Дискусията за опозицията „еволюционизъм - креационизъм" отдавна шества из електронните форуми.

В НЮЗ.БГ тя се появи по малко неочакван начин - като реакция за издигането на паметник на Чарлз Дарвин.

В милото ни Отечество въпросите за имената на улиците и издигането (респективно събарянето) на паметници, винаги са събуждали обществената енергия, затова си позволявам да предложа някои свои мисли относно Сътворението на Света и еволюцията, както и за отношението на хората на науката и на вярващите към тяхното противопоставяне.

За просветените хора актът на Сътворението е научен факт. Всички знаем за Големия взрив, когато от едно "прото яйце" се създава съвременната, достъпна за нашите сетива и измервателни уреди Вселена. Практически никой в момента не оспорва Големия взрив. С чиста съвест можем да кажем, че това е моментът, когато Бог е създал Света.

Повечето учени, които се занимават с физиката на микро и макро света са вярващи хора. Те имат много солидни основания да вярват в Бог, защото познават от една страна съвършенството на Божието творение - така наречените симетрии във физиката на елементарните частици, а от друга страна знаят, колко е трудно търсенето на абсолютното познание, т. е. търсенето на Бог.

Достатъчно е човек да се позанимава с трудностите при опитите да се създаде универсална обединителна теория, която да обясни физиката на всички взаимодействия - силното, слабото, електромагнитното и гравитационното, за да разбере какво означава репликата "неведоми са пътищата Божии".

Години на ред физиците откриваха нови и нови елементарни частици и ги вписваха в нови и нови симетрии. Винаги на края все нещо недостигаше за "пълната симетричност".
(Ако някой не знае, какво представляват симетриите във физиката на елементарните частици може да се възползува от многобройните научно популярни публикации по въпроса).

Никога не трябва да забравяме за разговора между Стивън Хокинг - един от малкото физици, занимаващи се със строежа на мирозданието, който не вярва в Бог и покойния Папа Йоан Павел ІІ.

Стивън Хокинг споделя с Папата идеите си за изследване на Големия взрив. Папа Йоан Павел ІІ отговаря, че подкрепя и дори благославя всяко изследване на Големия взрив след неговото Начало, дори и да става дума за част от наносекундата след него. За времето преди Големия взрив според него е безсмислено да се правят изследвания - просто няма как да изследваме това, което е било преди Бог да създаде Света.

И наистина - човечеството се приближава все по-близо до момента на сътворението. На там го водят и сложните и дори рисковани експерименти в Големия адронен ускорител, намиращ се в Женева, дълбоко под скалите на Юрските Алпи. Но едва ли ще можем да погледнем във времето преди Големия взрив. (А всъщност, дали е имало време преди Големия взрив ?).

Бог ни е създал по свой образ и подобие и ние се стремим (поне някои) да се доближим до него. Но има нещо, по което винаги ще се различаваме от Бога - той е съществувал преди Сътворението, а ние - не. Боя се, че никога няма да ни бъде дадено да проумеем какво е било преди Сътворението.

Що се отнася до еволюцията - позицията на креационистите срещу нея е повече от смешна. "Научните" им аргументи са жалки и спекулативни. Но и креационистите и еволюционистите трябва да проумеят, че всъщност еволюцията е процес, стартиран от Бога.

Както и да е възникнала живата материя, каквито и да са законите на наследствеността, каквато и да е изменчивостта на видовете - всичко се подчинява на един свръхинтелигентен и в някаква степен непознаваем "софтуър", който е добре познат на вярващите под името "Божият план".

Разбира се, става дума не за прост, "линеен" план, в който точка "а" следва точка "б". Става дума за план, който може да се самокоригира. Съществуването на плана не изключва възможността Бог да се намесва радикално в него по своя преценка (справка - астероидът създал Аризонския кратер).

Между другото, никой не може да отнеме на Бог и правото да се шегува и да проявява чувство за хумор. Генетиката бележи огромни успехи, но кой е заложил началния "софтуеър" - свръхинтелигентен, самокоригиращ се и в крайна сметка умонепостижим, който управлява промените настъпващи в "генетичния материал"?

