Тези дни идват противоречиви новини за отношенията между Русия и НАТО. От една страна, Яп де Хоп Схефер ще посети Москва в края на март и ще се срещне с президентите на страните от Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС).

От друга, на пресконференцията по време на посещението си във Вашингтон полският външен министър Радослав Сикорски заяви, че независимо от промените в плановете на Пентагона за разполагането на ПРО в Полша, там все пак ще бъдат инсталирани противовъздушните ракети "Пейтриът", които биха могли ефективно да отразят ракетна атака срещу страната.

Същото повтори и полският заместник-министър на отбраната Станислав Коморовски. Тези позиции бяха потвърдени и на днешната среща на високо равнище във Варшава.

А за всички е ясно кой може да си позволи и да е мотивиран за ракетно нападение срещу една от най-големите страни в Европа и в последно време най-активен член на НАТО - великият източен съсед и вековен враг.

Естествено, че Руската федерация отдавна е готова да отреагира на подобно развитие на събитията. Първо, ако това все пак се случи, балистичните ракети "Искандер" все пак ще бъдат разположени на територията на Калининградска област (граничеща с Полша) и ще обезмислят всички варианти за ПРО.

Второ, руският балтийски флот ще бъде превъоръжен с най-съвременните ядрени крилати ракети и ще се позиционира на минимално разстояние пред селцето Устка - пристанище на град Слупск, където ще бъдат монтирани елементите на ПРО, тоест, резервен вариант на нейното обезмисляне.

Всъщност Барак Обама декларира, че плановете за ПРО ще бъдат преразгледани. В Москва тези думи бяха изтълкувани като фактически отказ от тяхното реализиране.

Има обаче и други мнения. Президентът на Академията за геополитически проблеми и бивш началник на Международния отдел на Министерството на отбраната на Руската федерация - генерал-полковник Леонид Ивашов, заяви пред медиите, че промяната в позицията е свързана именно с предстоящата среща на ШОС, на която САЩ и НАТО са жизнено заинтересовани да обезпечат сухопътен коридор за снабдяване на войските в Афганистан през руската територия и да предотвратят затварянето на американската военно-въздушна база в Манас, на територията на Киргизстан.

Той обаче смята, че по-важната цел е да бъде сключен нов договор между САЩ и Русия за стратегическите нападателни оръжия, който да ограничи броя на междуконтиненталните балистични ракети до 1000.

Според него такъв договор ще бъде изключително неизгоден и опасен за Русия, имайки предвид дисбаланса в неядрените въоръжени сили, както и факта, че руската армия продължава да залага най-вече на този вид ядрено оръжие, докато американската се ориентира към крилати ракети, базирани на подводния и надводния флот.

През месец юли, 2002г. имах възможност да интервюирам генерал Ивашов. Тогава той заяви, че пред руската външна и военна политика има три задачи: запазването на териториалната цялост и самостоятелната роля в световната политика; запазването на руското геополитическо пространство, тоест онова пространство около Русия, в което тя разполага с влияние и което се отнася приятелски към нея; съхраняването на руския военен потенциал.

Според него това не може да стане, ако няма паритет в стратегическите нападателни оръжия и средствата за тяхното неутрализиране между Руската федерация и САЩ. А разполагането на елементите на ПРО в местността Редзиково в полския град Слупск ще наруши този паритет.

През април 2008г. имах възможността да прекарам няколко дни в Слупск. Тогава разбрах защо близнаците Качински са готови да пожертват именно този град в евентуален световен ядрен конфликт - там просто не живеят поляци.

Коренното население говори език, различен от полския, макар и много близък до него. Това са кашубите, споменати още в един от трудовете на Енгелс, като един от двата най-западни славянски народи, заедно с чехите.

Огромното мнозинство жители обаче са имигранти от Украйна и Беларус, с православен произход. Те са се възползвали от репатриацията след Втората световна война на полското население от териториите, присъединени към СССР след 17. ІХ. 1939г.

Тогава много украинци и беларуси, живеещи от векове по тези земи, предпочитат да се обяват за поляци и католици, за да се измъкнат от "светлото комунистическо бъдеще", обещано им от другаря Сталин.

Полското правителство ги заселва в новоприсъединените територии, опразнени от немското население.

Съотетно град Щолп е преименован на Слупск и заселен с преселници от най-западните съветски територии.
Там обаче те насилствено са принудени да приемат католицизма и да се откажат от своите православни ритуали.

Една млада дама, родена в този град и завършила специалността "Българска филология" във Варшавския университет, ми разказа на перфектен български език много интересни неша.

Тя самата е по произход 50% беларуска, 25% украинка и по 12,5% рускиня и грузинка.
Тоест няма капка полска кръв и никой от предците и не е изповядвал католицизма.

А нейният украински дядо, който е бил много вярващ, се е принуждавал да пътува до полската столица, или до други градове на изток, където има православни църкви, за да се помоли.
Иначе е можел да загуби работата си, а семейството му да изпадне в изолация.

Тоест в полската държава е отсъствала религиозна и етническа толерантност. Нещата и сега не са много по-различни. Православните продължават да бъдат хора от второ качество. Затова близнаците Качински поставиха именно Слупск "на топа на устата".

Поляците обаче започнаха да се осъзнават, че ги ръководят екстремисти, които могат да им докарат фатални неприятности с Русия.

Затова вече катурнаха от стола му единия близнак - министър-председателя. В недалечното бъдеще това ще се случи и на другия - президента.

В момента обаче неговото протеже - външният министър Радослав Сикорски е кандидат за Генерален секретар на НАТО.

Ако бъде избран на този пост, ще трябва да забравим за диалога с Русия, разведряването и взаимното доверие между двата основни потенциални противници от началото на ХХІ век!