Преди две години, на годишната конференция на ОДКБ в Ереван, се запознахме с военния аташе на Казахстан Арман Акишев. След това се чувахме и си писахме няколко пъти. Сега, разбира се, го потърсих за коментар във връзка с престрелките в северозападния казахстански град Актоба. Но се оказа, че си е сменил телефоните, не отговаря на е-майла, а посолството се е преместило от централния проспект Маршал Баграмян в трудно достъпния район Нор Норк.

И белоруското посолство се премести в отдалеченото село Ариндж: Астана и Минск се опасяват от справедливия гняв на арменците, заради подкрепата им за Баку по време на битката в Нагорни Карабах между 2 и 5 април, въпреки членството им в ОДКБ.

Затова пък най-големият специалист по Казахстан тук Александър Сафарян – ръководител на катедрата по тюркология в Ереванския Държавен Университет, даде пресконференция, на която окачестви случилото се в Казахстан като вътрешна борба за власт, в която засега не са намесени външни сили.

Там напрежението се разви паралелно в различни части на страната: в столицата и в други големи градове имаше опит за „Майдан”, във връзка с преразпределението на собствеността на земята; в същия ден, когато бяха престрелките в Актоба, в Астана, Караганда и най-вече в Чимкент бяха арестувани високопоставени силовици, свързани със задържания още през декември 2015г. крупен чимкентски бизнесмен Тохар Тулешов. Той е обвинен в държавна измяна и опит за преврат. Предполага се, че оглавява съперничещ на президентския местен клан.

Президентът Нурсултан Назарбаев, вече в преклонна възраст, не желае да се оттегли от властта, в която е заобиколен изключително от близки роднини и приятели. Жестоко подавя всеки опит за съпротива. Явно се е опасявал, че останалите на свобода и заемащи ключови постове в силовите държавни органи членове на клана на Тохар Тулешов чакат удобния момент да го свалят от поста.

Най-вероятно, именно с техните арести трябва да се свърже много лошо организираният и с емоционален привкус опит за завземане на Актоба от страна на група местни младежи. Те не се държат като радикални ислямисти: първо ненужно превземат два оръжейни магазина, убивайки собственика на единия, въпреки че са били добре въоръжени; после завземат автобус и веднага освобождават пътниците, вместо да ги избият; нападат две военни поделения едно след друго, въпреки че знаят, че нямат шансове за успех; не пропагандират по никакъв начин действията си.

Именно тяхното мълчание подхранва различни спекулации от рода на това, че са били свързани със Саудитска Арабия, с Турция, с Азербайджан (което Александър Сафарян категорично отрече).

Управляващите засега единствено намекват, че терористите принадлежат към „нетрадиционна религиозна деноминация”. Никъде обаче не се казва официално, че е ислямистка. Би могла например да бъде тангристка (макар че тангризмът е несравнимо по традиционен от исляма).

Истината е, че местните казахи са образован и разумен народ. От тях произлизат някои от най-големите хуманитаристи - преселници в Руската Федерация. Казахстан е тази централноазиатска страна, където има най-малко основания за радикален ислямизъм. Местните хора са толерантни и отзивчиви.

След разпадането на СССР обаче Назарбаев пресели там много етнически казахи от Китай (част от тях наполовина китайци) и Монголия (800 000 – една трета от монголското население), които се различават по манталитет от бившите съветски граждани и възприемат исляма, като част от своята идентичност.

Освен това, ако Актоба е един от богатите казахски градове, това не може да се каже за околните села. Социалните контрасти между града и селото са очевидни и създават конфликтен потенциал. Селските младежи като правило са без постоянна работа. Скуката от безделие се съчетава с омразата и мъстта към богатите граждани. И когато се е появил някой добър чичко, раздал е пари и оръжие, и е казал: „Ограбете оръжейните магазини и нападнете полицейските участъци и казармите!”, много не са му мислили. Не са и съобразили, че военните и полицаите бързо ще се справят с тях, въпреки първоначалните им успехи, вследствие на изненадата.

Според официалната хроника, загиналите военни до един са били без оръжие в момента на атаката.

Вече 13 от атакуващите са убити, 4 ранени и още 4 са задържани. Според различни данни на свобода са между 10 и 20 терористи.

Руската страна е мобилизирала полицията, граничните войски, армията, с цел да не се допусне преминаването им в съседната Оренбургска Област (Актоба е съвсем наблизо). Населението е предупредено да не напуска домовете си без нужда.

Терористичната опасност е с код „червено” и ще остане така още неопределено дълго време.

Така или иначе, вече цял свят знае, че Нурсултан Назарбаев има вътрешни врагове (нещо, което той през годините упорито отричаше). И че и от страна на южната граница има предизвикателство към сигурността на Руската Федерация и на целия ОДКБ и ЕвраЗЕС. Този факт също се отрича от Генералния Секретар на ОДКБ Николай Бордюжа, който смята, че няма нужда от намесата на армиите и органите за сигурност на страните-членки.

Дали е прав, ще покажат следващите дни.