Ставащото в Испания в момента смело може да се определи като „пир по време на чума". Ангела Меркел подкрепи избора на испанския министър на икономиката Луис Де Гиндос за шеф на Еврогрупата - форума на финансовите министри на страните от Еврозоната, като го нарече „най-добрият икономически министър в тези трудни за страната времена".
Явно фрау Меркел се ръководи предимно от партийните си пристрастия и познава Испания най-вече от плажовете, които са й по нрава, типичен за жителите на бившата ГДР.
Защото нейният съидейник от управляващата Испанска Народна Партия не може да се похвали с никакви постижения на този пост. Реалните резултати от работата му са налице и ги вижда цял свят, макар проевропейските правителствени испански медии да се опитват да ги покриват.
Когато се намираш в Испания и четеш например официоза „АБЦ" (безспорно най-популярният местен вестник), имаш чувството, че, или той се издава на Марс, или ти самият си на „червената планета". Защото се занимава предимно с тоалетите и менюто на новата кралска двойка, с уроците в частното училище на престолонаследничката Леонор и сестричката й, без да спомене, че повечето испанци са категорично за премахването на монархията.
Или възхвалява толерантността на испанците към еднополовите бракове, чието число се увеличава, благодарение най-вече на чужденците, които идват да ги сключват там.
Истината обаче е друга - според социологическите изследвания, най-острите конфликтогенни проблеми в испанското общество в момента са хомофобията, ксенофобията и расизмът. И това никак не се връзва с европейските ценности.
Или медиите в Барселона, опиянени от туристическите класации, неизменно определящи челно място за каталонската столица, се правят, че не забелязват растящото недоволство на местните хора от поведението на чуждестранните туристи. Последните, естествено, си мислят, че след като наливат толкова пари в испанската икономика и туризма, всичко им е позволено. Домакините им обаче не са съгласни и все по-често изразяват публично възмущението си от алкохолно-сексуалните оргии, на които се налага да стават свидетели. И искат да се откажат от евтиния туризъм, който понякога носи повече вреди, отколкото ползи. Особено в дългосрочен план.
Местните управляващи се правят, че не забелязват нищо. Снимките от заседанията на правителството на Каталуня, на чаша вино, заемат първите страници на вестниците и списанията. И нито дума за това, че в каталонската Лерида местните фермери унищожиха тонове праскови и нектарини, изсипвайки ги на улицата, защото след контра-санкциите от страна на Русия, няма какво да ги правят.
И най-страшното за управляващите от Испанската Народна Партия - публично изгориха няколко знамена на ЕС! Очевидно, на правителството на Мариано Рахой никак няма да му е лесно да обясни на избирателите (както десни, така и леви) защо испанците и през 21 век трябва да са „по-големи католици и от Папата" и безкритично да следват политиката на Брюксел и Вашингтон към Москва, без да получават никакви компенсации от така наречената „Тройка".
„Тройката" ще бъде основен обект на критика, по време на празника на испанските комунисти, който ще се състои тази седмица, както и на португалските през следващата. Може да се очакват още по-радикални искания и заплахи към Брюксел и Вашингтон. И обръщане към Москва.
Факт е, че в Европа част от крайно-левите и част от крайно-десните намериха още една допирна точка: солидарността с Русия на Путин и с руските опълченци в Украйна. И отрицанието на киевската хунта. Дори крайно-десните (в Португалия всъщност такива няма) изразяват по-открито проруските си симпатии, отколкото старите комунистически партии, традиционно съдещи за руската действителност от анализите на ръководителите на КПРФ и КПСС.
Защото, на съвещанието на комунистическите и работническите партии по света в Брюксел в края на юни, ръководителят на делегацията на КПРФ - млад бизнесмен (очевидно с купена диплома за висше образование), отъждестви петте ленинови признака на империализма с петте държави от БРИКС - Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка! И не разбра защо му се смеят! Дано такива екземпляри да не се появят тези дни в Мадрид и Лисабон.
vwg
на 10.09.2014 в 04:38:08 #6Чул не дочул , използваики незнайни статистики, не съм съгласен с 90% от написаното. За хонорар сте способни да пишете големи глупости.
mcmud
на 02.09.2014 в 10:34:36 #5Извинявайте ама много малко испанци се интересуват от разни коминтерни и крале, това си е във вашите глави, икономиката им се възстановява и пак ще потечат българи към Испания а не към БРИКС и КНДР, а вие си вейте червените байряци
Икономист
на 28.08.2014 в 17:19:24 #4Гоше, нали беше специалист по СССР и ОНД. Темата Украйна в момента е в най-горещия и върхов момент, а ти ни отклоняваш вниманието с други неща?!? Що така Гоше, не ти харесва, че ще трябва да оплюеш любимия си Путин и избягваш темата, а? Това показва колко струва мнението ти Коларов... нищо не струва! Въртиш се като ветропоказател и пишеш само по ''удобни'' теми, а неудобните такива ги пропускаш. Що така? Идиота си е идиот!
Vatkov
на 27.08.2014 в 20:09:23 #3И аз като Соломон ,живял в Испания повече от 10 години ,ще се съглася с авторът относно кралското семейство. При коронясването на Фелипе ,имаше протести с лозунги като този; Фелипе, теб никой не те е избирал! А на подобни въпроси от журналисти , Хуан Карлос ,отговаряше че това наследствено предаване на короната е по конституция ,и за да отпадне монархията трябва промяна на същата. А за играта на „ембарго“ няма да коментирам.
XXX
на 27.08.2014 в 18:58:16 #2Ей, тва мъката на русофилистиците-жополизци край няма........
Трудна работа е да изкараш Испания по-западнала държава от Русия, не звучи никак убедително дори и за нестъпвалите там, но поръчката е такава, трябва да се стараеш......
Иначе рашките само могат да си мечтаят техният пир да е като испанската чума........

трън
на 27.08.2014 в 18:33:12 #1Дори крайно-десните (в Португалия всъщност такива няма) изразяват по-открито проруските си симпатии, отколкото старите комунистически партии Нормално, Лулумба, всички крайни са лумпени