Помаците между глада и кръста. Хуманитарната катастрофа в Родопите

News.bg започва публикуване изследването в 10 части на д-р по социология Теодор Дечев, представящо "Основни твърдения около съдбата на българите - мюсюлмани през Балканските войни"

(Продължение от предишната част)

С риск да бъдат отегчени читателите, от тук нататък ще последва едно доста подробно изложение да допълнителни факти от различни източници, които допълват доста изчерпателно свидетелствата на Шишков и на Караманджуков. Тази изчепателност от една страна добре очертава размера и обхвата на бедствието, както го наричат самите свидетели, а от друга страна ясно показва, че цитираните до сега два документа не са някакви екзотични изключения, рожба на свръхчувствителност от страна на двамата им автори. Основно внимание ше бъде отделено на фактите, които се съобщават за опожаряването и ограбването на помашките села, за глада, липсата на дрехи и обувки и за избухналите епидемии.

Данни за опожаряването на село Палас откриваме в писмо на Христо Шишков до брат му Стою Шишков (имаме всички основания да смятаме, че авторът на докладната записка цитирана по-горе и комендант на Устово - С. Шишков и братът на Христо Шишков - Стою Шишков са едно и също лице. Стою Шишков е един от големите познавачи на бита и живота на помаците, автор на сериозни трудове по въпроса, които и сега ни дават информация за тях). Писмото е от 26 декември 1912 г. и в него се съобщава:

„За сведенията, които искате, са следните:
Палас се състои от две махали, Горна и Долна. Разстоянието помежду им е ¾ час. И двете махали са имали преди войната 118 семейства, а 108 къщи. Сега са останали 5 къщи: Оръжейният склад, заставата, Мюдюр идареси и дюкянът на Ив. Георгиев. Хора няма нито един. Всички са се пръснали по Инуздере, Арда, Текир и Тоз-борун".[1] В случая, списъкът на оцелелите сгради потвърждава, че опожаряването на Палас е извършено от българската войска - турците едва ли щяха да оставят точно оръжейния склад в ръцете на настъпващите българи. Пак едва ли турците щяха да оставят непокътнат точно дюкянът на българин - християнин.

За катастрофалното положение и липсата дори на облекло при помаците, свидетелства и писмото на секретаря на Светия Синод на Българската Екзархия - Ст. Костов до министър-председателя Иван Евстратиев Гешов от 5 януари 1913 г. В него освен всичко друго се говори и за помощите, събрани от Червения кръст. Секретарят на Св. Синод пише дословно:

„Синодалните мисии до идния вторник ще заминат: едната през Дубница за Неврокоп, другата през Свилен, Дедеагач за Гюмюрджина. Най-целесъобразно щеше да бъде, ако мисиите знаеха от тук, какви помощи, освен параклисите с църковните принадлежности, може да се раздават на досущ голите и гладни помаци. - Помощите от Черв. Кръст би трябвало да се употребят само за дрехи на помаците у новите земи, а не и за Пещерско, гдето оголени и ограбени няма. ...  Добре беше, мисиите да не отидеха на първо време с праздни ръце, без да могат да дадат на гологлавите по една шапка или кърпа и по едни цървули в тая жестока зима".[2]

Това писмо документира факта, че през първите дни на 1913 г. секретарят на Светия Синод е бил наясно, че помаците в „новите земи" са „голи и гладни", а също така „оголени и ограбени". Освен „голи и гладни", хората очевидно са били и боси, след като Ст. Костов иска да им се дадат поне „по едни цървули в тая жестока зима".

За това, че правителството съвсем не е останало без информация за извършваните насилия над мюсюлманското население, говори телеграма на министър-председателя Иван Евстратиев Гешов до Българската легация в Лондон, по повод меморандум, връчен му от британския пълномощен министър в София. Телеграмата е адресирана до д-р Стоян Данев - по онова време председател на ХV Обикновено народно събрание, шеф на българската делегация за преговорите за сключване на мир с Османската империя и лидер на Прогресивно-либералната партия, която е едната от двете партии в управляващата коалиция. (Другата партия е Народната партия, чийто лидер е самият Иван Евстратиев Гешов).

