За да направим логическата връзка с предния коментар, трябва да започнем от следния епизод - Карлос Чакала (Илич Рамирес Санчес) беше в София в началото на 1988г. по покана на пребиваващите у нас активисти на Колумбийската Комунистическа Партия - студенти в СУ „Свети Климент Охридски" и други столични ВУЗ-ове.

Колумбийската Комунистическа Партия вече от десетилетия съществува паралелно с Революционните Въоръжени сили на Колумбия (ФАРК) и с Армията за Национално Освобождение (ЕЛН). Тя от самото начало води парламентарна борба и се явява политическо крило на гореспоменатите организации. Неин идеолог беше Мануел Сепеда - преселил се от Прага в София след „Пражката Пролет", категорично отхвърлена от латиноамериканските комунисти по примера на Фидел Кастро.

Мануел Сепеда се завърна в Колумбия и зае мястото си в Парламента, но остави децата си - Иван и Мария в София да изучават съответно философия и социология.

Иван и Мария оглавиха организацията на колумбийските комунисти, учещи у нас. Заедно със съратниците си Фабиан Акоста, Давид Гарсия, Едгар Монтанес, Давид Варгас и други създадоха в София стройна партийна структура, по всички правила на партийното строителство. И застанаха начело на колумбийската и другите латиноамерикански землячески организации, изпреварвайки дори кубинската.

През 1994г. Мануел Сепеда беше разстрелян от „Ескадроните на Смъртта". Тази загуба не извади от равновесие споменатите колумбийски комунисти и те продължиха своята дейност в различните европейски страни, където се намираха в момента. (Многократните опити на автора на тези редове, при всяко едно посещение във Виена в последните години, да се свърже с пребиваващия там Давид Гарсия не дадоха резултат, въпреки категоричните данни за неговата активна левичарска дейност).

Тогава обаче организираха редовно, всяка година, празника на вестника на Колумбийската Комунистическа партия „Вос" (Глас). През 1988г. обявиха, че на поредното празнуване ще присъства техният върховен представител в Източна Европа, със седалище в Будапеща, „Другарят Росендо".

Както си му е редът, съответният другар беше посрещнат на маса, в компания, приятна във всяко едно отношение, в една студентска квартира (държана от скромния автор на тези редове) на улица „Дойран". (Впоследствие собственикът - бившият посланик в Белград Кирил Гюлеметов, се накарал на тъща си защо допуска такива наематели в апартамента му).

Мургавият здравеняк с очила и брада успя да впечатли всички с огромното количество алкохол, което изпи, без да се напие. След около две години присъствалите на купона висши функционери на ЦК на ДКМС бяха втрещени, когато познаха по снимката във вестниците човека, с когото си бяха казвали „наздраве". Стана ясно че това е „Карлос Чакала".

Последните идеи на Карлос са обединение на ултралевите с „новите десни" и с ислямските фундаменталисти. Той твърди, че „днес на нас ни е нужен нов интернационализъм, способен да обедини тези, които изповядват моралния идеал и свързват духовното измерение с концептуалната и теоретичната архитектура на социалното революционно движение".

Според него единствено съюзът между противниците на глобализма, въпреки техните различия, може да спаси света от катастрофа.

„Карлос Чакала" се опитва да обедини и ръководи всички сили на антиглобализма от затвора, а в последните дни медиите ефективно му помагат.

Що се отнася до бившата му съпруга, Магдалена Коп - бивш активист на „Роте Армие Фракцион" (Фракция Червена Армия), нейните сълзливи признания от последните дни говорят единствено за пълна загуба на духовни и жизнени ориентири в началото на 21 век. Някога убивала невинни в името на идеята (въпреки че не си признава), сега грижеща се за безпомощни възрастни хора, тя просто търси начин да се отърве от имиджа на крайнолява терористка и да доживее спокойно дните си в родната обединена Германия.

Ако не намери сили да се разкае за извършеното преди и след запознанството с „Карлос Чакала", изобщо не си струва да й обръщаме внимание.

Илич Санчес Рамирес честно си признава за жертвите на терора и определя загиналите невинни в пределите на допустимата грешка. Ние в България също щяхме да сме потърпевши, ако един от терористите от „Фракция Червена Армия" не беше навреме обезвреден на Централна гара от тогавашния командир на отряда на баретите /ако го назовем, ще си навлечем гнева на управляващите/.

Чакала можеше още да командва революцията - тероризма в световен мащаб, ако не беше решил, като истински латиноамериканец, да се почерпи за Новата година. Естествено, единственото място където това може да се случи в теократична държава като Судан, е Арменския клуб. Във всички ислямски държави търговията с алкохол е съсредоточена в ръцете на арменците и това е тайната на тяхното благоденствие в Ориента.

Само че, пак като истински латиноамериканец, и като терорист-революционер, след като се почерпва, решава че е време и да постреля. И тъй като по време на християнската Нова година никой друг не стреля в мюсюлманския Хартум, френските командоси, изпратени по следите му, го закопчават.

Така „Карлос Чакала" ще гние по френските затвори до края на живота си, въпреки твърденията му, че скоро ще бъде освободен.

Но ще остане в историята като пример за радикален борец срещу глобализма с методите на тероризма. Без алтернатива!