Събитието, което най-много вълнуваше московчани от летните пожари досега се случи - Юрий Михайлович Лужков си отиде. И не си отиде по своя воля, а го изгониха. По начин, който едновременно го опозорява пред московчани и цялата страна и го превръща в опасен противник на президента.

Все още твърде млад, Дмитрий Медведев не прецени добре ситуацията и не взе най-мъдрото решение. Можеше да го премести на някоя синекурна длъжност, или поне да му изкаже благодарност за наистина добре свършената работа през последните 18 години - нещо, което направи по-мъдрият и уравновесен Владимир Путин. Защото, както и да се развие дискусията за евентуалния строеж на магистрала през Химкинската гора, направеното от бившия кмет за "златоглавата" никак не е малко.

Спомням си как изглеждаше руската /тогава съветска/ столица през 1978г., когато се установихме с родителите ми там и виждам каква е сега! Няма база за сравнение! Едва ли по света има друг толкова приятен и удобен за живеене мегаполис, разбира се, сред тези от 16 милиона жители нагоре!

Иначе и аз съм против да се изсича Химкинската гора, за да се строи новата магистрала до летище Шереметьево. От началото на жегите свободното си време прекарвах там, в района на сателитното подмосковно градче Долгопрудни. Там има гъст "руски лес", характерен за географската ширина и прекрасни малки реки и езера, дали името на градчето /на руски "пруд" означава малко езеро/.

И първият, който се опита да я защити беше губернаторът на Подмосковието - легендарният генерал-полковник Борис Громов. Спорът всъщност беше между тях двамата и ги превърна от най-близки приятели в най-люти врагове. Чак в последствие Громов успя да убеди в правотата си Медведев, а Лужков - Путин. Така обикновеният спор за строеж на магистрала /макар и стратегически важна/ се превърна в битка за власт между най-високопоставените руски държавни мъже. Всъщност, магистралата беше само повод "атовете да се сритат".

Истинската причина за отстраняването на Лужков е желанието на управляващия тандем да отстрани всички самостоятелни политически фигури на държавни постове, за да ги лиши от административни и финансови ресурси преди парламентарните и президентските избори. Това вече се случи в редица автономни републики и области.

Срещу Лужков като таран отдавна е използван генерал-полковник Громов, който няма политически амбиции на най-високо ниво, макар че е бил заместник-министър и на вътрешните работи, и на отбраната. Трябва обаче специално да се отбележи, че макар и преди всичко професионален военен, управлява Подмосковието не по-зле отколкото Лужков - Москва. Затова Борис Всеволодович се радва на големи масови симпатии, най вече в древните подмосковни руски градове от типа на Красногорск, Митищи, Сергиев Посад, Коломна, Егорьевск, Дмитров, Ватутинки, след като хвърли огромни сили и средства за тяхната реставрация и повишаването на благосъстоянието на жителите им.

Неговият външноикономически "министър в правителството на Подмосковието" Тигран Караханов развива активна външнотърговска дейност, а покрай нея затвърдява научно-техническите и културни връзки с традиционните партньори на Москва.

Аз даже не изключвам именно генералът на седне на кметския стол - поради досегашната си работа познава като никой друг проблемите на столицата.

Или пък да се върне бившият заместник-кмет Валерий Шанцев, сега губернатор на Нижегородска област, безличен и също без амбиции. Той си спечели голям авторитет, когато по време на драмата със заложниците в театъра на "Дубровка" лично озвучаваше позициите на кметството, а понякога и на тези над него.

Не се уплаши от кавказко отмъщение и заяви пред телевизиите, че първи лично е стиснал ръката на полковника, застрелял главатаря на терористите Мовсар Бараев.

Израсъл в бедняшките колиби край Москва Река, недалече от Павелецката гара, Юрий Михайлович от рано се е сблъскал с несгодите на живота. Имал е дори и криминални прояви - нещо неизбежно, ако си част от някоя замоскворецка тайфа. Това впоследствие много му помага, когато започва да се издига в йерархията на московското кметство - старата дружба с местните криминални авторитети му дава възможност да върши добре работата си по снабдяването на огромния град.

Така незабележимо започва да се издига в йерархията и през 1992 г. в хаоса и суматохата на Елцинова Русия, когато властта и парите се разпределяха в най-добрия случай с автомати "Калашников", успява да се добере до кметския стол.

Проявява изключителна воля и упоритост в преследването на целите си и твърдо понася ударите на живота - студентската му любов Марина умира от рак и го оставя вдовец с две малки момчета /сега видни московски бизнесмени и мениджъри/.

Както сам признава, тогава е посягал доста често към чашката. Затова пък, впоследствие на многобройните банкети и официални вечери се ограничаваше с думите: "Аз вече съм си изпил своето". Така успява без проблеми да създаде ново семейство с Елена Батурина, която му ражда две момиченца, все още ученички. Последните ще трябва да сменят московския си колеж с такъв в Лондон, или Китцбюел /по-добре/, където ще живеят отсега нататък.

 

За дейността му през тези 18 години оценките са най-противоречиви. Мой приятел - едър московски бизнесмен в сферата на туризма, с интереси към българското Черноморие, неотдавна ми заяви: "В сравнение с Лужков, вашите кметове са само "палави деца". А той много добре знае какви ги вършат нашите черноморски кметове!

Ако попитате обаче мнозинството московски пенсионери, ще ви отговорят горе-долу следното: "да дава господ здраве на Юрий Михайлович! Може и да краде, но и на нас оставя достатъчно, за разлика от другите! Грехота е да се оплакваме от него!"

Между другото, той беше им разрешил да минават след събирачите на реколтата в държавните подмосковни совхози и да си вземат толкова продукти, колкото могат да носят! Цените на комуналните услуги - ток, вода, телефон, в Москва са символични на фона на заплатите и пенсиите. По градския телефон можеш да говориш с часове и плащаш само един импулс!

Чуждестранните учащи се от Третия свят, както и гастарбайтерите от Средна Азия и Южен Кавказ обаче едва ли много съжаляват за уволнението на Лужков. Истината е, че благосъстоянието на московчани се дължи до голяма степен на техния непосилен робски труд, за който получават мизерно заплащане и винаги са заплашени от арест и депортиране /повечето от тях живеят без регистрация/.

Въпреки, че като цяло, по време на неговото управление беше многократно снижено нивото на организираната и битовата престъпност /може би най-вече защото бандитите взаимно се избиха/, за чужденците с не славянска външност опасност номер едно си остават "бръснатите глави".

В по-миналия си анализ направих прогнозата, че руският президент ще остави Лужков на поста му, за да не го превръща в конкурент, който няма какво да губи.

Дмитрий Медведев обаче ме опроверга и си напъха таралеж в гащите 2 години преди изборите!