Кой иска България извън Европейския съюз?

Тези дни българските и румънските читатели имаха удоволствието да научат, че още един политик в "Стара Европа" - Хеерт Вилдерс (Geert Wilders) е решил да спечели някакви изборни дивиденти за сметка на колективния фалстарт на нашето общо еврочленство от двете страни на Дунава.

На читателите със сигурност ще е интересно да научат, коя е партията понесла знамето на борбата с "Най-нова Европа".

(Молим всички, които смятат, че българите са най-старите европейци да ни извинят и да не ни засипват с критики. Названието "Най-нова Европа" отразява единствено факта, че България и Румъния са двете последни страни, станали членове на ЕС до този момент).

На тях ще им е любопитно и да проследят, макар и "отгоре - отгоре", кариерата на лидера на "Партията на свободата", обявил българите и румънците за "корумпирани нации", които трябва да бъдат хванати за ухо и изведени извън пределите на Европейския съюз.

Историята на Партията на свободата (PVV Partij voor de vrijheid) започва с напускането на Хеерт Вилдерс (Geert Wilders) от Народната партия за свобода и демокрация (Volkspartij voor Vrijheid en Democratie - VVD).

Както при повечето политици от типа на Вилдерс, причината е отказът на партийното ръководство да го постави начело на изборна листа през 2004 г. Така през месец септември същата година, Вилдерс напуска с гръм и трясък дотогавашната си партия и се явява на парламентарните избори със собствена листа.

Естествено, един школуван демагог като Вилдерс, никога няма да признае, че кавгата с партийното ръководство е за персоналния му парламентарен мандат и за личното му честолюбие.

Той намира отличен повод за развод и скандал в политиката на Народната партия за свобода и демокрация (VVD) по отношение на проблема за присъединяването на Турция към ЕС.

VVD има до голяма степен положително отношение към членството на Турция в ЕС и Вилдерс не пропуска да заклейми тази гледна точка. От този момент на знемето му винаги ще присъстват лозунги срещу "навлеците" в ЕС - първо срещу мюсюлманите, а след това и срещу българите и румънците.

Тези дни крилатата фраза на Вилдерс относно членството на Турция в ЕС обиколи света. Всички средства за масово осведомяване повтаряха неговото изявление, че Турция не трябва да става член на ЕС "не сега, не след 100 години, не след 1000 години, а въобще никога".

С този речитатив на уста, още през 2004 г., Вилдерс напуска либералната VVD и поема сам да търси попътни ветрове в морето на политичаското предприемачество.

Действително VVD е твърде "системна" и твърде "улегнала" партия за хора с амбициите на Вилдерс. Партията е смятана за най-сериозния поддръжник на частното предприемачество в Нидерландия.

Въпреки, че в програмно отношение не отрича така наречената "държава на благоденствието" (welfare state), наблюдателите я оценяват като най-сериозният застъпник на икономическия либерализъм в страната.

В този си вид партията съществува от 1948 г., когато към съществувалата тогава Партия на свободата (Partij van de Vrijheid) се присъединява една по-либерално мислеща фракция от социалдемократическата Партия на труда.

Когато Вилдерс търси име за новата си формация, той съвсем съзнателно избира име, което е практически същото на нидерландски - Partij voor de Vrijheid. На политическата сцена в Нидерландия отново се появява Партия на свободата, но в съвсем нов, популистко-ксенофобски вариант, аранжиран от амбициозния Вилдерс.

Като говорим за "системността" на Народната партия за свобода и демокрация, трябва да отбележим, че в годините след Втората световна война, VVD благопристойно редува периоди на участие в управлението с пребиваване в опозиция.

Фактически, от 1948 до 2008 г., партията от която се рои новата формация на Вилдерс е 41 години в изпълнителната власт и 22 години в опозиция.
Солидна политическа история, но на Вилдерс не му се върви по утъпканите коридори, а и смята, че идеите му са къде - къде по-оригинални.

Съпартийците му от VVD доста наивно са се надявали, че след като си получи така желаният мандат и седне в Долната камара на Генералните щати (Парламента - Tweede kamer der Staten-Generaal), Вилдерс ще се присъедини обратно към парламентарната група на Народната партия за свобода и демокрация.

Скоро обаче им се е наложило да разберат, че мотивите на Вилдерс отиват много далече от простото натриване на носа на партийното ръководство.

Вилдерс вече мечтае за собствена партия и за личен пробив на най-високо равнище в политическия живот на "Ниските земи". В Долната камара той сяда като еднолична парламентарна фракция - Група Вилдерс (Groep Wilders).

Шило в торба не седи и през 2005 г., Вилдерс успява да заеме една от водещите позиции в кампанията срещу приемането на Европейската конституция. Холандските избиратели отхвърлят Конституцията с 62 процента от гласувалите и лидерът на Партията на свободата записва нови точки в актива си.

След парламентарните избори през 2006 г., Барт Ян Спруут - човек смятан за един от най-влиятелните съвременни холандски консервативни историци, публицисти и писатели (директор на консервативната фондация Едмънд Бър) - доста невъздържано, но от сърце, заявява, че в PVV съществува "естествена тенденция към фашизъм".
Колкото и да сме резервирани към етикетирането на всичко с лепенката "фашизъм", не можем да не признаем, че Спруут съвсем точно е усетил мощния ксенофобски уклон на PVV, насочван под вещото ръководство на Вилдерс.