В телеграмата си Гешов информира Данев, че „досежно мнимите изстъпления върху мюсюлманите днес тукашния английски пълномощен министър ми връчи меморандум, с който английското правителство ни обръща вниманието върху тях и се надее, че ще вземем мерки за тяхното прекращение и наказание виновните. Отговорих му, че още преди месец, когато Вие ми телеграфирахте, аз депеширах на генерал Савова и той издаде на 4/17 Декемврий строга заповед за изследване престъпленията и за наказание престъпниците. Дори и Norddeutsche Allgemeine Zeitung намери,че в тази заповед се съдържат много пълни и енергични мерки за пазене живота, имота и честта на мусулманите. Вижте вестника Temps от 13 декември 1912 г. Все пак обаче ще предам на Главната квартира английския меморандум и ще настоя за драконични мерки".[3]

Премиерът Гешов отлично е знаел, че изстъпленията не са „мними". Друг е въпросът, че това се отнася най-вече за Източна Македония, по-конкретно за Струмишко. В дневника на министъра на правосъдието по това време - Петър Абрашев има достатъчно свидетелства, че правителството неколкократно се е занимавало с проблема за насилието над мюсюлманите в Струмишко и е искало сурови наказания за виновните. Заповедта на генерал Михаил Савов, разбира се е била в сила за всички завзети и администрирани територии, на които има и мюсюлманско население, но по това време проблемът с помаците в Родопите е бил свързан най-вече с липсата на покрив, глада и болестите.

„Драконичните мерки" на правителството и на Върховното командуване обаче се отразяват на кампанията по покръстването на българите мюсюлмани в Източна Македония. Както ще се види по-нататък, в Македонското военно губернаторство със седалище в Серес през по-голямата част от времето на кампанията по покръстване на помаците не се гледа с добро око на ставащото. Има твърде голям брой оплаквания от страна на православните мисионери от Неврокопската мисия, че военно-административните власти не им помагат, пречат на работата им или направо я спират.

Правителството съвсем не се информира за положението на мюсюлманското население само от британските меморандуми. Секретарят на Светия Синод - Ст. Костов редовно и доста добросъвестно информира министър-председателя за проблемите около българите мюсюлмани. В неговите информации истината по принцип не се спестява. Така например, в писмото на Ст. Костов до премиера Гешов от 8 януари 1913 г., покрай всички молби за съдействие на православните мисии, заели се с покръстването на помаците, специално се настоява „да се нареди, по-благовременно и редовно да се раздава брашно на гладните".[4]

Освен гладът, липсата на дрехи продължава да е огромен проблем за помаците. Пак секретарят на Светия Синод пише на министър-председателя на 10 януари 1913 г., като освен всичко друго го информира спешно за острата нужда от дрехи. В послепис към писмото, той съобщава: „Ей сега получих телеграмата из Гюмюрджина, с която Управителят Москов моли да се изпроводят по-скоро дрехи за големите и малките „новопокръстени братя". - Не е ли възможно, помощта на Друж. Черв. Кръст по-скоро да се раздаде в дрехи на близки и на далечни новопокръстени? - Чини ми се, че Черв. Кръст има много дрешени работи, които тъкмо сега може да раздаде с увереност за двояка полза, но трябва да бърза и много да бърза".[5]

Междувременно, на 17 януари 1913 г., Светият Синод на Българската Екзархия се събира на първото си заседание от началото на Балканската война. На него въпросът за покръстването на помаците е един от основните, като мизерията и бедственото положение, в което са изпаднали помаците се смята за напълно установен факт. В протокола от заседанието са дадени и констатации и предложения за конкретни мерки:

