На 15.01.2013г. белоруският президент Александр Лукашенко даде 5-часова пресконференция, която измести на втори план всичко, ставащо в момента в Източна Европа и пост-съветското пространство.

По време на нея той затвърди репутацията си на силен и умен мъж, който води страната си натам, накъдето той реши, ползвайки се с постоянната подкрепа на огромното мнозинство от гражданите на Република Беларус (белоруси и други - руснаци, поляци, украинци, литовци, латиши).

Демонстрира също така невероятния си усет за настроенията на своите гласоподаватели и способността си ловко да маневрира, в съответствие с промените в тях.

Давайки си сметка за навлизането в активна възраст на поколението, родено след разпада на СССР и естественото намаляване на числеността на генерацията, свързаната с идеалите на социализма и интернационализма и свикнала безропотно да приема решенията на висшестоящите, той отправи скрити послания, които обаче бяха разбрани от всички - и от белорусите, и от чужденците.

Въпреки уверенията за нерушимата братска дружба с руснаците и другите народи, чиито страни членуват в ОДКБ, ЕвраЗес и съюзната държава, той отправи критики към редица руски политици, бизнесмени и дипломати, като най-много пострада посланикът на Москва в Минск, наречен "екзотична личност" и "слабо информиран". Обект на неговите нападки бяха и неназовани руски бизнесмени, опитали да приватизират на безценица белоруската калиева промишленост.

Изказа се много остро и за социалното разслоение в руското общество, подчертавайки че в "Руската Федерация ножицата между богати и бедни е 25:1, докато в Република Беларус е едва 5:1 и ние, като социална държава, никога няма да допуснем да изпаднем в положението на източния съсед!"
Това беше намек за непреодолимата червена линия, която не може да бъде прехвърлена в руско-белоруската интеграция.

Имаше и друг ясен намек към руската страна - ако на Москва е нужен адекватен военен отговор на разполагането на системата на ПРО в новите страни-членки на НАТО, тя трябва безплатно да достави на Минск новите зенитни ракети С-400 и С-500. Беше подчертано, че досега не са разположени ракетите "Искандер" в Калининградската Област, което значи, че заплахата не е толкова голяма и Беларус „няма да се харчи за нея".

Демонстративно беше също така и подчертаването на близките му отношения с грузинския президент Михаил Саакашвили. По този повод в руските медии коментарите са от рода на това, че "краставите магарета се надушват".

Лукашенко обаче успя да се постави в положението на посредник за връщането на Грузия в ОНД и изрази увереност, че мисията му ще успее. Жест към неуравновесения грузински президент беше и твърдението, че министър-председателят Бидзина Иванишвили е по-силно ориентиран на Запад към интеграция с НАТО и ЕС, отколкото Саакашвили - явно невярно твърдение.

В играта беше включен и не особено адекватния председател на Асоциацията на грузинците в Република Беларус, който с нескопосаните си въпроси и изказвания, успя да провокира изявленията на президента по грузинската тема. Така Лукашенко каза, каквото искаше.

Неслучайно изключително внимателни бяха изказванията по отношение на Украйна и лично на Янукович. Последният играе подобна игра и може да се превърне в един момент в съюзник на Лукашенко в дистанцирането от Путин и Медведев.

Освен това, ако допуснем хипотетично, че историк, или филолог, специалист по източните славяни, който изобщо не се интересува от съвременна политика, научи че са се срещнали белорусин и украинец с фамилии Янукович и Лукашенко, естествено е да реши, че Янукович е белорусинът, а Лукашенко - украинецът.

Защото не е тайна, че далечните предци по бащина линия на украинския президент са белоруси, а на белоруския - украинци. И фамилиите им го издават. Така че, двамата президенти имат много допирни точки.

Естествено беше да чуем остра критика по отношение на Литва, след историята с безпилотния самолет, носещ мечета с антиправителствени листовки, излетял от литовска територия и свален от белоруските зенитчици. Тя обаче беше съпроводена с уверения, че икономическото сътрудничество ще продължи и че литовците трябва да си загубят ума, за да го прекратят, защото ще предизвикат по такъв начин икономическа катастрофа в страната си.

Явно предварително подготвеният външен министър Владимир Макей (бивш началник на президентската администрация) стана и заяви, че приграничните и транспортните въпроси с Полша и Литва са пред уреждане, а с Латвия вече са уредени.

По този повод не можем да не отбележим разочарованието на руските политици и журналисти от липсата на критични думи по повод на антируските и антиеврейски изстъпления в Латвия, квалифицирани в Москва, Брюксел, и Йерусалим като "фашистки".

Нямаше никакви остри изказвания и по отношение на Полша. Напротив, Лукашенко предложи (естествено за полска сметка) провеждане на разкопки в района на Куропати, където се предполага, че са погребани част от пленените през 1939г. и разстреляни през 1940г. полски военнослужещи. Той, разбира се, отрече това да е ставало на белоруска територия, но същевременно покани полски журналисти да присъстват на разкопките.

