на пайдушката поляна до воденицата сам за днес, но сигурно Dvora ще се съпикяса от женската клетва и ще мелите макар и със скрибуцане. До утре, па да видим Гъбка що ще свърши в рубриката, щото е обещала на van Helsink.
Dixit
на 19.10.2006 в 23:51:01 #22Ох, Св. Пергиш, Наистина воденицата на живота само ти напомня колко вода е изтекла и че плявата може да е повече от брашното. Малко са останали хората, които могат да замрат в потока на времето и да се чувстват като воденични камъни - в движение на едно място. А ето ти и една македонска женска клетва од Битолско. „Како се врти колцево од воденицава, така да му се сврти умот на мажа ми, да ме сака и да ме милува".
Dixit
на 19.10.2006 в 22:29:12 #21van helsink, Само с две думи - удивлявал съм се на хората, които с толкова много думи не казват нищо. Понеже св. Пергиш е ярък писател с талант, затова не мога да приема аргументите ти и тези на Миланов.
brum
на 19.10.2006 в 21:57:30 #20Свети Пергиш Пуснато на: 19.10.2006, 20:49, Не мога да разбера, какво толкова си се заял с хората? Теодор, Ван и Емил имат собствено мнение, какво толкова че едното се покрива с твоето и че другите го подкрепят? Ако трябва да сме честни идеята за жена-президент битува в общественото мнение у нас още от началото на прехода и съвсем не е нова. Просто Теодор я доразвива, като изразява мнение за пропуснат шанс. Единственото странно е че го казва "след дъжд - качулка", но това е съвсем друга тема за обсъждане!
brum
на 19.10.2006 в 21:18:49 #19dvora Пуснато на: 19.10.2006, 20:05, Доколкото си спомням Ренета Инджова беше доста за кратко премиер, при това служебен, така че е трудно да я оценяваме, като управленец!
van helsink
на 19.10.2006 в 21:12:42 #18Още един въпрос към Свети Пергиш. Пишеш на Миланов, че хилуди читатели на нюз.бг, влизат в сайта единствено за да прочетат твоите умотворения. Кога придоби такава популярност бе светиня ти, след като си се регистрирал под този ник на 16. 10. 2006 г. ?! Ти да не си Орхан Памук ?!
van helsink
на 19.10.2006 в 21:09:19 #17Фелдмаршал, обясни моля те ясно и с малки букви, къде в тази статия се лиже гъза на Костов. На мен ми се струва, че тази статия твърди, че десните, в това число и Костов са направили грешка ПОРАДИ ПЪЛНА ЛИПСА НА ПОЛИТИЧЕСКО ВЪОБРАЖЕНИЕ. Ако бях Костов - не бих искал да ми хигиенизират задника точно по такъв начин.
van helsink
на 19.10.2006 в 21:06:50 #16Свети Пергиш - изобщо не одобрявам отношението ти към Емил Миланов. Отношението ти към Дечев изобщо не искам да коментирам, защото то издава единствено недоволството ти, че не си на негово място. Не знам плащат ли му от Нюз.бг или не. Ако му плащат - не знам колко. Ако аз имах собствена медия охотно щях да му плащам, защото нивото му е много високо. Но има и по-важни неща, от това, което си написал за автора на анализа по-горе. На първо място, теорията ти, че президентската институция е излишна е ГОЛА - ВОДА. Подобни неща могат да се пишат из жълтите таблоиди, но не и в сериозни медии. Точно Теодор Дечев доказа с доста прецизен инструментариум, че твърденията за "нищожност" на президентските пълномощия са абсолютна мистификация. Пак в този анализ, който е тук - в нюз.бг, достатъчно е да кликнеш на "коментари", а не на "колумнисти", е показано до къде ще се простира чергата на всеки един кандидат, ако бъде избран. Ако твърдиш, че поста вицепрезидент е излишен, може да се съглася без излишни спорове. Но да кажеш, че президентската институция е вятър и мъгла - това вече не е вярно. Възможно рационално обяснение на подобна теза е единствено ако прлавиш преднамерена агитация с цел намаляване на избирателната активност. Съмнявам се, че точно ти ще и повлияеш, но ако се трудиш в тази посока, налага се да ти напомня, че това е в интерес на г-н Георги Първанов. Ако симпатизираш на г-н Първанов - продължавай в този дух. Ниската избирателна активност може да помогне даго изберат на първи тур. Ако пък не ти е симпатичен - спри поне до неделя с подобни внушения - те не обслужват твоята "посока". P. S. Да ти имам високата култура - с вестник "Антени" в ръка ... Абе, човече - не всички са на възрастта на Емил Миланов. Има хора които помнят, кой издаваше тези вестници. Аз съм по-сдържан от Миланов, но нарцисизма ти е изумителен. Чети си постингите преди да ги публикуваш.
brum
на 19.10.2006 в 20:52:45 #15FELDMARSCHALL Пуснато на: 19.10.2006, 19:48, Не се ли замисляш, че правиш много кофти "услуга" на лидера си, с подобни изцепки!?