„В повечето съобщения Пловдивската Митрополия изтъква, че са необходими да се пратят за новопросветените центрове шапки ишамии в голямо количество, както и прехрана и облекло за бедните новопокръстени. Също такива ходатайства има от Гюмюрджинския окръжен управител, от Митроплита Теодосия (по това време Митрополит Теодосий ръководи покръстителската мисия в Източна Македония със седалище в град Неврокоп, б. авт.), от благотворителни комитет в град Джумая, от Даръ-Дерското градско управление и от Д. Ласков. ... Като изслуша развитието на тая преписка, Св. Синод намери, че това, което е направено досега по тоя въпрос за подпомагане на новопросветените, е съвсем слабо и недостатъчно. Нуждите на тия злочести братя са големи и многобройни. Те са голи, боси и лишени от насъщна прехрана. Дълг и на църквата и на държавата е да помислят за съдбата на тия новопостъпили в Христовата вяра наши измъчени братия, повече от които, поради войната, са останали дори без подслон".[6]

В Светия Синод изглежда са силно шокирани от положението на помаците, защото решават да отделят средства от проповедническия фонд „в помощ на хилядите гладни - новопросветени" за посрещане на насъщните им нужди, 20 000 лева за „шапки, шамии и други нужди на новопросветените". Само по себе си, това представлява формално нарушение на правилата, защото средствата от проповедническия фонд, както сами отбелязват членовете на Св. Синод са за просветителски нужди. Но ситуацията е такава, че на никой не му е до буквалистичното следване на правилата. Нещо повече - в открит текст се признава, че „гладът, голотата и босотата са тъй много, че и с тая сума не е възможно дасе посрещнат всички нужди".[7]

Светият Синод се обръща към Рилския, Бачковския, Троянския, Преображенския и Черепишкия манастир да се отзоват с подобаващи средства за покриване на „големите нужди на страдалците". Манастирските обители са призовани да изпратят „всичко що се намира излишно в монастирския склад, като долни и горни дрехи, чорапи, калцуни, черги, възглавници, покривки, пешкири и пр. За да се раздадат от име на монастирите на новопросветените".[8] Ако се съди по мащаба на събирателската акция и по вида на събираните вещи, можем да разберем, какво е имал пред вид коменданта на Устово - С. Шишков, когато призовава към поголовно претърсване за издирване на ограбеното имущество на помаците.

Светият Синод естествено се обръща с драматичен призив и към Червения Кръст и към правителството за помощ за „новопросветените", тоест за покръстените помаци. Но докато светите отци в София се опитват с благотворителност да „закърпят положението", в Родопите нещата се влошават още повече. Съвсем в тон с опасенията на Шишков и на Караманджуков, пламват епидемии. На 18 януари 1913 г., Йероманах Павел, докладва на пловдивския Митрополит Максим за хода на покръстването на българите мюсюлмани в Чепинско. Покрай поредицата от новини за приели християнството села, той съобщава: „Кръщението на лъдженските помаци, което щеше да се извърши днес, се отложи поради тифозната епидемия, която е запалила много помашки къщи. Същата епидемия върлувала и в колибите, поради което покръстването на колибите ще позакъснее, докато се уясни размерът на бедствието. Днес пристигна лекар. Пристъпването към работа в колибака е невъзможно докато не пристигнат шапки. За това пак се осмелявам да моля да разпоредите потребното за по-скорошното им изпращане".[9]

Йеромонах Павел провежда „масови мероприятия" с голямо струпване на хора и няма как да подмине тифусната епидемия. Нещо повече, той добросъвестно информира духовното си началство и за други симптоми на хуманитарната катастрофа:

