Именитият сръбски режисьор Емир Кустурица обяви в интервю за Агенция „ТАНЮГ", че е „жертва на фундаментализма в Босна" и е „етнически прочистен от Сараево заедно с от 150 до 200 хиляди сърби".

Костурица заяви, че 95 процента от населението в града днес е мюсюлманско. Бих посетил Сараево, казва той, без никакви емоции, защото повечето от това, което съм обичал си отиде с войната.

Войната в Босна и Херцеговина (БиХ) - 1992-1995 г. - раздели един просъществувал столетия общ икономически простор, изтръгна от родните им огнища, разсели и прогони около 2 млн. души.

Бяха убити десетки хиляди невинни хора, разрушени стотици културни и верски паметници, разделени хиляди семейства. 30 процента от браковете в БиХ преди войната са били етнически смесени.

Днес, гарантите на държавата БиХ, оформена с Дейтънското споразумение от 1995 г., САЩ, Европейския съюз (ЕС) и Русия, са изправени пред избора: да се остави страната сама да разрешава своите проблеми чрез договаряне между трите държавотворни народа - сърби, бошняци и хървати, или налагане на решение с натиск отвън. Въпреки че 19 години след приключването на войната е ясно, че наложената с Дейтънската конституция политическа система на държавата не функционира!

Постигнатото под егидата на САЩ споразумение спря войната и това е неговата главна заслуга. В същото време, то санкционира разделение и администриране на държавата на базата на статуквото, постигнато със силата на оръжието, без да се съобразява с историческите, етническите и социално-икономическите реалности в бившата югославска република.

С формирането на двата ентитета - Република Сръбска (РС) и Федерация Босна и Херцеговина (ФБиХ), по същество федерални единици, бяха заложени правни, политически и икономически предпоставки за обособяването и функционирането им като самостоятелни държави.

Със сигурност може да се предположи, че точно това е искал Милошевич в Дейтън. Както споделя един от присъствалите на преговорите бошняци, сръбският лидер е настоявал най-много сръбската част да запази името Република Сръбска, докато Туджман и Изетбегович са се борили главно за повече територия.

Освен това Дейтънското споразумение предостави на двата ентитета правото да осъществяват "специални и паралелни отношения" - съответно ФБиХ с Хърватия и РС със Сърбия, което по същество дава възможност на двете съседни държави да се намесват във вътрешните им работи или поне да влияят на процесите в БиХ. Хърватия с едностранно заявление обяви отказването си от подобни отношения.

Конституцията даде възможност властите на държавно равнище да се формират чрез етнически вот и техните решения да бъдат блокирани от политическите сили на всеки от трите народа, ако по тяхна преценка същите не отговарят на интересите на съответния народ.

При това следва да се има предвид, че в БиХ почти всички сериозни партии са формирани на етническа основа и, както и техните лидери, в една или друга степен са участвали във войната. В реториката и поведението им все още присъства етническа или верска неприязън към вчерашния противник на бойното поле. Затова и доминиращото политическо противоречие в БиХ днес е каква да бъде държавата.

Сърбите се борят за федерална държава при запазване на всяка цена дадените на Република Сръбска в Дейтън територия и ингеренции. Хърватите искат при евентуална ревизия на Дейтънското споразумение или запазване на федералното устройство, да се формира отделен хърватски ентитет. Бошняците настояват за унитарна държава.

Налага се убеждението, че при съществуващите етноцентризъм и климат на взаимно недоверие, властващите политически сили на трите народа не са в състояние да направят в близко бъдеще необходимите компромиси и сами да се договорят за промяна на конституцията и съответно на политическата система, които да доведат страната на прага на членството в ЕС.

Освен това може със сигурност да се каже, че постигането на договор за промяна устройството на държавата, особено между сърби и бошняци, не би могло да се очаква без натиск отвън.

Оказа се, че масираното международно присъствие в БиХ, включващо Върховен представител на ООН, а от скоро и Специален представител на ЕС, военна и полицейска мисии, множество международни организации, а също така огромната финансова помощ за страната, не повлияха досега за постигане на съгласие по посочените императивно от ЕС основни реформи - полиция, правна система, медии, образование.

