Арестите на висши военни в Република Турция са знак за твърда воля за противодействие от страна на управляващите срещу опитите на армейската върхушка да съхрани принципите на кемализма в турската вътрешна и външна политика.

Неведнъж и два пъти в новата история на страната (след идването на власт на Мустафа Кемал Ататюрк) армията е вземала властта в свои ръце, когато са били застрашени светските устои на държавата.

Тези цивилни ръководители и политици, които са били набеждавани в опити за реставрация на османизма, или в проислямски уклон, са били подлагани на репресии, като за дълго са били отстранявани от политическия живот.

За някои дори изходът е бил летален, както в случая с Аднан Мендерес. Други въпреки всичко са успявали да се върнат в политиката, като Неджметтин Ербакан. Последният, въпреки че в крайна сметка все пак беше принуден да се оттегли, успя да остави своите наследници Реджеп Тайип Ердоган и Абдуллах Гюл в управлението на страната.

Техният знаков ход беше издигането на поста министър на външните работи на Ахмет Давутоглу, който все повече подменя принципите на кемализма във външната политика във всичките й направления за сметка на неоосманизма.

Турската външна политика в последно време се характеризира с агресивност и експанзионизъм, чиято цел е утвърждаването на Анкара като ключов геополитически играч в региона, с решаващо влияние върху двустранните отношения между съседните държави и върху многостранните инициативи за сътрудничество и интеграция.

От "Чанкая" се опитват да контролират територия, приблизително съвпадаща с тази, която е контролирала "Високата порта" в края на 19 и началото на 20 век.

Всъщност, и Ердоган, и Гюл, и техните съратници напоследък дават да се разбере, че постепенно също се ориентират към неоосманизма, за сметка на умерения ислямизъм. Това се проявява най-вече във войната (прикрита, или открита), която водят срещу потенциално деструктивните за държавата сили.

Те нямат друг избор, тъй като агресивността и експанзионизма във външната политика всъщност прикриват сериозните вътрешни проблеми, заплашващи турската държава с дезинтеграция.

Етническият конфликт с кюрдското малцинство (което след няколко десетилетия ще стане мнозинство, ако се запазят досегашните темпове на раждаемост) заплашва да прерастне в истинска гражданска война.

Бившият началник на отдел "Аналитичен" в Министерството на отбраната на България, о.р.полковник Петко Петков, дълги години отговарял за военно-политическите анализи, отнасящи се до югоизточната ни съседка, цитира турската преса, според която в някои крайни квартали на Истанбул сблъсъците са вече налице.

Според него гражданската война вече е започнала. Той дава пример със ситуацията в страната в края на 70-те и началото на 80-те години, преди военния преврат, когато страната е в хаос, вследствие на въоръженото противопоставяне на леви, десни и религиозни екстремисти.

Не вярвам колегите от Града на двата континента да си измислят, след като става дума за такива сериозни неща. И щом е така, става ясна мотивацията на висшите турски военни да организират преврат, с който да свалят упраляващата от 2002г. Партия на справедливостта и развитието.

От тяхна гледна точка е разбираем и опитът за предизвикване на горещ конфликт със съседна Гърция, който би оправдал завземането на цялата власт в очите на обществеността и би им осигурил подкрепа. Те за известно време биха туширали етническото напрежение със силови методи и биха се опитали да успокоят външнополитическите си партньори и да ги уверят в своята доброжелателност.

Естествено, биха ликвидирали перспективите за евроитеграция на страната, но и за слепия е ясно, че тя все повече се превръща в химера. Така че в такъв случай турската държава не би загубила нищо. Докато сегашните управляващи срещат все по-сериозно противодействие от страна на САЩ и ЕС в реализацията на стратегията за регионално лидерство.

Нещо повече - САЩ се опитват да включат в системата за противодействие тези турски съседи, над които имат влияние - Армения, Грузия, Гърция, и дори България (неотдавнашната успешна визита на Бойко Борисов в Анкара не трябва да заблуждава никого).

Основният американски опит за подриване на турските лидерски амбиции е форсираното създаване на кюрдска държава в Северен Ирак, която рано или късно ще се обособи от арабската сунитска и шиитска части.
Тогава вече ще бъде много трудно да се удържи кюрдското население в сегашните турски граници.

Тук трябва да прибавим, че и в Северозападен Иран съществува област Кюрдистан /официално тя се нарича именно така, а не по друг начин/. Тя няма нито политическа, нито културна автономия, обаче местните над 8 милиона кюрди свободно разговарят на своя език и дори издават вестници и книги.

При изостряне на етническото напрежение в Република Турция те едва ли ще останат спокойни и ще служат като тилова база на сънародниците си, дръзнали да поведат борба за национално освобождение.

От Техеран също едва ли ще пропуснат да се възползват да стимулират отслабването на съседа - вечен съперник. От Дамаск пък от своя страна постоянно припомнят за териториалните си претенции за областта Искендерун (Александрета), като по този начин държат турско-сирийските отношения изострени, независимо от общата външно- и вътрешнополитическа конюнктура и очакват с нетърпение разпада на Турция.

В тази сложна ситуация управляващите от Партията на справедливостта и развитието (очевидно отдавна добре информирани за готвещия се заговор на военните) решиха да изпреварят събитията.

Те осъществиха масови арести на висши офицери, като повечето от тях ще бъдат изправени пред съда. Процесът вероятно ще бъде показен и назидателен.

Героите от войната срещу ПКК предстои да бъдат опозорени като национални предатели. Обезглавената турска армия ще бъде и унизена, което ще я направи и далече по-недееспособна от сега.

Може да се прогнозира, че момчетата и момичетата на Абдуллах Йоджалан (който неотдавна обеща от затвора хилядолетна война на турската държава) няма да пропуснат да се възползват ефективно от тези събития.

А кой ще се възползва от арестите в средите на самата турска армия?

Според цитирания вече о.р.полковник Петко Петков, всяка година от турските въоръжени сили са уволнявани няколко десетки (а понякога и стотици) офицери, заподозрени в проислямистки симпатии.

И все пак, явно не са уволнили всички, след като някои от тях са попаднали в конспиративните мрежи и са издали заговорниците.

Най-вероятно, именно те ще заемат овакантените командни постове. Може да се очаква и масова реабилитация и завръщане в армията на уволнените.

Тоест, това вече ще бъде една нова армия. Предстои да видим доколко ефективно ще отговаря на предизвикателствата на ПКК!