„При кръщенията и на мене, и на всички направи големо впечатление крайната мизерия на помашките жени: телом са изтощени и облечени в дрипи, които се едва прикриват от фереджето и яшмака. Християнството безспорно ще донесе истинско освобождение на жените само, когато те се облекат и заживеят като християнските жени. Понеже бедните и техните нужди са много, за да улесни освобождаването на жените от сегашната носия, възприе се да им се дават не долни, а горни дрехи горе-долу според лъдженската носия. Нуждата от хляб е въпиюща. Ако има отпусната сума, моля Ви незабавно да изпратите пари или жито (предпочтително ръж), докато не ни е изпреварила някоя чужда мисия, която да обере плода на положените усилия".[10]

Депешата на йеромонах Павел заслужава малко по-подробен коментар. От една страна, тя дава ясна представа за последиците от глада, в това число и за избухналата тифусна епидемия. От друга страна, вижда се, че мисионерите разполагат с ограничени средства и се чудят как да оправдаят всеки малко по-съществен преразход. Фактът, че покръстителската мисия раздава долни дрехи на помаци, говори сам за себе си - хората са останали образно казано и без долни гащи и ризи. Всъщност, йеромонах Павел потвърждава информацията и от други източници, че помаците и помакините са останали буквално полуголи и изнемогват на студа. За да се оправдае отпускането на горни дрехи, йероманах Павел написва едно „идейно издържано" обяснение за необходимостта от освобождаването на жените в Чепинско от гнета на мюсюлманските традиции.

Едновременно с това, той деликатно заплашва началството, че ако не се даде нещо повече на хората, те могат да прегърнат и протестантската пропаганда. Избягвайки напред, тук ще отбележа, че протестантската пропаганда не постига на практика никакви резултати сред помаците. Доста преди Балканската война, протестантите успяват да привлекат пасоми - прозелити, които идват от редовете на православните българи. При помаците обаче не постигат нищо.

Събитията продължават в галоп. На 19 януари 1913 г., Светият Синод отново заседава и се занимава почти изцяло с помашкия въпрос. На заседанието е прочетена телеграма от митрополит Теодосий (ръководителят на покръстителската мисия със седалище в Неврокоп) за продължаващия глад в новопокръстените села. В протокола е записано дословно: „телеграмата на Митрополит Теодосия вх. № 303 от 19 того. съобщава, че жителите на новопокръстените села се намирали в съвсем бедствено положение. Моли да се направи разпореждане за раздаване на новопокръстените в четирите села на 60 000 кила ячмик (ечемик, б. авт.) и 20 000 кила брашно, които се намирали реквизирани в едно от тия села".[11]

За чест на Светия Синод, трябва да се отбележи, че сигналите на Митрополит Теодосий и на други като него не се приемат просто „за сведение". В същия протокол е отбелязано:

„По въпроса за отпущане храна за новопросветените помаци, както и семе за посев, да се уведоми Високопреосвещений Теодосий, че е направена вече надлежна постъпка пред Българското правителство и според обещанията на последното, в скоро време щяло да последва нареждане за удовлетворение нуждите на тия страдалци. Възлага се на Синодния Секретар да следи и действува за по-скорошното отпущане на храната".[12]

Три дни по-късно, на 22 януари 1913 г., на заседание на Светия Синод, секретарят му докладва устно за проведените консултации с правителството за „отпущане на храна за гладните новопросветени". Показателно е, че Св. Синод е поискал докладът да се направи преди да се проведат разискванията по цялата информация, идваща от районите където покръстването на помаците тече на пълни обороти. Ето какво е протоколирано за изложението на Секретаря на Светия Синод, направено на 22 януари 1913 г.:

