Новата паметна плоча на Мара Бунева в Скопие беше разрушена часове след поставянето й. Тя бе поругана след честването на 85-ата годишнина от смъртта на българската революционерка, което събра на 13 януари край бреговете на река Вардар над 100 души от Македония и България.
Вандалският акт стана поредната „акция" в необявената „война на спомениците", която Република Македония води срещу нас вече 4 години и бе очакван, след като честването, организирано от Българския културен клуб в Скопие (БККС), премина без инциденти. Учудваща е само бързината на „отговора"!
Новата пластмасова табела, която беше залепена на лобното място на Мара Бунева само часове по-рано, не оцеля дори една нощ...
„Всяка година се счупват плочите и е чудно, че имаше доста полиция, а все пак се направи това. Предишните години слагахме и мраморни плочи и пак ги счупваха. Ние се съмняваме, че това го правят или тежки сърбомани или самите сърби, които живеят в Скопие. Това е израз на нецивилизованост" - заяви по телефона специално за news.bg председателят на БККС Лазар Младенов.
Засега от представителите на управляващите единствен реагира депутатът от ГЕРБ в Европейския парламент Андрей Ковачев, който настоя властите в Македония да накажат виновните за поругаването на паметната плоча на Мара Бунева и заяви, че това би бил положителен сигнал в двустранните отношения. "Този вандалски акт е в ущърб на интересите на огромното мнозинство на гражданите на Република Македония и не е изолиран случай", заяви Ковачев.
Поругаването на паметта на българската революционерка се случва само седмица преди обсъждането на резолюцията на Европейския парламент за напредъка на Република Македония в Комисията по външни работи, чийто заместник-председател е Ковачев, и в началото на работата на Европейската комисия (ЕК) по новия доклад за Македония, който се очаква да излезе в началото на април.
"Многократно Българският културен клуб организира различни прояви, на които кани представители и от двете страни на границата. Жалко е, че Скопие все още не е направило необходимата крачка в тази посока, въпреки важността на добросъседските отношения за започването на преговори за членство, потвърдена от Европейския съвет", изрази своето съжаление българският евродепутат.
В няколко свои поредни резолюции европейските депутати препоръчаха на Македония да участва в отбелязвания на общи исторически събития и фигури заедно с България и да адаптира учебниците си въз основа на обективните исторически факти.
"Оскверняването на паметта на общите ни герои не е сигналът, който Европа очаква официално от Скопие, за да бъде дадена зелена светлина за преговори за членство", каза още членът на европарламента Андрей Ковачев.
След като кабинетът на Борисов през първите си 3 години даваше „безусловна подкрепа" на македонската евроинтеграция, в края на мандата му България се нареди сред страните, които не подкрепиха Скопие за даване на дата за начало на преговори с ЕС. Така ЕК реши да представи нов доклад какво е постигнала Македония в три области - реформите, спора за името с Гърция и добросъседските отношения.
Българското (доколкото може да се възприеме като такова!) Министерство на външните работи обаче остава без коментар по случая „Мара Бунева". Чудно ли е тогава, че дивата наглост на управляващите в Скопие ескалира?
И въобще, крайно време е, авторът на „твърдата линия" в политиката на България към Македония и външен министър Николай Младенов да отговори на неизбежния въпрос: Докога ще търпим „войната на спомениците"?
Защото почти моменталното унищожаване на паметната плоча на Мара Бунева далеч не е най-умопомрачителното дело на безскрупулните крадци на история от съседите им, които са на власт в Скопие начело с Никола Груевски!
Най-потърпевши от кражбата на чужди национални герои, съвсем естествено, са Гърция и България. Но, ако Атина е впрегнала всичките си ресурси, за да не позволи на сегашния македонски премиер да докаже, че е далечно пра-пра-пра... внуче на Филип Македонски, то официална София безхаберно мълчи и пасува.
Сякаш с всеки издигнат в центъра на Скопие паметник на български цар, възрожденец или национал-революционер не се узаконява похищението на наша, а на нечия чужда личност от балканското битие и това изобщо не ни засяга!
Толкова ли е трудно на управниците ни да проумеят, че с всеки издигнат паметник или споменик - казано на западен диалект, на цар Самуил, на Гоце Делчев, на Даме Груев, на Методи Андонов-Ченто и др. ние понасяме удари?
