Още една латиноамериканска страна отхвърли управлението на компрадорската олигархия и се присъедини към левия блок в Западното полукълбо, южно от Рио Гранде Дел Норте.

В малката централноамериканска държава Ел Салвадор, без никакво стратегическо значение (разположена е изцяло на тихоокеанското крайбрежие) управлявалата 20 години дясноконсервативна партия АРЕНА беше принудена да признае поражението си и да отстъпи властта на Фронта за национално освобождение "Фарабундо Марти".

Така ставаме свидетели на поредния латиноамерикански феномен - бивша паравоенна формация с лява ориентация идва на власт чрез демократични избори.

След боливарианистите във Венецуела, апристите в Перу и сандинистите в Никарагуа, и фарабундистите ще управляват, доста време след като казаха "Сбогом на оръжията"!

А за тях техните предци са се хванали доста отдавна: през януари 1932г. в Ел Салвадор е жестоко потушено първото комунистическо въстание в Латинска Америка.
Загиват над 3 000 въстаници, включително и техният вожд - основателят на Салвадорската комунистическа партия Агустин Фарабундо Марти.

Дотогава той участва в партизанската война в Никарагуа, ръководена от генерал Аугусто Сесар Сандино. Оттогава в историята и митологията и на сандинистите, и на фарабундистите остава неговата крилата фраза, произнесена по време на бомбардировка от страна на авиацията на САЩ над партизанския лагер, докато той пишел нещо в своя дневник: "Когато историята не може да се пише с перо, тя трябва да се пише с пушка"!

Очевидци твърдят, че след като записва тази фраза в дневника си, Фарабундо Марти го захвърля, грабва картечницата и започва да стреля по североамериканския бомбардировач....

Неговите последователи създават 5 революционни въоръжени организации през 70-те години на ХХ век, когато социално-политическото напрежение в страната минава всякакви граници. Тогава заради изостаналата икономическа структура страда мнозинството от населението.

Стига се до остри социални и политически конфликти, вследствие на жестоките репресии. Салвадорската олигархия изчерпва всички възможности да удържи властта по цивилизован начин. Решаваща роля в организацията на народната съпротива изиграват някои новосъздадени ляворадикални организации:

Народните сили за освобождение "Фарабундо Марти" с лидер Салвадор Кайетано Карпио /команданте Марсиал/, а след неговата смърт от Салвадор Санчес Серен /команданте Леонел Гонсалес/; Партията на салвадорската революция, с лидер Хоакин Вилялобос /команданте Атилио/; Партията на националната съпротива, с лидер Едуардо Санчо /команданте Ферман Сиенфуегос/; Революционната партия на работниците от Централна Америка, с лидер Франсиско Ховел /команданте Роберто Рока/; Салвадорската комунистическа партия, с лидер Хорхе Шафик Хандал /команданте Симон/.

На 10 януари 1981г. радиостанцията на новообразувания Фронт за национално освобождение "Фарабундо Марти" /ФНОФМ/ разпространява заповед №1 към неговите въоръжени сили. Така е обявено началото на въстанието срещу военната диктатура.

Партизаните започват тотално настъпление срещу армията на режима, която се затваря в казармите и се подготвя за отбрана. Правителствените войски превишават по численост 4 пъти бойците на Фронта.

За известно време възниква патова ситуация. В крайна сметка бунтовниците започват организирано отстъпление и прегрупиране. Следващото настъпление е в началото на 1982г., след което е приета концепцията за "продължителна народна война" /по примера на чегеваристките латиноамерикански партизански формации/.

Гражданската война в страната продължава. На 11 ноември 1989г. ФНОФМ започва най-голямото настъпление в нейната история. Въстаниците завземат голяма част от столицата Сан Салвадор и вземат в плен военни съветници от САЩ и други страни. Те са на прага на победата.

Но въпреки, че жителите на бедните квартали се отнасят към тях със симпатия, надеждите за всеобщо въстание не се оправдават. Въстаниците се оттеглят от столицата, за да предпазят нейните жители от разрушения и бомбардировки.

Настъплението продължава до 23 ноември 1989г., след което бойците от ФНОФМ организирано се завръщат в базите си. Ръководството на Фронта се убеждава, че в момента няма друга алтернатива освен мирните преговори.

На 27 ноември 1993г. е подписан договор за прекратяване на 11-годишната гражданска война. Ръководството на Фронта се съгласи да участва в изборите през 1994г. като политическа партия.

Някои от най-видните негови ръководители, сред които Хоакин Вилялобос, Едуардо Санчо и Франсиско Ховел не приемат отказа от въоръжената борба и напускат редиците на ФНОФМ, като основават собствени малочислени политически и паравоенни формации. На изборите през 2004г. кандидат-президент на Фронта беше историческият лидер на Салвадорската комунистическа партия Хорхе Шафик Хандал, който почина скоро след поражението си.

На последните избори за кандидат-президент беше определен журналистът с лявоцентристки възгледи Маурисио Фунес, а за кандидат-вицепрезидент - легендарният партизански командир Салвадор Санчес Серен.

Самият Маурисио Фунес никога не е членувал във ФНОФМ, нито е участвал в партизанската война /в която обаче загива брат му, като боец на Фронта/.

В своята журналистическа дейност /включително и в испанската редакция на CNN/, винаги е критикувал управляващата от точно 20 години партия АРЕНА.

И сега Фунес победи нейния кандидат Родриго Авила /бивш началник на салвадорската полиция/ с 51% на 48%.

Маурисио Фунес се определя като лявоцентрист и привърженик по-скоро на бразилския президент Лула /сегашната му трета съпруга е от Бразилия/ отколкото на венецуелския лидер Чавес.

Той обещава да не разваля отношенията със САЩ, още повече след изборната победа на Барак Обама. Не е ясно обаче до каква степен ще може да издържи на натиска на крайно левите във ФНОФМ, начело с вицепрезидента Салвадор Санчес Серен.

От това зависи дали Ел Салвадор ще се присъедини към лявоцентристките или към ляворадикалните латиноамерикански режими.