Dixit
на 19.10.2006 в 20:43:57 #14Св. Пергиш, Абе тъй е, ама не ти ли се появява, ей-тъй, тръпка понякога да видиш фуста, и в същото време да имаш респект към нея. Ама като интелект, воля, действие. Е, не дотолкова, че да се ловиш за фустата, ами така, едно безполово оценяване на достойнствата. При Мозер е кастрационен комплекс.
brum
на 19.10.2006 в 20:36:05 #13Свети Пергиш, Добра ти стега и на теб! Проблема у нас е отношението ни към жените, като управленци. Колкото и да се правим на демократи, у нас си битува мнението, че жените не са за управлението. Жалко но факт. Повече бих се радвал на жена-премиер , отколкото на жена-президент. А за коментарите, спрямо жените в политиката дори не ми се обсъжда... То не беше Хубавото Наде, то не беше Емел-К-----а и т.н. Първо трябва да се научим да уважаваме жените, като равноправни партньори , пък чак тогава да ги избираме на ръководни места! Иначе си оставаме тъмни балкански субекти!
Dixit
на 19.10.2006 в 20:14:02 #12Иска ми се да доуточня, че и Филипините са с жена министър-председател. Ангела Меркел е канцлер, а досадната грешка в мойто писание е Тачър - министър председател на Нейно Величество. Напълно се солидаризирам с Brum за нашето ориенталско отношение към жените-политици. Като помня как оплюха Елка Константинова, че и Блага плюха, а за Мозер даже имаше рима с "булдозер". Затуй Европа ще иска специално жена-еврокомисар. Да ни стимулира като манталитет.
brum
на 19.10.2006 в 19:55:17 #11Като сте рекли, да обсъждаме тази тема, хайде тогава да си дам и мойто скромно мнение. Както пише Dixit, темата за жена-президент в България е хубава, но само за размисъл. По-точно ми звучи като прословутата тема за референдумите. Всички плачат че нямало референдум за АЕЦ-Козлодуй, за американските бази, за монархия и т.н. и т.н. А в същото време още не сме се научили да провеждаме рефендуми! Та у нас още не сме решили с реферндум и мястото на поне един мост, ще решаваме с референдум въпроси от национално значение! Та същата работа и с "дъвката" жена-президент. Та ние дори не помним имената на жените участвали в управлението на държавата ни от последните 10-20 години, ще избираме жена-президент!?! Че колко то нас си спомнят за Блага Димитрова и за нейният принос в севременната ни история!? Колко от нас са се научили да уважават и разбират жената до себе си , та чак да изберем жена за президент, та и да я уважаваме!?!? Че нали и в момента има две жени в управлението на страната, хайде посочете ми поне един добър и уважителен коментар към тях!?!
Dixit
на 19.10.2006 в 17:30:37 #10Тезата за жена-президент е чудесна като интелектуално упражнение. В края на крайщата, винаги съм се чудил как мюсюлмански страни, уж аджеба в Средновековието с техната религия, са имали жени-президент. Беназир Бхуто в Пакистан, сега в Индонезия. В района са били и Бандаранайке в Шри Ланка и Индира Ганди в Индия. Запада има само една Тачър. Явно нашата перцепция за самите нас, не е точна. Друг е въпроса, че за реализацията на подобен феномен, наистина тази жена политик, трябва сама по себе си да е олицетворение и идеолог на една политика. Тука вече смятам, че в България няма такава жена. Всички са функция или протежета на някой избутал се мъж-политик. Въпроса остава открит докато не се появи такава жена. Шерше ла фам.
Emil Milanov
на 19.10.2006 в 15:49:13 #9Като пиша за жена, чиито лични качества е оценил точно Беронов, имам пред вид Юлиана Николова, разбира се. Пропускът е мой. Затова пояснявам за какво става дума. Сега като си прочетох пак постинга, виждам, че може би съм бил малко по-груб от допустимото спрямо Пергишина, но неговото поведение е недопустимо. С постинга си нашият светия е демонстрирал единствено исконното желание на посредственяка да се из---и върху нещо, което не може да направи. Аз чета текстовете на Теодор Дечев, Атанас Свиленов, Светослав Малинов, Румяна Коларова от години - това са си направо образци на политологически анализи. За да не са само десни автори, бих споменал и позагубилия се автор Румен Димитров и Мирослав Попово иот т. нар. "ляв спектър". Това са хора, които умеят да анализират и да излагат мислите си на хартия (или на екран :-))) ). За съжаление, от изброените автори, знам за блог на Дечев. Другите не ми е известно да използват подобна он-лайн медия. Ето адреса на блога на Теодор Дечев, за тези, които искат да направят сравнение и с други текстове. www.teodordetchev.blog.bg Мисля, че г-н Дечев няма да сбърка ако се включва от време на време в нашите дискусии. Той едва ли се плаши от светии и пергиши.

