Проведените съвместни чествания на 1025-та годишнина от покръстването на Киевска Русь в Киев и Деня на Военноморския Флот в Севастопол не дадоха ясен отговор на въпроса - „Путин и Янукович - съюзници или съперници?". Или по-точно, зададените въпроси останаха повече от дадените отговори.

Украинският политолог Костя Бондаренко, върл националист и русофоб, но иначе професионалист и обективен в преценките си, правилно отбеляза в интервюто си за www.iarex.ru (главен редактор е приятелят на нашия сайт Модест Колеров), че размахът на мероприятията по повод на сегашната годишнина, от руска страна, многократно е надминал честването на 1000-та годишнина през 1988г. Забравил е обаче да спомене, че тогава все още съществува СССР и Михаил Горбачов нямаше възможност изцяло да пренебрегне мнението на тези свои колеги от Политбюро на ЦК на КПСС, които наистина изповядваха марксистко-ленинската идеология. А ако някой историк-дилетант, или набеден политолог, си мисли, че тогава те не са били мнозинство, жестоко се лъже!

Моят приятел от Санкт-Петербург Сергей Рац (служил в Афганистан като офицер от КГБ) беше любезен да изпрати за нашия сайт фоторепортаж от регатата, преминала по цялото течение на реките Нева и Днепър, в която е участвал, по повод на годишнината. Специално държи да не я наричаме международна, тъй като в нея са участвали единствено граждани на Руската Федерация, Украйна и Република Беларус. Или на Великорусия, Малорусия и Белорусия - наследничките на Киевската Русь. В това е и смисълът на честването според него - вечното единство на трите народа и трите държави.

Подчертава и най-важните моменти от речта на всеруския патриарх Кирил - че тогава е поставено началото на великата и вечна Руска Империя, обединила всички източни славянски племена, както и множество съседни народи, преживели доброволна (някои, разбира се, и насилствена) асимилация.

Всъщност, последният нито веднъж не спомена за три народа! Напротив, през цялото време говореше за единен руски народ, обединен от православието и Киевската Русь и живеещ сега по Божията Воля в трите постимперски и постсъветски държави, а големи части от него - и в техните съседки и в далечната чужбина. В негова чест, враждуващите лидери на двете украински православни църкви - промосковската и националистическата, се прегърнаха и разцелуваха пред очите на многохилядното множество, преодолявайки взаимната омраза.

Така постъпиха и Владимир Путин и Виктор Янукович. Тяхната прегръдка също не означава, че оттук-нататък ще довършат президентските си мандати в мир и любов. Личните отношения между двамата президенти никога не са били блестящи - произлизат от различни, конкурентни, постсъветски силови групировки: ленинградската и донецката.

Все пак, през първите години на 21 век, Владимир Путин беше принуден да подкрепя Виктор Янукович, в качеството му на промосковски ориентиран министър-председател и най-удобен за Кремъл наследник на Леонид Кучма. На фона на ясните прополски симпатии и антируски антипатии на Виктор Ющенко и обвиненията за корупция за милиарди долари срещу Юлия Тимошенко, от страна на Москва, нямаше друг вариант.

Впоследствие обаче, Виктор Ющенко, след като все пак успя да стане министър-председател, излезе от играта, а Путин успя да се договори с Тимошенко (също в качеството й на министър-председател) по главните въпроси на междудържавните политически и икономически отношения. А главният путински фаворит в Киев - Виктор Медведчук (началник на президентската администрация по времето на Леонид Кучма) така и не се превърна в първостепенна политическа фигура в Украйна.

По време на отбелязването на годишнината от покръстването, той все пак успя да организира конференция на високо равнище, посветена на ползите от евразийската и вредите от европейската ориентация на страната си, като заслужи за пореден път височайшото благоволение от страна на Кремъл. То обаче няма да му помогне да измести Янукович.

Последният, след като зае президентския пост, започва да показва наистина силен характер - донякъде вроден, донякъде придобит, по време на неговото престъпно минало, в качеството му на "гастрольор" по съветско време. И демонстрира независимост както пред Путин, така и пред донецкия криминален бос Ринат Ахметов.

И въпреки натиска от Москва и Брюксел, продължава да държи Тимошенко в затвора, отмъщавайки си за всички обиди от нейна страна, от времето на "Оранжевата революция", и когато тя беше министър-председател, а той - лидер на опозицията. И както върви, май ще я довърши!

Естествено е Путин да се дразни от непокорността на ръководителите на бившите съветски републики, особено когато икономиката им е силно зависима от руската.

В случая с Украйна става дума за непригодността на местната продукция за европейските пазари. А поради ниската си себестойност и съответно, цени, тя намира добър прием в бившите съветски републики, най-вече в тези, с тясно свързани с Русия икономики. Путин успя много лесно да докаже на Янукович, че това е така - наложени бяха санкции на производителите на украински тръби за нефто- и газопроводи и на украинската сладкарска фирма "Рошан", притежаваща заводи в главните градове на страната (така беше ударен един от най-богатите украински политици Петро Порошенко). Ясно е, че следващата стъпка може да бъде отказът от руска страна да закупува например украински вагони.

Тогава в икономиката на Украйна ще настъпи истинска катастрофа. Тя е възможна и сега, ако шиитското правителство в Багдад продължава да отказва да приеме ремонтираните и допълнително въоръжени по негова поръчка стари украински танкове, произведени още по съветско време и плаващи повече от месец на малайзийски кораб в Персийския Залив, в очакване да бъдат разтоварени в Басра. Оказа се, че на почти всичките са открити ... пробойни! Тоест, или са преминали реални военни действия, или истински бойни учения!

Компромисният вариант е почти договорен - танковете ще бъдат приети от Ирак, но след това ще бъдат допълнително ремонтирани от ... руски специалисти! С две думи, Янукович пак опира до помощ от Путин и на негово място, е неразумно да не се държи добре с него!

И той наистина прояви нужното гостоприемство и благоприличие по време на съвместното честване на Деня на Военноморския Флот в Севастопол: града-символ на руската морска слава. Нарече Русия "стратегически съюзник" и увери високия си гост в съюзническа верност и братска дружба.

Путин, от своя страна, не създаде на домакина си излишни проблеми, окачествявайки руснаците и украинците като "два народа, живели винаги на едно и също място, на една и съща земя и винаги заедно отблъсквали общия враг". Ако, по примера на патриарх Кирил, беше казал, че са един народ, щеше да провокира агресията не само на гологърдите красавици от "Фемен" (които този път отнесоха боя), а и на националистите от Западна Украйна, обединени в "Свобода".

В моя варненски апартамент през последните две години живяха руски военни моряци, родени и израсли в Севастопол. Те отбиваха военната си служба на кораба "Смолни" от Балтийския Флот на Руската федерация, преминал основен ремонт на доковете на Варненското Езеро.

От нито един от тях не чух да се чувства украинец, или съпричастен към Украйна, макар всички членове на семействата им да имат украинско гражданство. За тях Янукович не беше никакъв авторитет, а единствено обект на подигравки, заради несръчните му опити да се измъкне от опеката на Путин и да се насочи към Европа. Мисля че имат пълно право!