Унгарският министър-председател Виктор Орбан продължава да развива външно-политическата изолация на Будапеща от съседните и по-далечни страни, като последното сторено в тази насока е огромният скандал с Армения, довел до прекратяване на дипломатическите отношения между Ереван и Будапеща.

3 години след сблъсъка на футболни запалянковци - словаци и унгарци в Братислава, довел до най-голямото изостряне на отношенията между Словакия и Унгария за цялата история на двустранните им отношения, те фактически са замразени. Футболът стана причина за припомнянето на всички стари обиди - от неудачния опит за съвместно строителство на общата атомна електроцентрала Габчиково-Надмарош, до прегрешенията на Унгарската Съветска Република спрямо словашкото население в края на Първата Световна Война и после на словашките комунисти по време на Втората Световна Война спрямо унгарците.

На унгарските националистически събори, провеждани всяка година в края на юни - началото на юли на словашка територия, на 3 км от унгарската граница, в старинния замък на унгарския национален герой Ференц Ракоци звучат антисловашки лозунги и реваншистки призиви за прекрояване на границите. Словашката полиция гледа да не се меси, за да не се стигне до гражданска война.

С Румъния традиционното напрежение в двустранните отношения също минава всички допустими граници. Двамата дясно-консервативни и уж про-европейски лидери Траян Бъсеску и Виктор Орбан за толкова години не успяха да се разберат по европейски за принадлежността на Трансилвания, националните малцинства и другите междудържавни проблеми.

Траян Бъсеску играе опасна игра с румънските националисти, обвинявайки за всички свои проблеми, заедно с лявоцентристите и либералите (които без малко да го свалят от поста) и пастора-унгарец и евродепутат Ласло Тъокеш, забравяйки, че последният се оказа недосегаем дори за Николае Чаушеску и всъщност даде сигнал за началото на „телевизионната" революция от месец декември 1989г. (естествено, няма съмнение, че тогава беше използван от задкулисните играчи - противници на „кондукатора").

Не се знае кога Ласло Тъокеш може да използва вътрешното противостоене в румънския политически елит и да „подпали" населената със „секеи" (секуи) Трансилвания. За разлика от нашите „македонци", „секеите" не отричат унгарския си език и род.

Сравнително по-нови са проблемите с Украйна, поради това, че последната съвсем отскоро съществува като независима държава. Обаче построеният паметник на основателя на унгарската държава Свети Стефан (Сейнт Ищван) на хълма над прохода Верецке (на украински Вересковий) напомня на местните украински власти за незабравените унгарски териториални претенции към Закарпатска Украйна, някога част от унгарското кралство и после от Австро-Унгария.

Те са една от основните причини (заедно с обвиненията в корупция и възможното наказателно преследване) за сегашната готовност на лидера на местните русини (най-малкия източно-славянски народ) Виктор Балога да не поставя въпроса за независимост на Закарпатието и да приема министерски постове във всички украински правителства, иначе враждуващи до смърт помежду си. Местните закарпатски унгарци дават да се разбере, че така както са преминали в Унгария през Верецке, така могат да тръгнат и обратно и да задържат територията...

Със Сърбия в момента напрежението не расте единствено защото вниманието на Белград е все още насочено към Косово, Новопазарския Санджак и сръбските територии в Хърватско и Босна и Херцеговина. Освен това както унгарците във Войводина, така и малките сръбски общности в Сент Ендре, Егер и по долното течение на Дунав (след Будапеща) се ползват със всички права и на този етап не предявяват никакви претенции. Докога обаче ще продължи мирът не е ясно...

Унгарски малцинства има и в Австрия (в района на езерото Фертъо), Хърватия и Словения, но те не надигат глас, защото се ползват със всички права и свободи, също както словенците в района на Сент Готард, хърватите по течението на река Драва и немскоезичните по цялата унгарска територия.

Навсякъде има културни центрове и надписи на двата езика, дори ресторанти с национална кухня. А между Вилан и Шиклош дори се разполага "винната пътека", поддържана изцяло от местните саксонци - производители на вино и ликьори.

