Българските политици и енергетици продължават да се обвиняват взаимно за газовата криза в началото на годината.

Бившите вицепремиери Румен Овчаров и Евгений Бакърджиев още не могат да се разберат кой е подписал съответните договори с Руската федерация и какви са последиците от тях за България.

А Калин Янакиев от ДСБ направо се изхвърли, че страната ни "се управлява не от българското правителство и българския президент, а от колониалната администрация на Путин"!? (Като че ли някой друг, а не правителството на Иван Костов продаде на безценица "Нефтохим" на "Лукойл" по времето на мандата на Сергей Степашин).

От друга страна същият е против включването на третия реактор на атомната електростанция "Козлодуй", защото "Европа няма да позволи нищо подобно"!

Тоест, излиза че колониалната администрация е разположена не в Москва, а в Брюксел!
И там решават дали българите ще стоят на топло или студено и дали ще работи нашата промишленост!

Излиза че именно ДСБ е компрадорска партия! И критиката срещу правителството на Станишев, което направи стратегически избор в полза на сътрудничеството с Руската федерация в енергийната сфера си е чиста демагогия!

Като изход от газовата криза се разглежда свързването на българските, румънските и гръцките газотранспортни системи.

Според министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров проектирането и строителството на съединителния участък на газопровода Хасково - Комотини ще отнеме не повече от година.

А заместник-министърът на външните работи Милен Керемедчиев твърди, че финансирането на този проект ще бъде единствената помощ от страна на ЕС, на която реално може да разчита България във връзка с газовата криза.

На срещата на високо равнище в Будапеща премиерът Станишев лансира идеята за получаване на недостигащото количество газ от Азербайджан, поради нуждата от диверсификация на източниците.

Той се аргументира с възможността от нова ескалация на руско-украинския конфликт.

А неговото следващо разгаряне е въпрос на време, тъй като в Украйна, от една страна, предстоят избори, а от друга, там етно-религиозните противоречия се изострят.

Което неминуемо ще доведе до подялбата й на 3-4 части. Всъщност роденият в Херсон Сергей Станишев, с многобройни роднини в Крим, знае това по-добре от всеки един от нас и затова търси алтернативни варианти.

Въпросът е доколко е целесъобразен изборът именно на Азербайджан като доставчик на газ за страната ни? И как той ще достигне до нас?

След петдневната война в Грузия тази страна става изключително рискова като партньор в този род споразумения. Там четирите области Аджария, Джавахк, Сванетия и Мингрелия са фактически автономни и слабо зависят от централната власт в Тбилиси.

И без това слабата икономическа инфраструктура на страната беше на практика унищожена от руската авиация.

Компактно живеещите национални малцинства все повече се ориентират към абхазкия и осетинския варианти. Аджарите в Аджария, арменците в Джавахк, азърбайджанците в Сванетия не желаят повече да имат нищо общо с компрометирания режим на Михаил Саакашвили.

Очертава се верижна реакция на августовските събития. От друга страна, прекомерните амбиции на сегашните управляващи в Тбилиси не изключват нов опит за силов вариант на разрешаването на вътрешните противоречия в страната.

Това би било началото на края на грузинската държава. А една гражданска война (която далече няма да бъде първата в съвременната история на Грузия) означава опасност от разрушаване на тръбопроводите.

Същото се отнася и за Република Турция. Два дни преди началото на грузинско-осетинския конфликт, Кюрдската работническа партия взриви нефтопровод в източната част на страната. Това беше отмъщение за наказателните операции на турската армия в Северен Ирак.

Наложи се износът на азърбайджански нефт срочно да бъде пренасочен по тръбопровода към Супса и по железопътната линия към столицата на Аджария Батуми.

След началото на войната обаче двете грузински пристанища станаха неизползваеми и беше прекратено функционирането на газопровода Баку - Тбилиси - Ерзурум (сега на територията на Турция) и на нефтопровода Баку - Супса.

В крайна сметка, част от азербайджанския нефт беше пренасочен към нефтопровода Баку - Новоросийск.

Този маршрут се очертава като най-сигурен и за доставката на газ за България, имайки предвид сключените споразумения с Руската федерация в началото на миналата година.

Има и още един вариант за построяване на тръбопровод, който да свърже Азербайджан и България.

Той може да бъде реализиран след евентуално урегулиране на ситуацията около Нагорни Карабах и подписването на дългосрочен мирен договор между Баку и Ереван.

Тогава тръбата би могла да мине през Армения, азербайджанския анклав Нахичеван и отново през Турция.

Вече са налице проекти за включването на Нахичеван към газопровода Баку - Тбилиси - Ерзурум и за строеж на железопътна линия от Нахичеван да турския град Карс.

Последната може да се окаже излишна, ако бъдат отворени границите на Азербайджан и Турция с Армения. Ако тя стане транзитна страна за азербайджанския нефт и газ, рискът за възобновяване на военните действия в Нагорни Карабах намалява до минимум.

Освен това, тогава се минимизира транспортно - енергетичната зависимост на Нахичеван от Иран, която може да се окаже фатална при евентулна атака от страна на САЩ, или Израел срещу иранските ядрени реактори.

Има обаче две пречки за реализацията на този проект: първата е крайният реваншизъм и категоричната непримиримост на Баку по карабахския проблем; втората е продължаващата партизанска война в Източна Турция, чиито край не се вижда.

Тоест, най-сигурен проект за нашата страна, който изключва повторение на ситуацията от началото на януари, си остава все пак споразумението, сключено между Първанов и Путин преди 1 година.