През последните дни станахме свидетели на поредното раздвижване сред работодателските организации.

Българската стопанска камара добави към името си цяло изречение - "Съюз на българския бизнес".
Конфедерацията на работодателите и индустриалците (КРИБ) от своя страна приключи с "двувластието" в своите редици.
След като досега имаше двама съпредседатели - г-н Иво Прокопиев и г-жа Саша Безуханова, от 05 октомври 2006 г., председателят вече е един.
Г-н Прокопиев оглави КРИБ след осъществен "плавен преход" в сближаването между Съюза на работодателите (СРБ) и Българската международна бизнес асоциация (BIBA).

Първоначално двете организации си размениха членства, след това се обединиха в КРИБ и накрая окончателно оформиха йерархията в ръководството си.

От БСК-СББ не пропуснаха да подчертая, че също са си "разменили членство" с Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
Доколкото и БСК-СББ и АИКБ са сериозни, национално представителни работодателски организации, подобен ход очевидно трасира пътя към още едно обединяване на представителни работодателски структури.

На преструктуриращите се - честито.
Доброволната консолидация на работодателските организации в България може да има само положителен ефект, както в българските индустриални отношения, така и в подготовката за взаимодействие с Европейската комисия.

За разлика от българската администрация, Европейската комисия има изключителна традиция в консултациите си както със социалните партньори - синдикати и работодатели, така и с бизнес организациите в областта на различните секторни политики.

Лошата новина е, че положителните сигнали за сближаване и разбирателство бяха гарнирани с доста безвкусни намеци, че представителните работодателски организации в България "били много".
Даже се тиражира доста непрецизно тълкуване на препоръките на Европейската комисия в областта на социалния диалог.
Едва ли не от Брюксел ни казвали, колко да са работодателските организации в България.

Подобни внушения се пускат в обръщение не за първи път - преди това бяха "препоръки" на синдикатите, на които страшно им се иска да преговарят - ако може само с една работодателска организация. (Те самите, кой знае защо не се обединяват...).

Сега вече тези идеи започнаха да изскачат в публичното пространство и чрез устата на различни компетентни представители на работодателските организации.
PR частта на състезанието "Кой е най-достолепен и най-представителен" започна.

За да не хабим място в аргументи, кое как трябва да бъде, ще представя съвсем на кратко европейската практика, на която всички се позовават.

Съществуват три "междусекторни" работодателски организации, които са представителни пред Европейската комисия. Това са: UNICE, UEAPME CEEP.

Първата е конфедерацията на едрата индустрия в Европа. Тя е изключително влиятелна организация с много сериозно лоби в Брюксел. Член на UNICE от България е БСК-СББ.

Втората организация - UEAPME е европейският съюз на занаятичиите, малките и средните предприятия.
През последните години, организацията мощно набира скорост. През 2002 г., UEAPME за първи път стана страна по доброволно споразумение (споразумението за работата от разстояние, известна като "telework" или "telecommuting") на европейско равнище и продължава динамично да разширява както състава си, така сферите си на влияние.
Работодателска организация член на UEAPME от България е Съюзът за стопанска инициатива (ССИ).
Има още един български член - Националната занаятчийска камара (НЗК), но тя е създадена по специален закон, със задължително членство и на работодатели и на наети - майстори, калфи и чираци.
По тази причина НЗК не се третира като работодателска организация.
Представителство й в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) се осъществява на база на споразумение със ССИ, който е включил председателя на НЗК в състава на двучленната си делегация.

Третата организация - СЕЕР, се определя като "организация на компаниите с държавно участие и на предприятията от общ публичен интерес".
Тук членуват най-вече т. нар. "ютилити" компании - железници, водоснабдителни компании, пощи и пр.
От България няма представители в СЕЕР, въпреки че и досега има достатъчно съществени компании в България, които са изцяло държавна собственост.

Не е нужно да се нарушава добрия тон, но този факт потвърждава, че социалният диалог и лобизмът на европейско равнище вече повече от 15 години не са сред приоритетите на така наречените "отраслови министерства".

От направения "телеграфен" преглед виждаме, че на европейско равнище има три представителни работодателски, бизнес организации.

Те са сепарирани по два признака - големина на компаниите, чиито интереси представляват и характер на собствеността сред членовете им.

За никаква "унитарна" европейска работодателска организация не може да става дума. Напротив, както пише Саймън Хикс - "за работодателите е характерно многоканалното лобиране".

За разлика от работодателите, синдикатите лобират "едноканално" - Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC) обединява и социал-реформистки синдикати и християнски синдикати, без разделение по идеологически принцип.

По тази причина, работодателските организации не са длъжни да изпитват каквото и да е притеснение, че са много или че са разнообразни.
Процесът на консолидация може да бъде само на доброволен принцип и да стане по естествен начин.
В сферата на едрата индустрия този процес явно тече.

Що се отнася до организациите, защитаващи интересите на малките и средните предприятия в България, то представителните им структури са само две - за такива по презумпция се сочат ССИ и БСЧП "Възраждане".

Към днешна дата те са постигнали нещо много по-важно от формалното административно обединение.
ССИ и БСЧП "Възраждане" доста успешно формулират, изказват и защитават съгласувани, общи позиции - нещо, което не е типично за България.

Така че, на притеснените за българския пейзаж в индустриалните отношения ще кажем: Оставете нещата на естествения им ход - българските работодатели и синдикати влязоха в Европа преди държавата.

С текста на Теодор Дечев news.bg стартира рубриката си "Колумнисти", за участие в която сме поканили известни наши публицисти