Традиционен е антируският вектор във външната политика на управляващите в Будапеща консерватори. В началото на 90-те години, когато Виктор Орбан беше още студентски лидер, русофобията в Унгария се свързваше изключително с антикомунизма и с унгарските жертви, дадени по време на Втората Световна Война в битката на Днепър, по време на обсадата на Будапеща и през 1956г.

Тогавашният десен външен министър Гейза Йесенски - потомък на велик словашки просветител, оправда присъствието на унгарската армия на хиляди километри от националната територия с аргумента, че са се борили срещу комунизма, който впоследствие се е оказал пагубен за унгарската нация. Той, Виктор Орбан и съмишлениците им обаче забравят зверствата на унгарските болшевики срещу гражданското население на Москва, извършени заедно с латишките стрелци, при завземането и по време на Великата Октомврийска Революция.

Унгарците имат сериозен дял и в репресиите и колективизацията, довела милиони до гладна смърт през 30-те години на ХХ век, докато сами не попадат под ударите на НКВД, начело с лидера на Унгарската Съветска Република Бела Кун и началника на охраната на Сталин Паукер.

Има и оцелели, като икономиста академик Варга и разузнавача Шандор Радо - зет на Паукер. Те налагат жесток режим след окупацията на Унгария от Съветската Армия през 1945г. и се стига до там гражданите на Будапеща и другите големи унгарски градове да ги бесят по уличните дървета през 1956г., до намесата на Съветската Армия в кървавото подавяне на бунта.

Споменът за тези събития подхранва желанието на мнозинството унгарци и досега да празнуват Марша на Честта - след като по време на съветската обсада на Будайската крепост през февруари 1945г. унгарските и немските войници свършват амунициите и провизиите, те се хвърлят на отчаян щурм срещу червеноармейците, успяват да пробият блокадата и да се доберат до отбранителната линия на Вермахта. От няколко хиляди оцеляват няколко десетки, но остават със самочувствието на победители, още повече че съветските жертви са многократно повече.

Антируски елемент се усеща и в освобождаването на азербайджанския убиец Рамил Сафаров, насякъл с брадва спящия си арменски колега Гурген Маркарян, довело до скъсването на дипломатическите отношения между Ереван и Будапеща.

На критиката на председателя на опозиционната Унгарска Социалистическа Партия Атила Мещерхази срещу него и външния министър Янош Мартони, Виктор Орбан отговори че лидерът на социалистите говори и се държи като руснак!?!? Това вече е косвено признание, че унгарските управляващи вземат страна по този чисто криминален случай, защото Армения е съюзник на Руската Федерация и Иран, а Азербайджан - на Турция и Израел!

Макар че в Москва поне досега никой не взема отношение по случая, докато лично Барак Обама намери начин по време на предизборната си кампания да разкритикува и Баку, и Будапеща за прекратяването на изтърпяването на наказанието на един убиец по расистки подбуди, при това извършил ново нападение срещу унгарския си охранител и получил нова присъда! Президентът на САЩ се присъедини към общото мнение че този случай е опасен прецедент, който може да стимулира тежките престъпления от този род. Още повече, че Унгария упорито крие своите фашистки престъпници от световното правосъдие - те умират на преклонна възраст, необезпокоявани от никого!

По време на демонстрациите пред унгарското посолство и на Площада на Републиката в Ереван, си пробивах път, държейки високо в двете си ръце журналистическите си карти. Затова почти не успях да направя снимки. Сдобих се обаче с ценен сувенир - лозунга на руски език "Венгрия, давай, до свидания!", показан после по всички арменски телевизии.

Въпреки че самият президент Серж Саркисян разкритикува демонстрантите за разкъсването и запалването на унгарското знаме, мисля че може би на унгарците ще им бъде полезно да усетят върху собствения си гръб какво значи цяла нация да бъде обвинявана за грешките на своите ръководители и да престанат да се държат така с руснаците! Всъщност, на митингите изглежда имаше и много руснаци - под лозунга, който успях да взема, имаше хвърлени не по-малко руски рубли, отколкото арменски драми! В тъмното обаче беше трудно да преценя националността на протестиращите. А и не това беше най-важното в момента.