Emil Milanov
на 19.10.2006 в 15:30:07 #8Свети Пергиш, ама ти наистина си абсолютен пергишин, в точния смисъл на тази дума. Как можа да родиш такъв шедьовър - че Дечев е едва ли не плагиат, "откраднал" идеята ти, изложена в твой постинг ПРЕДИ ПОЛОВИН ГОДИНА. То бива самочувствие, бива, ама твойто е съвсем МЕГАЛОМАНСКО, без извинение. Идеята, която защитава Дечев е, че ДЕСНИТЕ са пропуснали възможността да се откроят на общия патриархално-мачистки фон, като кандидатират ЖЕНА за президент, с оглед на личната оценка на Неделчо Беронов за качествата й. Какви твои постинги от преди половин година, каква Елена Поптодорова. Какво общо има липсата на фантазия при десните, за която пише Дечев с твоите фантазии за Готиното Ленче - президент !?
Естествено - нищо общо нямат, пък и си представям Дечев в нощните часове да сърфира из форумите, за да открие гениалното ти прозрение и да го "открадне" за след половин година по-късно. нищо лично пич, но имай добрината да се гледаш по-рядко в огледалото. Като се гледаш продължително, изглежда се самохипнотизираш и почваш да развиваш мания за величие. Само че, статията по-горе и перфектен анализ, прездизвикващ дискусия, а ти си размахваш ч-------ския постинг от началото на годината.
Не знам дали Ван Хелсинк ще ти отговори, аз лично не го съветвам да си хаби пръстите по клавиатурата, но ще се опитам да ти обясня нещо. Двамата с Ван Хелсинк се опитваме съвсем преднамерено да отваряме дискусии към коментарите в нюз-а, защото повечето от тях са примери за качествени текстове. Те далече не са само публицистични. (Това, че определяш анализа на Дечев като публицистика е друга глупост, но не искам да мислиш, че имам нещо лично против теб и за това няма да влизам в подробности, за това "гениално" съображение). Нямам нищо против превръщанвето на форумите под новините в чат-румове, където късно през нощта да се ръси какво ли не. И от това има нужда. Но аз, както и Ван Хелсинк, предпочитаме да "разчепкваме" същностната страна на нещата. Затова непрекъснато Ван Хелсинк кани форумците във форумите под коментарните статии. Предполагам, че ако се появят още коментатори, Ван Хелсинк щи се опита да Ви провокира да участвате в дебати и по тях.
Съжалявам, в първия момент се зарадвах, виждайки дългия ти постинг. Рекох си - ето още една сродна душа. Кеато го прочетох, разбрах, че дси от породата на пхроизводителите на "истини от последна инстанция". Що се отнася до търскането на чергите - ти лично изтръска всичките си мръсни килимчета тук. Не мисля, че беше много хигиенично.
van helsink
на 17.10.2006 в 22:31:22 #7Фелдмаршал, чак ми е жал за теб. Разбирам, че ти плащат от "Атака" да пишеш едни и същи еднотипни идиотщини из форумите, ама недей поне да се излагаш. Написал ти човекът нещо по-различно от дъвката във ВАЦ-овите вестници и ти - тичаш да го наплюеш. Ама той - Дечев, не е кандидат за президент бе драги. Няма нужда да го плюеш. Той просто е написал нещо за пълната липса на въображение у политиците. Защо му се сърдиш. Ами ще вземе да те заболи главичката и после какво ? Пак ли ще те бодат с ония големи игли, дето си ги знаеш от медицинското заведение в Нови Искър (от Курило де) ? Фелдмаршал, ти си олицетворение на родните начини за вършене на работата през пръсти. Гледай сега. Ако искаш да изкараш още 50 стотинки от щаба на Сидеров и Павката Шопов, трябваше да изкараш, че Дечев е отправил скрито послание, да се гласува за твоя фюрер, а не да го псуваш и да разправяш, че бил жалък. Жалко е твоето драскачество. Не си вършиш работата и само ядеш стотинките на патриотичните сили. на тяхно място щях да ти отрежа хонорара.