Последният въоръжен инцидент наистина беше най-сериозният в историята на между корейското противопоставяне от войната в средата на века досега. Няма друг случай, когато през този период да се е стигало до артилерийски дуел от такъв мащаб.

Макар да е имало повече убити и ранени, те са загивали предимно в сблъсъци на военноморските сили на двете корейски държави.
Така беше и последния път, когато, според официалните заключения на експертите, севернокорейско торпедо потопи южнокорейски корвет и причини смъртта на 46 моряци от Юга.
При друг случай беше потопена севернокорейска подводница с десантчици, които също загинаха до един.

Този път обаче работата е по-сериозна. За разлика от военноморското, сухопътното въоръжено противопоставяне винаги може да доведе до пълномащабна война. Това не е изключено да се случи именно сега.

Защото от една страна, консервативното правителство на Ли Мьон Бак, сменило през 2008г. либералното, бързо втвърди политиката на Сеул по отношение на Пхенян и постави неизпълнимото, по понятни причини, условие за отказ от ядрената програма на Севера за подобряване на двустранните отношения.

Останаха назад в историята срещите на ръководителите на двете Кореи от началото на октомври 2008г., когато цялото правителство на Юга премина пешком през демаркационната линия при Панминчжон, където ги очакваше „любимият вожд" Ким Чен Ир, станал междувременно "велик вожд".

 

За мое щастие, това събитие ме завари в района на Кантонския залив в Китай. Докато скитах из Хонконг, Макау, Кантон и Джухай, в което и заведение да седнех и която и програма да включех по телевизора в хотелската стая, неизменно наблюдавах историческата среща на политическия елит от Пхенян и Сеул в Панминчжон.
Така успях да я отразя подробно за българските и руските медии. И докато на самото място присъстваха много руски колеги, в България май се оказах „монополист" по темата.

Сега обаче новият "любим вожд" с перспектива да стане "велик вожд" Ким Чен Ун се стреми да се утвърди преди всичко на върха на Корейската Народна Армия и да оправдае четирите генералски звезди, които получи едва на 27-годишна възраст (ако не се лъжа, и Наполеон Бонапарт на същата възраст получава същото звание, след победата си срещу армията на 72-годишния генерал Белие).

От друга страна, подопечните му генерали се стараят с всички сили да компрометират всяка една реална или въображаема тенденция за диалог между двете Кореи, която би довела до относителна либерализация на режима в Пхенян. Защото тогава в най-добрия случай те биха се лишили от невероятните привилегии, на фона на бедстващите хора в КНДР.

И такъв случай им беше поднесен на тепсия от южнокорейците. По време на военните учения в района на остров Йонпьондо южнокорейските кораби и катери се движат успоредно на разграничителната линия, с която между другото в този район Пхенян не е съгласен и я оспорва, а южнокорейските оръдия изстрелват огромно количество снаряди, макар и не по територията на Севера.

Севернокорейците обаче няма как да са уверени, че става дума именно за военно-морско учение. И решават да вземат превантивни мерки - произвеждат масиран обстрел на южнокорейската военноморска база на острова.

Така че въпросът кой е започнал първи най-вероятно ще остане с два отговора за двете страни. А и това вече изобщо не е толкова важно.

Какво предстои оттук-нататък? На 1 200 000 севернокорейски военни (ако трябва ще бъдат мобилизирани още тройно повече) противостоят 650 000 южнокорейски и 28 500 американски. Техническото превъзходство обаче определено е на страната на южнокорейците.

Според варненския бивш военноморски офицер и сегашен бизнесмен с големи интереси в Сеул Емил Арнаудов, "до момента мирът се дължи единствено на южнокорейското търпение и миролюбие". Той твърди, че ако все пак войната започне, "КНДР ще бъде пометена, но не това е целта на ръководството на Република Корея".

Според мене обаче основната роля в разрешаването на конфликта, или в неговата ескалация, принадлежи на двата военни гиганта в региона - САЩ и Руската федерация, плюс двата икономически - Япония и Китай.

Няма съмнение, че на думи всички ще бъдат за недопускане на мащабни военни действия, мирно изглаждане на противоречията и обединение на страната.

В действителност, ако американските или руските военни конструктори са изобретили някое ново оръжие, което трябва да бъде изпробвано в истинска война, тя неминуемо ще се състои. Същото може да се случи, ако се наложи да бъдат вадени от икономическата криза американският, или руският военнопромишлени комплекси.

Така че думите на Барак Обама за стратегическото партньорство с Южна Корея и готовността да бъде защитена не струват "лула тютюн".

Позицията на Руската Федерация се усложнява изключително много от един факт, който официално не би трябвало да има отношение към външната и военната политика.

Да започнем с неговата предистория. Текат последните години на ХХ век. В Кремъл управлява алкохолизираният бивш партиен номенклатурчик Борис Елцин. По това време вече в Москва съществуват елитарни дискотеки, младежки клубове и други подобни заведения, посещавани от децата на местния елит и на чужденците, живеещи в руската столица.

Една вечер двамата синове на южнокорейски генерал - военен аташе в Москва, решават да се поразвлекат и посещават подобна дискотека. Там им налитат типично по руски маниер две красиви девойки със самочувствие и изтънчени маниери. Става ясно, че са сестри и не са от случайно семейство. Твърдят че баща им е дясната ръка на руския президент. Както се оказва по-късно, името му е Владимир Владимирович Путин.

Между единия от братята и едната от сестрите пламва буйна младежка любов, която продължава и до наши дни, вече толкова години, въпреки несъгласието на бащата на момичето. И руските, и южнокорейските медии постоянно потвърждават или отричат слуховете за предстоящата сватба.

В крайна сметка, изгледите са тя все пак да се състои. Така че Путин е наясно със старата мъдрост, че понякога е по-лесно да си президент, или министър-председател, отколкото баща.

Тепърва ще видим как ще се отрази бъдещото му сродяване с южнокорейския генерал на позицията на Москва по Корейския въпрос. Да не забравяме все пак, че първото му посещение зад граница в качеството му на руски президент беше именно в Пхенян!

А сега първото му частно задгранично посещение, откакто управлява Русия, ще бъде в Сеул! Изправен е пред един истински Гордиев възел!Дали ще го развърже, или разсече?