Една от главните причини за това положение е видимото колебание в международния фактор относно необходимостта от натиск върху политическите лидери за постигане на договор.

Това се потвърждава от дейността на досегашните върховни представители, всеки от които тълкуваше възложения му мандат различно. Докато едни наказваха политици, включително членове на най-висшите органи на властта (парламент, президентство, правителство), отменяха решения и закони, други смятаха за целесъобразно само да наблюдават и съветват, изчаквайки политиците сами да се договорят.

Предизвикателство за ЕС и особено за Западните Балкани е появата на политическата сцена на „новата нация" - бошняци. В края на 70-те години на миналия век босненските мюсюлмани бяха обявени за „нация".

Това съответно бе потвърдено с конституцията на СФРЮ от 1974 г. Думата мюсюлманин започна да се изписва с главна буква. Този ход на Тито по това време се обясняваше с желанието му да спре споровете между сърби и хървати относно етническата принадлежност на мюсюлманите.

За едните те са сърби, а за другите - съответно хървати, които са приели исляма след идването на османлиите. По време на войната в БиХ обаче сръбската пропаганда, както и частично хърватската, използваше за тях термина „турци".

В процеса на разпадане на югофедерацията и главно по време на войната в двумилионната мюсюлманска общност усилено се утвърждава тезата, че мюсюлманите са етнически бошняци със свои исторически корени, своя средновековна държава, църква (църква босанска) и свой език, различен от сръбския и хърватския.

Видни представители на интелигенцията застъпваха виждането, че бошняците са наследници на богомилите, които не са искали да приемат християнството - нито православието, нито католицизма - а доброволно са приели исляма в рамките на Османската империя. С това „концептуално виждане" бошняците проектираха не само миналите, но и бъдещи проблеми и противоречия със сърби и хървати.

С Дейтънското споразумение бошняците бяха легализирани като трети държавотворен народ в БиХ. След него обаче, както и по време на войната, отношението към тях не бе еднозначно от страна на международната общност (МО).

В резултат на пропагандата на воюващите срещу тях страни, целяща да ги представи като носители на тероризма в Европа и съюзници на „Ал Кайда", използвайки като повод главно помощта, предоставяна на Изетбегович от ислямски държави и участието на контингент от муджахидини във войната на страната на бошняците, и на по-късен етап след включване в пропагандата на появата и на уахабизма в БиХ, в една част от външния свят бе формирано негативно отношение към бошняците-мюсюлмани.

За друга част бошняците бяха жертви, на които МО трябва да помага активно. Това виждане започна да доминира след очевидните факти за етническо прочистване и особено след геноцида над бошняците в района на Сребреница.

Болшинството от политиците-бошняци признаха, че участието на муджахидините във войната е грешка и че уахабизмът няма място в БиХ.

В това отношение показателно е едно изявление на Алия Изетбегович в отговор на журналистически въпрос. Той заяви, че бошняците, изправени пред тотално изтребление от сърби и хървати, са били просто принудени да приемат военна помощ отвсякъде, че муджахидините са пристигнали в БиХ по собствено желание и че помощта им не е била от особено значение. В същото изявление той призна, че те са извършили престъпления, за които бошняците не следва да носят отговорност.

В борбата за признаване на тяхна национална идентичност, както и за членството на БиХ в НАТО и ЕС, бошняците акцентират на факта, че те са коренни европейски мюсюлмани, съжителствали векове битово и културно с католици и православни. Като аргумент изтъкват още и начина на функциониране на тяхната ислямска общност, който е утвърден по време на австро-унгарската окупация, с цел отдалечаването им от останалия ислямски свят и възприемането им на „европейските ценности".

Налага се убеждението, че запазването целостта на държавата БиХ, в която бошняците имат равноправен статус с хървати и сърби и приемането на страната в НАТО и ЕС са най-важните фактори, които ще осигурят имунитета на бошняците от ислямския радикализъм и фундаментализъм. В този план, постигането на общо съгласие в Международната общност относно причините и характера на 4-годишната война в БиХ и осъждане на военнопрестъпниците се явява от особена важност понастоящем...

