Немислимото доскоро, вече е факт! По покана на Председателя на БАН акад. Стефан Воденичаров на 11 май 2014 г. на посещение в Българската академия на науките (БАН) пристигна делегация на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ), водена от нейния председател акад. Владо Камбовски.

Става някакъв поврат в македонската политика, това е чудо невиждано - МАНУ в България. На „македонски" уметност (сръбска дума) е изкуство, затова в Македония се пише Македонска академия на науките и уметността. На български би трябвало да е МАНИ. Но, нейсе, няма да го правим на въпрос...

Визитата предизвика много и разнопосочни коментари както във форумите, така и в медиите.

Истинско цунами на възхита, предизвикано навярно от неординарността на станалото, заля дискусионнните стаи.

Ето така се прави. Съсредоточаваш се върху това, което те обединява, дори само за мига, и постепенно, стъпка по стъпка, достигаш до това което те обединява, завинаги, написа запален форумец.
Друг негов колега направо възкликна: Това е чудо - най-после доживяхме! Дерзайте все напред и с други общи празници!
70 години изкуствено бяхме разделени с много насилие и фалшификации, главно сръбски, но постепенно нещата ще си дойдат на място, заключи „мъдро" трети техен колега.
Много се радвам, изрази чувствата си четвърти, че започваме да търсим начини да бъдем заедно. Не знам докога ще трябва да страдаме от идиотиите на някакви вождове, дето, ако могат, ще ни разделят не на области, ами и на квартали, заключава разпалено той.

Ако обаче оставим настрана емоциите и погледнем обективно на отминалата среща, то ще открием и други нейни, недотам лицеприятни измерения.

За пръв път, заяви в своята приветствена реч председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров, празникът на Светите братя Кирил и Методий в България и Македония съвпадат.

Да, ама датата е една и е 24-ти май, а не 11-ти. Пък това, че Българската православна църква (БПЦ) си е измислило друга дата, за да празнува отделно си е друг въпрос. Те (БПЦ-то) и без това са по-предани на някакви измислени празници от празничните християнски календарчета, отколкото на българското.

Празникът на Кирил и Методий е български празник, а не християнски. Това, че БПЦ впоследствие ги е обявило за светци и си измислило празник на датата 11-ти - не е българска традиция, а християнска.

Сведения за отбелязване на празника им на 11 май има още през XII век.

На 11 май Българската православна църква (БПЦ) почита Светите братя Кирил и Методий и отбелязва възстановяването на Българската патриаршия през 1953 г.
Честват се заедно на 11 май. Успението на св. Кирил и св. Методий се възпоменават съответно на 4 февруари и 6 април.

В съвременната историография се смята, че за първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий" в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий - създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Н. Геров - това е общият църковен празник на двамата светии.

Във възрожденските източници първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски.

През 1857 г. празникът е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград.

Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, от 1860 г. в Скопие, а от 1862 г. във Варна. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий."

Прелюбопитен е друг един факт.

Чешките хусисти, наследници на българските богомили, приемат делото на братята като свещена мисия и отбелязват 9 март (ден на св.св. Кирил и Методий по тогавашния католически календар) за ден на св.св. Църхо и Страхота.

През 1495 г. в Бохемия са излезли легенди за братята под заглавие"Животът на св.св. Църхо и Страхота". Във Ватиканската библиотека е открита хроника за моравската мисия на братята, в която Методий се нарича Страхота."

Знаем ли историята си?

24-ти май е празникът на Кирил и Методий. Не 11-ти май. Разделят празника ни на две, за да го използват подобни отрочета на Югославия като Бившата югославска република Македония и да си го препишат по-късно, в синхрон на унищожаването на България от онези сили, които разделиха България с Ньойския "мирен" договор.

Сега, ако България се отвърне от датата 24-ти май, Македония ще я запази и това ще е нова страница в новоизмислената им история. Нека запазим българското в нас и да не се поддаваме на лицемерните призиви на „учени" като сегашния шеф на МАНУ акад. Влади Кимбовски: „Да се обърнем към общите си корени на общославянската цивилизация..."

Македонските академици повтарят сръбските простотии. Че то има ли такова нещо-македонски учени? Много труд са хвърлили, за да ги намерят. Много жалко за всички хора с българско самосъзнание в Македония.

Ето защо българските учени като присъстват на подобни „чествания", трябва винаги да подчертават българския характер на кирилицата. Така, както го направиха, на общото „честване" всички представители на МАНУ.

Питам се "Делегацията на МАНУ" с колко ли преводача е дошла в България. Интересно ми е как е възможно да се празнува заедно празника на езика, културата и писмеността с хора, чиято доктрина е стъпила на постулата, че: "Бугарскиот и МакЕдонскиот jазици са два посебни jaзика коишто немат ништо заедничко".

И за да не остави и най-малко съмнение с каква позиция са дошли в София „учените" от Скопие не някой друг, а Олга Пърличева, правнучка на книжовника Григор Пърличев от Охрид, прочете текст, в който звучи: "майка Македония, която породи Кирил и Методий". Коментарът е излишен!

Точка над „И-то" обаче постави, както му се полага, председателят на МАНУ Влади Кимбовски, който си пожела общият празник на двете академии да е нова страница в отношенията между нашите два народа.

Какви два народа? Хайде въздържайте се от подобни формулировки. Това е ЕДИН НАРОД. Не ви ли е срам да подменяте историята?!

Но въпреки, че и на тази среща не ни спестиха повторението на до болка познатите си тези, „братята" ще искат някаква бясна услуга от нас, щом са толкова ларж - да ни уважат с присъствието си.

Каква е тя ни светва самият председател на МАНУ, който в интервю за скопския вестник „Дневник" седмица преди идването си у нас заявява, че македонските академици са приели поканата в името на засилването на сътрудничеството в региона и в духа на... евроинтеграционните процеси.

Значи това било - правят ни мили очи в БГ, защото искат да влизат в ЕС! Колкото и да се стараят обаче хич не им вярвам.

Затова сътрудничество - да, отстъпничество - не. Всяка друга политика ще е убийствена за нас!