Най-голямата обида по адрес на Путин и Медведев беше неутралната позиция на президента по въпроса за снимане на игрален филм по романа на белоруския съветски писател Владимир Короткевич (Уладзимир Караткевич) "Класове под твоя сърп". В него става дума за полското въстание против Александър Втори през месец януари 1863г., развивало се и на територията на Северозападна Беларус и Литва (където и досега живее компактно полско малцинство - така нареченият "полски коридор").
Авторът на книгата е пристрастен към темата понеже, както сам признава в автобиографията си, прадядо му по майчина линия е бил командир на въстанически отряд. След поражението от царската армия в битката при Рогачов, е бил пленен и обесен.

Главен герой в романа е полският аристократ от белоруски произход Константи (Кастус) Калиновски. Той и други двама полонизирани белоруси - Йенценти Марчинкевич и Франчишек Богушевич са сред главните ръководители на въстанието.
А Калиновски е останал в народния епос на белорусите, също като Робин Худ при англичаните. Това е така, въпреки че като цяло православните белоруски селяни са подкрепили царската армия и са противостояли на въстаниците. И благодарение именно на Владимир Короткевич, са в белоруския национален пантеон. Последният е патрон на местните националисти.

Позицията на Лукашенко намекваше отново за пари: мене не ме интересува, ако поляците финансират, защо да не направим съвместен филм? А няма съмнение, че богатата Полша никога не е жалила средства за исторически филми, в прослава на националните си герои.

Всичко това става на фона откритото пренебрегване в Република Беларус на честването на 200-годишнината от битката при Бородино, пищно отбелязана в Руската Федерация.

Налице е и друга тенденция - в страната се провежда "мека белорусизация" - руският език постепенно се изтласква от всички сфери на обществения живот, което пролича и на пресконференцията. Дори някои проправителствено настроени журналисти задаваха въпросите си на белоруски език, макар да се усещаше, че го владеят лошо и сричат.
"Батько" се възползваше от ситуацията и също вкарваше по някоя белоруска дума в отговорите си, с което преднамерено създаваше затруднения на гостите от Русия.

На този фон изпъкна и меката критика към представителите на ЕС, съсредоточена най-вече върху забраната за него, синовете му и основните му сътрудници и подчинени да влизат на територията на съюза.
Проявявайки разбиране за забраната спрямо най-големия си син, който е негов помощник, изрази недоумение за същата спрямо средния, "който не се занимава с политика" и малолетния Коля "който още нищо не разбира".

Забрави обаче да спомене, че средният син контролира бизнеса в целия Минск и събира необходимите средства за амбициозните проекти на баща си, поддържащи високия му рейтинг в обществото.

Спомена, че „Дядо Мраз е донесъл на малкия Коля" пневматично оръжие, в синхрон с желанието на последния "да стане войник, за да защитава Родината".

Това даде повод за тъпоумни (както винаги) закачки, от страна на западните журналисти, на тема "пацифизъм", който трябва да изповядва един европейски президент, в противовес на "милитаризма". Интересно ми е какво ще кажат след трагедията със западните заложници на газовата платформа в Алжир!? Най-добре ще е да млъкнат и да се скрият някъде!

Мъдрите политици в Брюксел обаче отдавна са разбрали намеците на самодържеца в Минск. В момента представителна делегация на ЕС води в белоруската столица конфиденциални преговори със споменатия вече външен министър Владимир Макей. Работата е там, че същият е в списъка на "персоните нон грата" на територията на общността. Как става така: забраняват му да им идва на гости, а сами му се натрисат!?

Лукашенко обаче твърдо даде да се разбере, че ако някой обърне посоката на контактите на Беларус от Изток на Запад, това ще бъде именно той и никой друг. Това пролича от отношението му към бившите кандидати за президент от 19.12.2010г., които иронично нарече "страдалци", нужни на задграничните си господари именно в Минск, а не в емиграция, където "никой даже не разговаря с тях".

Посочи за пример семейството на основния си опонент - бившия заместник-министър на външните работи Андрей Санников и журналистката Ирина Халип, която според него може да замине за Лондон при съпруга си, но сама не желае това и упорито остава в белоруската столица (тя по-късно отрече думите му и обяви, че спецслужбите са засилили контрола над нея).

Стана ясно, че Александър Лукашенко е единственият, който държи властта в ръцете си и взема решенията в Минск. Той се солидаризира със себеподобния си приятел Уго Чавес, заплаши тези, които се радват на болестта му и обяви, че всички сме в ръцете на Бога!

Така демонстрира, че се бои само от Бога и укрепи симпатиите към себе си сред силно вярващите белоруси. А сред тези, които не вярват, авторитетът му отдавна е неоспорим.