„...Призован в заседанието, Секретарът докладва устно на Св. Синод, че преди получаване писмото на Високопреосвещеннаго Теодосия, половин час по-рано бил при г. Министра Яблански, временно управляющ на Финансовото Министерство, комуто предал, че в Св. Синод са постъпили, покрай сведенията по религиозни нужди на новопросветените в Г. Джумайско и другаде, сведения и за крайно бедственото положение, в което се намирали същите откъм храна и семе за посев. Като запознал г. Министра с мероприятията, взети от Св. Синод по въпросите от негова компетентност, Секретарът привлякъл вниманието му върху необходимостта да бъдат вземени мерки по-бързо да се достави на нуждающите се храна и семе от складовете с реквизиционни храни, като за улеснение и по-бързо действуване се открият в нова България клонове на Земледелческата банка. Г. Министрът обещал да възбуди в същия ден дума в Министерския съвет по горните въпроси. Подир малко, като получил писмото от Митрополит Теодосия, той веднага го проводил на г. Министра Яблански с молба да го прочете и си вземе бележка. На другия ден г. Министрът повърнал писмото на същия и му съобщил, Министерският съвет се занимал с въпросите, по които му бил говорил, и решил да се възложи на една комисия от висши държавни чиновници, която да проучи местата, дето се чувствува голяма нужда от храна и семе, и да се погрижи със средствата на държавата да ги достави по-скоро".[13]

Използувани източници:

[1] Шишков Хр., Писмо до брат му Стою Шишков, с. Устово, 26 декември 1912 г., ДА - Пловдив, ф. 52 к, оп. 1, а.е. 581, л. 18, Оригинал, Ръкопис, Публикувано в: ПБМ 1912 - 1913, стр. 19 - 20.

[2] Писмо от секретаря на Светия Синод Ст. Костов до министър-председателя Ив. Евстр. Гешов, София, 05 януари 1913 г., ЦДА, ф. 568, оп. 1, а.е. 800, л. 17-18, Оригинал, Ръкопис, Публикувано в: ПБМ 1912 - 1913, стр. 23.

[3] Телеграма от министър-председателя Ив. Евстр. Гешов до Българската легация в Лондон, София, 07 януари 1913 г., ЦДА, ф. 568, оп. 1, а.е. 757, л. 1, Първообраз, Ръкопис, Публикувано в: ПБМ 1912-1913, стр. 28.

[4] Писмо от секретаря на Светия Синод Ст. Костов до министър-председателя Ив. Евстр. Гешов, София, 08 януари 1913 г., ЦДА, ф. 568, оп. 1, а.е. 800, л. 23, Оригинал, Ръкопис, Публикувано в: ПБМ 1912 - 1913, стр. 29.

[5] Писмо от секретаря на Светия Синод Ст. Костов до министър-председателя Ив. Евстр. Гешов, София, 10 януари 1913 г., ЦДА, ф. 568, оп. 1, а.е. 800, л. 261 Оригинал, Ръкопис, Публикувано в: ПБМ 1912 - 1913, стр. 31.

[6] Свети Синод на Българската Екзархия, Протокол № 1, заседание на 17-й януарий 1913 г., София, 17 януари 1913 г., ЦДА, ф. 791, а.е. 24, 1-11, Оригинал, Машинопис, Публикувано в: ПБМ 1912 - 1913, стр. 35-40.

[7] Пак там, стр. 39.

[8] Пак там.

[9] Доклад на йеромонах Павел до пловдивския Митполит Максим за покръставнето на българите мюсюлмани в Чепинско, Лъджене, 18 януари 1913 г., ДА - Пловдив, ф. 67 к, оп. 2, а.е. 125, л. 9 - 14, Оригинал, Ръкопис, Публикувано в: ПБМ 1912 - 1913,стр. 41 - 43.

[10] Пак там, стр. 42.

[11] Свети Синод на Българската Екзархия, Протокол № 2, заседание на 19 януарий 1913 г., София, 19 януари 1913 г., ЦДА, ф. 791, оп. 1, а.е. 24, 11-14, Оригинал, Машинопис, Публикувано в: ПБМ 1912 - 1913, стр. 44 - 45.

[12] Пак там, стр. 45.

[13] Свети Синод на Българската Екзархия, Протокол № 3, Заседание на 22 януарий 1913 година, София, 22 януари 1913 г., ЦДА, ф. 791, а.е. 24, 20 - 29, Оригинал, Машинопис, Публикувано в: ПБМ 1912 - 1913, стр. 46 - 50.