Подобна, дори още по-остра оценка прави и седмичното списание "HP/De Tijd". Според публикация в "HP/De Tijd" от месец декември 2006 г., Партията на свободата е своеобразен религиозен култ, в който изключително недоверчивият и почти параноичен Вилдерс подбира само лично верни нему членове.

Обществената реакция към атаките срещу Вилдерс е поляризирана. В негова защита се обявява таблоидния вестник "De Pers" (в превод - "Пресата", който е ежедневник с 700 000 чроя тираж).

Така се стига до последните изявления на Вилдерс, който е решил да кандидатира партията си на изборите за Европеайски парламент.

В предизборната кампания Вилдерс смята да разиграе картата на задължителното за всяка европейска държава фермерско недоволство, да обещае че ще напъди от ЕС България и Румъния и като кулминация - ще начертае визията си за връщане на ЕС към първоначалната му цел - икономическото сътрудничество.

Читателите са достатъчно интелигентни за да отговорят всеки сам за себе си на нападките на Вилдерс.

Авторът ще се ограничи само с две забалежки. Първата е, че ако Вилдерс наистина е загрижен за корупцията в България и Румъния, то той би трябвало да си дава сметка, че единственият фактор, който наистина оказва някакво забележимо влияние върху корупционната среда е критиката на Брюксел.

Единствено институциите на ЕС на този етап успяват да разклатят водата в корупционното блато у нас, хвърляйки в него доста едри камъни. Евентуалното налагане на предпазна клауза на правосъдието в България и в по-далечна перспектива - измислянето на формално основание и на техника за отстраняването й от ЕС е "радужна мечта" на лобито на корупционистите, на "институционализираните крадци" и на най-тъмните сили в България, които са и най-антиевропейски по съвместителство.

Или Вилдерс се заблуждава в преценката си как трябва да се води борбата с корупцията в България (и Румъния) или на него просто не му пука за съдбата на Европейския съюз и иска да изкара гласове за сметка на страхове, раздухвани сред холандските грасоподаватели.
Аз гласувам за втората хипотеза.

Втората ми бележка е, че в качеството си на професионален евроскептик, Вилдерс е забравил за какво в крайна сметка е създаден ЕС. ЕС е създаден с едничката цел да ПАЗИ МИРА В ЕВРОПА с всички възможни средства.
Икономическото сътрудничество е едно чудесно средство за това.

Европейското споразумение за въглища и стомана, създаването на Евратом и прочее и прочее, са инструменти с които се осъществява това сътрудничество имащо за цел установяването на вечен мир в Европа.

Вилдерс впряга каруцата пред коня и обявява, че ще се бори за връщането на ЕС към първоначалните му идеали. Дрън - дрън, както обичат да се изразяват разговорно българите.

Бидейки популист в кръвта си, в костния си мозък, та дори и в потта си, Вилдерс единствено търси актуални страхове и психози, които да яхне в поредната си кампания. Смятайки, че мюсюлманската заплаха се е пиозтъркала, той търси "нови ресурси" в лицето на опашкарите в ЕС- Блъгария и Румъния.

Самият му подход показва неговата абсолютна неискреност и опортюнизъм. Ислямският радикализъм не е престанал да бъде заплаха за Европа.

Приключването на мандата на Джордж Буш не означава приключване на мандата нито на Осама бин Ладен, нито на мароканските и алжирски ислямски радикали.

Световните терористични мрежи (явяващи се по своята същност не организации, а типични дезорганизации), действащи в братска, синергична връзка с организираната престъпност изобщо не възнамеряват да преустановят спорната си и доходна дейност.

Търсенето на нов враг в лицето на България и Румъния, показва единствено изчерпване на идеите и на реториката на Вилдерс, а не промяна на основните вектори на терористични и криминални заплахи в Европа.

Между другото, точно България и Румъния са все още острови на спокойствието по отношение на развитието на радикалния ислям, халифата и самоубийствения тероризъм. (Все пак - да чукаме сто пъти на дърво...).

Друг е въпросът, че вътрешното положение в България и дори в още по-голяма степен - в Румъния, облагодетелствува размахването на плашилото на източноевропейската корупция.

Като български граждани ние най-добре знаем, какви травми на общественото съзнание нанасят корпуционните феномени. Но това не значи, че поведението и изявленията на Вилдерс заслужават, каквото и да е одобрение.

Той не е загрижен за обществето в България и Румъния. Той е загрижен единствено да открие някакъв нов, екзотичен враг, който да има материален образ на картата на света и с който да могат да бъдат плашени и манипулирани нидерландските избиратели.

Ако съдим по резултатите от изборите през 2006 г. - 579 490 гласа, отговарящи на 5,90 процента от гласовете, донесли на Пратията на свободата 9 (девет) мандата в Долната камара на Парламента, Вилдерс знае какво прави.

Той е поредният самороден политически талант, паразитиращ върху недоволството на избирателите от натрупващата се ентропия в политическата система и върху техните антисистемни настроения.

Можем да очакваме с интерес реакциите и аргументите на българските политически партии по изявленията на Вилдерс. За тях само ще напомня популярната поговорка - "Куче, което не знае КАК да лае, само вкарва вълка в кошарата".