Това, което се случи на конгреса на Кубинската комунистическа партия несъмнено даде поне частичен отговор на въпросите, които измъчваха кубинското и световното обществено мнение, или поне тази негова част, която се вълнува от съдбата на Кубинската революция.

Дали можем да го наречем промяна е спорен въпрос. Защото изглежда става дума по-скоро за завръщане към ситуацията в първите години на революцията, когато все още социалистическият й характер не беше толкова ясно подчертан и про-съветската й ориентация оставаше скрита.

На гражданите са възвърнати част от тези икономически свободи, с които те са се ползвали до момента, когато по съветски образец в страната започва налагане на ограниченията, характерни за СССР и социалистическия лагер от 60-те и 70-те години на ХХ век.

Възможността за покупко-продажба на жилища дава възможност кубинците сами да определят местожителството си и да търсят работа там, където наистина има. Защото им предстои да се сблъскат с един забравен преди повече от половин век проблем - безработицата. Тя започва да се усеща реално най-вече сред жителите на Хавана.

Налице е и по-голяма свобода в избора на професия и в нейното предлагане на пазара на труда. Например предлагането на всички туристически услуги вече ще може да достига пряко до туристите, без да минава през съответните държавни агенции. Така ще се появи конкуренция, която би трябвало да повиши качеството на туристическия продукт.

Ще има възможност да се отварят и малки заведения, които ще разнообразяват живота на туристите. Това се отнася най-вече за Стара Хавана, където все още има какво да се види. За другите кубински градове същото важи в по-малка степен, защото диктаторите Мачадо и Батиста са хвърляли всички усилия да поддържат столицата и много не са се интересували от провинцията.

През последните десетилетия братята Кастро се опитаха да променят положението, но силите им не стигнаха до края и контрастът остана. Хавана и провинцията са като две различни държави - нещо много типично за епохата на пост-социализма.

В момента голямото предизвикателство пред  кубинските комунисти е да съхранят спокойствието и сигурността, с които са свикнали съвременните кубински поколения. Ще им бъде много трудно, на фона на масовите съкращения в държавния сектор. Явно по спешност ще бъдат разкрити нови работни места, но този път вече в „полу-частния сектор", който няма да закъснее да поеме тези функции. В такъв случай обаче на кубинците ще им се наложи да се научат наистина да работят поне 8 часа и то по начин, който да им оправдава заплатите.

Навремето в Куба беше популярен следният виц - излиза Фидел на площада и призовава хората: „Стига сме пели и танцували, хайде да работим!" И те му отговарят като в песен: „Хайде да работим!", „Хайде да работим!" и танцуват в такт с песента. Вицът скоро ще бъде забравен.

Промените, които предстоят в страната, ще се отразят и на обществените отношения. Отсега нататък най-вероятно ще се подхожда по-отговорно и към създаването на семействата. Социалното разслоение, което неминуемо предстои, ще премахне досегашната практика към бързо сключване на брак и също толкова бързото му разпадане, без сериозни административни пречки. Защото вече брачният договор ще бъде обвързан и с формата на собственост, както е навсякъде по света.

Навремето академик Кирил Василев по време на лекциите ни учеше че при капитализма бракът е бил преди всичко „икономически съюз между мъжа и жената". Естествено, в духа на времето, твърдеше, че при социализма това е „основната клетка на обществото". Сега обаче на младите и на средна възраст кубинци, на които им предстои да оформят официално отношенията с партньорите си, ще им се наложи да се замислят и върху икономическата основа на съвременното семейство. И може би ще започнат да подхождат по-отговорно към създаването му, както е навсякъде по света.

Няма никакво съмнение, че в Куба ще бъде приложен китайско-виетнамският икономически модел - пазарна икономика, в съчетание с монопол на комунистическата партия върху властта. Друг е въпросът доколко тя ще бъде комунистическа, след като самият Фидел заяви, че „кубинският модел не работи дори и в Куба!" Така или иначе, тя ще си остане партия на властта и в страната поне на този етап ще управляват същите хора, които изнесоха на гърба си революцията и битката при Плая Хирон. Поне такива са резултатите от „изборите" на приключилия вече конгрес на Кубинската комунистическа партия.

Както се очакваше, бяха преизбрани престарелите активисти от така наречения „втори ешелон", които изместиха „първия ешелон" на средното поколение след идването на власт на Раул Кастро. И стана ясно колко необосновани бяха прогнозите на редица набедени специалисти по кубинската тематика (включително и български), които твърдяха, че след оттеглянето на Фидел, Раул също ще отиде в политическото небитие, а тройката Рикардо Аларкон - Карлос Лахе - Роберто Робайна ще провеждат реформите в страната. Последните двама отдавна са отстранени от постовете си. На поста министър на външните работи Роберто Робайна беше заменен от Фелипе Перес Роке, а той съответно от БруноРодригес. Тоест, подстъпите към властта в Хавана остават ветровити!

И все пак, няма никакво съмнение, че Кубинската комунистическа партия ще удържи положението и ще продължи да управлява страната. Защото Кубинската Революция е символ на латиноамериканската левица, особено на фона на левия завой в Латинска Америка. За богатите и могъщи латиноамерикански държави, управлявани от леви правителства като Венецуела, Бразилия, Аржентина и т. н. няма да бъде проблем да поддържат стабилността в малката Куба, която ще гарантира приемствеността между революционерите от 60-те години на ХХ век и сегашните социално ориентирани латиноамерикански президенти.

Тоест, в „задния двор" на САЩ ще продължи да се развива един политически процес, който рано или късно ще доведе до загубата на статуса на единствената свръх-сила от страна на Вашингтон. И той ще върви паралелно с един демографски процес - постепенната латиноамериканизация на североамериканския гигант и налагането на испанския език в южните щати и в Ню Йорк.

Великата страна след десетилетия вече няма да е същата.