Демонстрантите хвърляха монети, за да подчертаят продажността на Виктор Орбан и подчинените му министри - те освободиха азербайджанския убиец от засада срещу изкупуването на унгарските държавни облигации от страна на Азербайджан и Турция за 3 милиарда евро!

С този акт може да се каже, че на икономическата криза в Унгария беше поставено началото на края. Така управляващите ще могат да се похвалят, че са ликвидирали последствията от безумната финансово-икономическа политика на своите предшественици от Унгарската Социалистическа Партия, довела до масови демонстрации и сблъсъци с полицията пред Парламента.

Еврейската националност на нейния бивш лидер и министър-председател Ференц Дюрчани - бивш ръководител на унгарския Комсомол, само изостри до крайност традиционните антисемитски нагласи на унгарците. Така беше до скоро. Неотдавна унгарската общественост беше шокирана от разкритието за еврейския произход на един знаков функционер на националистическата партия "Йобик" - Ласло Сегеди.

В края на юни 2009г., в навечерието на парламентарните избори у нас, бях поканен на споменатия по-горе традиционен унгарски националистически фестивал в двореца на Ференц Ракоци. Там най-кресливият от ораторите беше именно Ласло Сегеди. Чудесното токайско вино и вкусният гулаш предразполагаха към историко-политически беседи и всички бяха впечатлени от неговата начетеност и последователни националистически позиции, в защита на унгарската нация.

Сега се оказа, че баба му и дядо му са били в нацистки концлагер и той вече е принуден да се изказва срещу Холокоста и антисемитизма! Унгарците са втрещени, а "Йобик" - тотално компрометирана! Виктор Орбан се лишава от най-важния си съюзник за следващите избори и единствено измъкнатите от Азербайджан и Турция 3 милиарда евро могат да му помогнат да продължи да управлява и по-нататък.

Водените повече от година тайни преговори за освобождаването на Рамил Сафаров и изкупуването на унгарските държавни облигации обясняват рязката смяна в унгарската национална доктрина - в Будапеща изведнъж решиха че са потомци предимно на древните тюрки и унгарските официални лица от няколко месеца твърдят този абсурд при посещенията си освен в Турция и Азербайджан, още и в Казахстан, Узбекистан и т.н. Сега вече са ясни причините за превъплъщението!

Въпреки това, на фона на дипломатическата изолация, в Унгария още не са се отказали от патронажа и над фино-угрите - в навечерието на откриващия се в курортния град Шиофьок, на брега на езерото Балатон, Световен Конгрес на фино-угорските народи. Естествено, огромното мнозинство от делегатите са руски граждани, тъй като освен в десетмилионната Унгария, петмилионната Финландия и Естония, с милион и половина жители, от които повечето рускоезични, останалите фино-угри живеят на територията на Руската Федерация.

И сега, на унгарска територия те ще решават такива въпроси, дали примерно мордовците са единнна народност, или се делят на ерзя и мокша, или дали коми-пермяките се различават от коми!

Антируската насоченост на събитието не буди съмнение. Впечатлява също така дързостта на унгарските управляващи да провеждат такъв значителен форум на фона на дипломатическата изолация на страната! В случая можем да припомним двете български поговорки: "Не пускат маджарите в селото, те питат за поповата къща", или "На гол тумбак чифте пищови"!

Тук е мястото да припомним, че между Унгария и България няма никакви проблеми и че както потомците на унгарските революционери от 1848г. у нас, така и на българските градинари там се радват на почит и уважение. Двамата авторитарни дясноцентристки лидери също са в приятелски отношения. Дано обаче тази близост да не подведе Бойко Борисов и Николай Младенов да се нагърбят да защитават унгарските интереси в Ереван!

Между другото, прави впечатление краткото време между двете международни мероприятия с антируска насоченост, целящи да консолидират потомците на древните българи и фино-угри - откриването на паметника на хан Кубрат, за което писахме, и конгресът в Шиофьок!

Дали пък спонсорите не са едни и същи...