Ние можем да правим огромни крачки в науката, но не можем да постигнем абсолютното познание на Този, който е създал Плана и е детонирал Големия взрив. Аз съм убеден, че търсенето на научното познание е път, по който се приближаваме към Бога, независимо, че научното познание редовно се използува за престъпни цели. Но колкото и да напредваме, ние ще се доближаваме към Него "асимптотично", както казват математиците - все повече и все повече, но без да можем да Го достигнем.

Еволюцията като процес е инструмент, използуван от Бог за осъществяването на неговия план. Креационистите правят трагична грешка, като отричат еволюцията въобще.

Отричайки я въобще, те се обричат на това да получават постоянни съкрушителни удари от страна на природните науки и на моменти дори да стават за посмешище. Всъщност, Сътворението не е еднократен акт - то обаче има Начало, дадено от Бога - Големият взрив. От тук нататък, всеки, който се е занимавал през живота си с дизайн или с проектиране - строително, машинно, корабно, ракетно и прочее, не може да не открие в еволюционния процес същото, което прави едно конструкторско бюро.

Откриваме непрекъснати "итерации", непрекъснато подобрение, непрекъснато търсене на оптимална форма и оптимален размер. Примерът с влечугите, минали през динозаврите и стигнали до птиците е класически.

Можем да дискутираме, дали Бог еднолично надзирава еволюционния процес или допуска конкуренция. Тук, колкото и невероятно да звучи, бих чул с интерес мнението на богословите - в крайна сметка те познават по-добре от мен книгата на Дионисий Ареопагит за небесните йерархии ...

Можем да размишляваме, дали Бог не допуска участие в еволюционния процес и на някои "конструкторски бюра с мрачна репутация" - винаги съм се чудил дали комарите, мухите, маларийният плазмодий и чернодробния метил са Божии творения или идват от "друго място".

Познавайки удивителната хармония в екосистемите и хранителните вериги (чийто главен смутител е човекът между другото), винаги съм се чудил дали на Бог му е било необходимо да създава паразитите (сред животните) или тук се е промъкнала нечистата сила. (Моля да не бъда заподозиран тутакси в богомилски и албигойски дуалистични уклони).

Мога да продължа с размишленията си и да задам въпроса за човешката душа - дали тя не е безсмъртна, именно защото има информационна същност, иначе казано - представлява някаква нематериална подреденост.

Ако интерпретираме душата в информационен контекст, би трябвало подобно на софтуъра, тя да може да бъде "инсталирана" на различни носители. Един такъв носител е човешкото тяло, но щом душата е безсмъртна, значи тя просто би трябвало да може да бъде прехвърляна и на други такива.

Щом знаем, че предназначението на Църквата е да подготвя човека за ЖИВОТ ВЕЧЕН, не означава ли това, че човешкото тяло може да се окаже инструмент на който са разработва и настройва този фин "софтуър" - душата?

Не примитивизирам - именно пътят извървян от човека по пътя към създаването на изкуствен интелект ни позволява да си създадем по-нагледна представа за нематериалността на душата - тя не е "флуид", (въпреки, че името й произхожда точно от думата "дъх"), не е и "енергия", както каканижат разните телевизионни врачки. Тя е наистина нематериална - същността й е информационна. Създавайки изкуствен интелект, ние пак се опитваме да подражаваме на Създателя - ще видим колко успешно и колко безнаказано ...

Мога да продължа, но спирам до тук за сега и предлагам заключение в едно изречение - ВСЕКИ ОПИТ ДА СЕ ОТРИЧА ЕВОЛЮЦИЯТА Е МРАКОБЕСИЕ, А ВСЕКИ ОПИТ ДА СЕ ОТРИЧАТ БОГ И СЪТВОРЕНИЕТО Е ВИСОКОМЕРИЕ.

Не знам кое е по-голям грях - мракобесието или високомерието, но за мен те са в еднаква степен неприемливи. Опитите в някои американски щати да се забрани изучаването на еволюционната теория е израз единствено на фанатизъм и невежество, които са най-опасни за самите им носители. До какво доведе отричането на Бога и Сътворението по нашите географски ширини, ние си знаем най-добре ...