Това не бе направено в Дейтън. В подписания договор не се посочват виновните за войната. Не се знае кой е победител и кой победен. Останаха спорни въпросите: извършена ли е агресия срещу БиХ, както казват хървати и бошняци, или случилото се е гражданска война т.е. междуетнически конфликт, за който всички страни са еднакво виновни, както твърдят сърбите; имало ли е целенасочено силово етническо прочистване или не; извършен ли е геноцид от някоя от страните или не.

Всичко това не можеше да не се отрази на работата на създадения международен трибунал в Хага за Югославия, а също така на поведението на политическите сили, представляващи трите народа, след края на войната.

За някоя от страните изправените пред трибунала политически лидери са национални герои, а за друга - военнопрестъпници. Това обяснява и, че с такова закъснение бяха изпратени в Хага Радован Караджич и Ратко Младич и, че тяхната охрана не бе дело на кръгове или групи лица, а на целенасочената политика на Белград.

Отговорът на поставените въпроси не би трябвало да се отлага, защото от него зависи постигането на помирение в БиХ, завръщането на прогонените и разселени лица по родните им места, преодоляването на ксенофобията и, в крайна сметка, връщането на страната в нормална обстановка на съжителство и толерантност.

Нещо повече, колебанието и забавянето на МО да осъди политиката, която предизвика войната в БиХ, окуражава нови политически сили в страната и в района, както и отделни политически лидери, да следват и сега шовинистическа и ксенофобска политика. Последиците от нея са, че в БиХ ще има конфликти! Поне това показва проучване на сараевския офис на ООН, което бе предоставено на Съвета за прилагане на мирното споразумение.

Въпреки че в проучването се посочва, че няма да има "истинска война" и, че две трети от босненските жители от всички етнически групи вярват, че през следващите пет години няма да има нов въоръжен конфликт в БиХ, цели 35,7 процента от босненските граждани смятат, че в бъдеще в страната ще има някакво насилие.

Явно изпод пепелта, покрила неугасналата все още жарава на етно-религиозните сблъсъци, ще се разгорят пламъците на нови огнища!

Въпреки тези прогнози неоснователни са страховете, които се споделят във връзка с решенията за статута на Косово, относно подялба на държавата или присъединяване на Република Сръбска към Сърбия. Те са поддържани от определени политически сили в Сърбия и са обясними преди всичко с техните властови амбиции.

Подобно развитие би било възможно само с нова война в БиХ, която не желае никой от трите народа след преживяното през отминалата война и която не може да бъде допусната от МО. Но то може да доведе до напрежение.

От друга страна, скандалното изявление в гр. Кешан на турския премиер Реджеп Ердоган, в което той включи и Сараево в географската област Тракия, даде определено нов импулс на изява на ислямистките сили в БиХ.

На 3 януари т.г. в главната джамия в Сараево и на още 34 места в страната се проведоха молитви в подкрепа на турския министър-председател. Инициатор на идеята е Международният университет в Сараево, който предложи петъчната молитва в сараевската джамия "Гази Хусрев Бег", да бъде "колективна молитва за премиера на Турция и неговото правителство".

Според инициаторите, повод за молитвата в подкрепа на премиера Ердоган е "политическо-финансовият скандал в Турция". Тази инициатива няма как обаче да не предизвика реакция сред другите два ентитета в БиХ.

За съжаление, развитието на процесите в тази недалечна от нас страна, въпреки че България първа призна на 15 януари 1992 г. независимостта на БиХ, е далеч от фокуса на вниманието и на политиците, и на медиите ни.

А би трябвало да е обратното. Не само, защото премиерът Ердоган включи и Кърджали, и Лудогорието в имперските си излияния, но и защото от мира и стабилността в БиХ зависи и спокойствието на полуострова.

В тази връзка, не е оптимистичен и изводът, направен от проучването на ООН за БиХ, че: "Бъдещето е непредвидимо". Защото откъдето и да погледнем ситуацията ще видим, че пак си играят с бомбата Босна!