Или държащите съдбините ни в ръцете си са толкова ограничени в светогледа си, че не съзнават, че „война" се води не само с оръжия, но и с личности, които едни народи крадат от други, присвоявайки ги за „свои" и с паметници?
Защото, ако не ставаше дума именно за „война", която взема за жертви не само умовете и съзнанието на хората, но привлича за съюзници международни функционери, че и цели държави, Груевски въобще нямаше да се хаби с реализацията на проекта "Скопие 2014", от който остава да бъдат издигнати още 10 статуи!
През последните 23 години съм бил многократно в Македония и не съм видял никакво лошо отношение от местните хора. Напротив, радваха ни се, когато разбираха, че сме българи. Не сме имали проблеми с тях. Освен това, по националното им радио на 8-ми септември, когато им е националния празник, не пропускаха да кажат, че България е била първата страна, която е признала Македония.
Това, което става сега, е плод на пълното малоумие на част от македонските политици. Те подклаждат тези истерии, които се случват там. Не мисля, че всичките обикновени македонци споделят тези щуротии. Тоталният македонски, сърбомански великошовинизъм и национализъм са някакви абсурди на чисто политическа основа! Има някои, които все още искат да извличат ползи от това поведение.
Мисля, че нашите общественици, политици и държавници трябва да имат една абсолютно твърда и недвусмислена, и последователна позиция по отношение абсурдите към нас. И всички страни, включително в Евросъюза и по останалия свят, трябва да бъдат „свикнати" да се съобразяват с нашата позиция на държава.
Въпреки това, че и тук се творят смехории и се знаем какви сме си, мисля, че в името на българщината имаме възможности да го направим. Нито крачка встрани или назад!
И веднъж завинаги да се приключи този банален македонски въпрос. Естествено, ако някой няма интереси да бърка в раните постоянно...
boris
на 16.01.2013 в 10:06:41 #4Освен това тази жена не се ли казва Мария, бе, какво е това тъпо обръщение в официални документи.
boris
на 16.01.2013 в 09:57:04 #3Позицията на българското правителство по евроинтеграцията на Македония в момента няма никакво значение и е до някъде хубаво да им се дават условия за подкрепа за да слязат малко на земята, но в момента в който ние - било покрай фалита им или някакво гласуване в ЕС - успеем да принудим Гърците да приемат името или самите македонци си го сменят - то тогава всякакво "Не" по какъвто и да е повод е национално предателство и заслужава куршум.
dddddd
на 15.01.2013 в 18:04:20 #2Добре че са доносниците на ДС, че да ни учат на патриотизъм.
качамака
на 15.01.2013 в 17:49:37 #1Мара Бунева е родена в град Тетово в Северозападна Македония. Мария Бунева е третото от шестте деца в българското екзархийско семейство на Никола (Нико) С. Бунев и Ана. Това са Борис, Лазар, убит от сърбите 1913 или 1944 година, Надежда, Вера и Елена Буневи. По майчина линия революционерката е внучка на Зако — човек, за който още се разправят легенди в града под Шар, как едва ли не сам построил по турско време православен храм в града.Бащата на Мара Бунева — Никола Бунев е другар на бележития публицист Матей Геров и на д-р Никола Герасимов, и е кмет на Тетово в периода 1915-1918 година. Между 1915-1917 г. учи в скопската стопанска гимназия и получава висше образование в Софийския университет, след което се жени за офицера от българската армия Иван Хранков. Брат ѝ Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с конспиративни задачи. Мара Бунева е избрана за изпълнителка на смъртната присъда на юриста на Скопската област Велимир Прелич. По негова заповед през 1927 година на Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация, подсъдимите са подложени на жестоки изтезания — стягане на главите, чупене на ръцете и дори заравяне живи заради българското си самосъзнание. След произнасянето на тежките присъди над подсъдимите студенти в края на декември 1927 година на 13 януари 1928 година Мара Бунева разстрелва Велимир Прелич в центъра на Скопие на стария Камен мост на Вардар, след което се прострелва в гърдите. Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“ Мара Бунева умира на следващия ден, 14 януари от раните си. ................................................................................ Сутринта го пуснах това...модератора реши,че не е по темата и ми махна поста... Незнам какви хора работят в тоя сайт,ама... Тази жена заслужава единствено и само поклон за смелостта си и родолюбието си. Сърбо-македонските псета продължават да ни дразнят и да се подиграват с героите на България. Незнам какво още трябва да стане ,че да се спре с тая селяния.