Кой знае защо, баталните сцени от оня ден във Върховната Рада на Украйна и около нея ми напомниха за любимото ми произведение на Гогол "Тарас Булба" и за едноименния нов руско - украински филм.

Защото разигралите се пред очите на целия свят грозни сцени, доказаха за пореден път че дори и украинските политици не могат прекалено да се отдалечат от своите предци - казаците.

Демонстрираните от депутатите манталитет и възпитание хвърлиха в шок световното обществено мнение и за пореден път опозориха страната. И за пореден път стана ясно най-важното - Украйна не е хомогенна и монолитна държава и между двете основни групи нейни граждани няма и не може да има съгласие по нито един жизнено важен въпрос.

Не е случайно, че редица сериозни експерти заявяват, че страната е пред гражданска война. Всъщност, тихата гражданска война там тече още от разпадането на СССР. Югоизток срещу Запад, православни срещу униати, рускоезични срещу украиноезични - противопоставянето е неизбежно и няма изгледи да бъде преодоляно в обозримото бъдеще.

От друга страна, и в двата лагера противоречията са не по-малко остри. Отвсякъде се чуват обвинения в предателство, шпионаж и най-вече финансови измами. Последните изобщо са характерни за украинския политически елит. Когато съм запознавал украинския посланик в София Виктор Калник и генералния консул във Варна Владимир Пасичник с подобни факти и двамата са вдигали рамене и са заявявали, че не могат да се оправят със своите политици. Те нямат оправия!

Всъщност и обикновените граждани не падат по-долу. На 27 април центърът на Киев наистина приличаше на бойно поле! Слава Богу, този път се размина без човешки жертви. Дали обаче ще бъде така оттук-нататък? Никой не знае. Този път нямаше сериозен сблъсък само защото привържениците на Партията на регионите бяха заели ключови и изгодни за отбрана позиции около Върховната Рада.

Целта им беше да не допуснат опонентите им да нахлуят вътре. Проявяваха благоразумие и великодушие, защото знаеха, че ескалацията на конфликта може да компрометира гласуването вътре в очите на украинската и най-вече на световната общественост и да го лиши от легитимност.

Докато последователите на Юшченко и Тимошенко, се държаха като хулигани и щурмоваци (вземайки пример от своите избраници вътре в залата). И нямаха друг избор, тъй като очевидно бяха в губещата позиция. Единственият им изход беше да привлекат към себе си вниманието на медиите и така да демонстрират за пореден път дълбокото разделение на страната.

Така или иначе, гласуването мина и договорът за оставането на Черноморския флот в Севастопол е ратифициран с над десет гласа повече от необходимите. В замяна Украина ще получава с една трета по евтин руски газ. Освен това, предстои възобновяване на единната система на ядрена енергетика и оръжейна промишленост, което ще даде силен тласък на украинската икономика, която по подобие на руската, ще успее бързо да се измъкне от кризата.

Така може би ще намалее бързият отлив на население от страната и ще започнат да се раждат повече деца. Може да се очаква, че високото ниво на здравеопазването в Руската федерация (казвам това като човек, живеещ от 10 години в Москва) ще прелее в Украина, къедто положението в тази област е трагично.

Поради факта че в страната е силно разпространена наркоманията и че известна част от младите украинки упражняват най-древната професия предимно навън, но периодично се завръщат у дома (според статистиката, всяка четвърта украинска студентка мечтае да стане проститутка), разпространението на СПИН вече е добило катастрофални размери. Според независими западни експерти до 2015 година може да обхване 25% от населението и напълно да разстрои държавната система на здравеопазването.

Важното е, че оттук-нататък няма да бъдем свидетели на газови войни, които да се отразяват върху цяла Европа, както и на безсмислени военни противостояния в акваторията на Азовско море и по площадите на големите градове на Украина.

Двата народа с общ произход и история ще навлязът в период на реинтеграция, която ще бъде от полза за цялото постсъветско пространство. На разширяването на НАТО на Изток е поставена точка веднъж завинаги и така ще се съхрани стратегическото равновесие. Така вече бъдещата интеграция между страните от ЕС и бившите съветски републики ще бъде поставена на равноправна основа.

Именно източните партньори ще бъдат дълбокия резерв на ЕС, за да може да устои пред бъдещите предизвикателства. Защото, както казва известният руски политолог и журналист Виталий Третяков, "Третият свят много скоро ще почука на вратата на Европа и май няма да е само с юмрук"!

Именно ресурсите - както природни, така и човешки - на Русия, Украйна и Беларус, ще дадат възможност на страните от ЕС да отхвърлят зависимостта от енергоносители и работна ръка от ислямския свят.
Защото с енергоносителите идват и инвестициите на семейство Бен Ладен, а с работната ръка - радикалните ислямски идеи!

Разбира се, оранжевите няма лесно да се помирят със загубата. Юлия Тимошенко вече обяви общонационален митинг на 11 май и призова всички привърженици на "независимостта и суверенитета на Украйна" да присъстват. Като че ли някой иска да посегне на независимостта и суверенитета на Украйна!?

Самият Владимр Путин (който беше в Киев в навечерието на тези събития) в отговор на въпрос на списание "Тайм" от 19 декември 2007г. - дали в дългосрочна перспектива Украйна ще стане част от Русия, отговори: "Естествено, че не. И не го искаме. Вече не искаме да включваме в състава на Русия никой, защото за нас това е допълнително икономическо натоварване".

Това е така - Руската федерация наистина ще забави темповете на развитието си, ако трябва да осигури на гражданите на Украйна същия жизнен стандарт, както на руските. Въпросът е обаче дали ще може да удържи на натиска на нейните рускоезични жители от югоизточните райони, които неистово се стремят към интеграция с Русия.

По-скоро трябва да се запитаме под каква форма ще се реализира тази интеграция в бъдеще, при неизбежния разпад на Украйна. Защото фанатизмът на украиноезичните униати неизбежно ще доведе до дезинтеграция на страната.

Рускоезичните православни вече няма да търпят обявяването за национални герои на палачите на собствения си народ като Степан Бандера и Роман Шухевич, или обявяването за национални празници на събития като битката от времето на Първата световна война, когато главорезите - "сечеви стрелци" (в състава на австроунгарската армия) избиват деморализирани и демотивирани за война от болшевишката и есерската пропаганда руски войници.

Всъщност Юлия Тимошенко е наясно с геополитическите реалности и ако беше спечелила президентските избори, най-вероятно също щеше да остави Черноморския флот в Севастопол и то едва ли за по-висока цена от сега платената.

Защото, както заяви Путин в Киев, "със спестените пари от поевтиняването на газа Украйна може да си построи 3-4 военноморски бази като тази в Севастопол".

Неслучайно новият украински премиер Николай Азаров поиска от Путин да разсекрети разговорите си с Тимошенко, откъдето ще стане ясно, че тя тогава е приела същите условия за оставането на флота, срещу които сега протестира - единствено с цел да не загуби политическата си самоличност.

Наистина, ако тя беше станала президент, сигурно щеше да назначи за министър-председател някой политик от киевския елит, дори и да е проруски ориентиран, като например сегашния вицепремиер Сергей Тигипко. Докато Николай Азаров е роден в Калуга, а голяма част от съзнателния му живот е преминала в Тула - съседни на Москва областни центрове.
В украинския град Донецк попада едва в средата на 80-те години на ХХ век. Толкова откровен проруски премиер - истински руснак, наистина можеше да си позволи само Виктор Янукович.