Новият египетски президент Мохамед Морси още преди година и половина изпъкваше сред многобройните лидери на протестното движение с войнствената си ислямистка реторика и крайните си позиции по повод на въвеждането на шериатското управление.

Всъщност, всеки един мюсюлмански лидер в опозиция се държи по подобен начин и така привлича към себе си разгневените почитатели на Аллаха. Когато обаче дойде на власт, обикновено става готов на компромиси със светски ориентираните си опоненти и със заклеймяваните дотогава врагове на исляма - САЩ, СССР и т.н. Има и изключения от типа на аятолах Хомейни, или молла Омар, които само потвърждават правилото.

Така стана и с Мохамед Морси. Още в първите си изявления след обявяването на победата му на президентските избори, той рязко смени тона и демонстрира толерантност към жените и християните в Египет, заявявайки официално, че всички те са равноправни граждани на страната.

На провокационния въпрос на Кристиян Аманпур от CNN дали жена може да стане президент на тази държава, не отрече подобна възможност (макар за всички да е ясно, че това няма как да се случи в обозримото бъдеще - не само огромното мнозинство египтяни, но и повечето египтянки не биха гласували за нея).

По повод на международните връзки на страната също демонстрира миролюбие, дори и към Израел! Мохамед Морси отправи към Йерусалим (и към Вашингтон) послание за мир, като се направи, че не забелязва ироничното напомняне на Кристиян Аманпур, че по време на предизборната кампания наричаше израелските ръководители "вампири" и "главорези".

Друго обаче просто не може и да бъде. Независимо дали иска или не, той е зависим от САЩ. Синовете му живеят в Калифорния и са американски граждани. Самият той е специализирал ракетостроене в САЩ, където е живял дълго време. Върнал се е в Египет едва в началото на 90-те години на 20 век и се е включил в "Мюсюлманските братя", забранени тогава в страната.

Този факт кой знае защо не му е попречил да стане независим депутат в стария египетски парламент, още от времето на Хосни Мубарак (който най-вероятно все пак ще умре от естествена смърт, въпреки предизборните клетви на Мохамед Морси да го екзекутира). Тоест, имаме един опитомен ислямист, ако не става дума за нарочен - инженер, превърнат в ислямист по поръчка на Вашингтон и Ленгли.

Логично е да е така - когато заплахата от "Мюсюлманските братя" в началото на 90-те години на 20 век става реална, мъдрите американски стратези вкарват там свой човек.

Американските целеви разходи за Египет годишно по различни програми надхвърлят два милиарда долара. А само туризмът носи на страната цели тринадесет милиарда! И ако в Шарм Ел Шейх и на другите курорти по египетското крайбрежие бъдат въведени законите на Шериата, те просто ще опустеят!

Защото никой не си прави илюзии, че например полуобразованите, случайно забогатели "нови руснаци" ще отидат в Египет, само за да гледат пирамидите и Сфинкса, за които може да не са и чували (не им и трябва)!

По този повод искрено съчувствам на бившите си колеги - българските екскурзоводи и туроператори, които се молеха не на Бог, а на Аллах в Египет да започне гражданска война, или поне ислямските норми на обличане да бъдат въведени на територията на цялата страна, но ми се струва, че няма да им се уреди въпроса.

Радикализираните ислямски маси вече са щастливи и опиянени от победата и в радостта си няма да забележат как по курортите нищо няма да се промени, а и коптите - християни най-накрая ще бъдат оставени на мира. Последните също ще притъпят своята агресивност към мюсюлманите и всичко пак ще тръгне по старому, както беше преди кризата.

Изобщо фактът, че ислямските радикали са взели властта в една арабска страна не означава, че тя ще се промени кой знае колко. Това може да се случи в такива държави като Турция, Иран, Афганистан, Пакистан, където ислямът е религия, насилствено натрапена навремето на местното население. Затова в тези страни контрастът между светските и ислямистките режими е огромен.

Докато арабите са водили този начин на живот и са изповядвали тази философия още преди появата на Мохамед. Тоест, ислямът си е тяхна, иманентно арабска религия. И без значение дали една арабска държава се управлява от светски режим, умерени или радикални ислямисти, обществото и самите хора не се променят особено.

Като доказателство можем да приведем примера с Тунис. Оказа се, че дългите десетилетия светско управление с присъщата му толерантност към свободите, характерни за западната цивилизация не са променили тунизийците и те в крайна сметка се върнаха към един типичен за арабска страна политически режим.

Така се случи навремето и в Южен Йемен, това може би предстои и в Сирия, ако руско-китайската подкрепа за Башар Асад бъде прекратена.

Чудесна илюстрация на това състояние на нещата е излъченият по всички руски телевизии репортаж на журналисти от РТР и "Россия 24" от отстоящите на 8 км едно от друго две египетски села - родни места, съответно на Мохамед Морси и Ахмед Шафик (другият кандидат за президент). Техните жители приличаха на две агитки футболни запалянковци, подкрепящи своите любимци. При това обаче не се различаваха нито по външен вид, нито по начин на обличане, нито в очакванията си за промените в Египет, които би следвало да извършат техните фаворити за президентския пост. А и самите села изглеждаха като близнаци - нито архитектурата, нито пътищата се различаваха по нещо - все пак ги делят 8 км.

Така че, на този етап радикалните промени и въоръжените конфликти на територията на древната цивилизация са малко вероятни. Още по-малко вероятно е обличането или изгонването на разголените туристки. В противен случай в Египет ще настъпи истински глад, на фона, на който сегашната бедност ще изглежда като истинско благосъстояние.

Това, което предстои да наблюдаваме с интерес е еволюцията на отношенията с Израел, от която зависи доколко Египет ще запази позицията си на лидер на Арабския свят.

За бъдещия анализ на тази еволюция си струва да се знае как са създадени "Мюсюлманските братя" и кой стои в основата им. В случая имам предвид не официалната, а истинската история.

В края на 19 и началото на 20 век в Египет се заселват французи, италианци, немци, австрийци и други активисти на масонски ложи - противници на еврейското доминиране в европейската икономика и политика, които приемат исляма. От същите среди по-късно произлизат основателите на Национал-Социалистическата партия в Германия и на Фашистката в Италия.

След Втората Световна Война много оцелели фашисти и нацисти приемат исляма и попълват редиците на радикалните ислямисти в Египет и в други арабски държави. И през следващите десетилетия много дейци на Черния Интернационал решават да станат мюсюлмани. Този акт им дава възможност да намерят нова форма на противодействие и така да се борят по-ефективно с Израел и еврейството в световен мащаб. Процесът на ислямизация на неонацистите в Европа продължава и сега!

Така че, "Мюсюлманските братя" могат наистина да взривят мира в региона, ако решат. САЩ и другите велики сили с интереси в Близкия Изток обаче със сигурност ще ги обуздаят.

Египет и Израел ще останат най-добрите клиенти на американския военно-промишлен комплекс, но по-голямата част от оръжието и боеприпасите ще продължат да ръждясват из библейските земи.

А египтяните ще живеят в мизерия, както и досега.