Среща между Зеленски и Путин, в близкото бъдеше, няма да има

Приключи поредният контакт между Украйна и Русия, състоял се в Истанбул (Турция). Това, което се случи, беше напълно очаквано. То е максимумът, до който се е стигало и по време на предишни контакти между двете страни.

Украйна и Русия отново се разбраха да направят размяна на пленници, както и на тленни останки на бойци, загинали във войната.

Руската страна предложи кратки прекъсвания на военните действия. Става дума не за примирие, а за нещо далеч по-малко и незначително.

Поне засега не изглежда Украйна да е готова за приемане на подобна оферта. Най-вероятно съществува съмнение, че руснаците имат нужда от прегрупиране на някои места на фронта и затова им трябват кратки огневи паузи.

Силен ход от страна на Украйна по време на този контакт беше предложението за лидерска среща между президентите Зеленски и Путин до края на месец август.

Руската страна веднага реагира много уклончиво и де факто даде знак, че не е готова за такова предизвикателство.

Всъщност докато президент на САЩ беше Джо Байдън, от Кремъл много обичаха да говорят, че са готови за преговори, но Украйна и нейните западни партньори не желаят да преговарят. Ситуацията обаче се промени с повторното влизане на Доналд Тръмп в Белия дом.

Подходът на Тръмп всъщност разкри истинските намерения на Кремъл. След като американският президент опитваше да доведе ситуацията до стартиране на реален преговорен процес, от Москва непрекъснато търсеха и намираха причини да отлагат и разтакават.

Тръмп им даде много шансове, но тяхното участие на организираните срещи беше до голяма степен формално. И веднага след това продължаваха да бомбардират украинските градове.

Подкрепата за Украйна продължава и от САЩ, и от Европа

Доналд Тръмп променя подхода си към войната в Украйна – от обещания за решение за 24 часа до реална координация с Европа

Американският президент дори пренебрегна проукраинските нагласи в собствената си партия - Републиканската и допусна кратка криза в американо-украинските отношения.

Това пролича най-вече по време на посещението на Зеленски в Белия дом и трудния разговор, който той имаше там с Тръмп и вицепрезидента Ванс.

Президентът на САЩ имаше нужда от 6 месеца, за да осъзнае, че Кремъл не възнамерява да ползва шансовете, които получава от американската страна. Целта на Путин и хората му е единствено да се възползват от добронамереното отношение на Тръмп, за да рушат подкрепата за Украйна, така че страната да остане без въоръжение и да не може да се защитава.

След като американският президент осъзна каква е реалността (с помощта на прозрението на първата дама), той пое ангажимент за продължаване на въоръжаването на Украйна и даде срок от 50 дни на Путин да спре войната, преди да последват още по-тежки санкции срещу Русия.

И сега с предложението си за среща между Зеленски и Путин преди края на август, украинците опитват да направят променените нагласи на Тръмп необратими. Отказът на Путин да се срещне със Зеленски е ярко доказателство, че ако Тръмп даде нови шансове на руснаците, то те ще продължат да правят същото, което правеха и досега.

Това е посланието на Киев към Белия дом. Съвсем не е случайно, че 50-те дни, дадени от Тръмп и украинското предложение за президентска среща почти съвпадат времево.

Президентът на САЩ има всички основания да задържи вече стабилната си позиция по отношение на Кремъл и да я приведе в действие веднага след изтичането на дадения ултиматум. Или дори по-рано, тъй като той сам заяви, че това би било възможно.

Тръмп вече би трябвало да е наясно, че украинската позиция е много по-добре аргументирана, съобразена е с международното право и изразява напълно легитимен национален интерес.

От другата страна стои само и единствено интересът на един авторитарен режим. Това не е национален интерес, не е държавен интерес, а интерес на един цялостно изграден авторитарен режим, който не е оставил никакви пространства за свобода и независимост в самата Русия.

Има една интересна среща между руския външен министър Сергей Лавров и Антъни Блинкен, тогава все още държавен секретар на САЩ. Към онзи момент войната не е започнала, но по информация на американските разузнавателни агенции тя е неизбежна, защото Путин вече е взел решение да я започне.

Тръмп никога няма да заеме страна, дори тази на Путин

Френският стратег Франсоа Хейсбург коментира защо Доналд Тръмп не може да постигне мир в Украйна и Близкия изток и как умората от войните променя Америка

Лавров поставя пред Блинкен въпроса за правата на руснаците в Украйна. Отговорът на американеца е, че без съмнение правата на руснаците в Украйна са гарантирани в много по-голяма степен от правата на руснаците в Русия.

Лавров, разбира се, няма полезен ход срещу тази позиция на Блинкен. Просто той е участвал в един откровен разговор, в който е чул истината в прав текст и без заобикалки. Впрочем по време на същата среща Лавров твърди пред Блинкен, че Русия няма никакво намерение да напада Украйна.

Освен от добра комуникация със САЩ, Украйна се нуждае от такава и с Европа и по-точно с ЕС. По принцип в отношенията ЕС - Украйна кризи не е имало, независимо от разнообразния характер на Европейския континент.

Сега обаче лидерите на ЕС изразиха безпокойство във връзка с реформите, които Върховната Рада и президентът Зеленски, направиха по отношение на институциите за борба с корупцията в Украйна.

Реакцията на украинското гражданско общество също не закъсня. В Киев и другите големи градове в страната се проведоха демонстрации и вследствие на тях президентът обяви, че реформата ще бъде преразгледана.

Промените предвиждаха управлението на антикорупционните агенции да се централизира под шапката на главния прокурор, който в Украйна се номинира от държавния глава и се назначава с одобрението на Радата.

Идеята на Зеленски вероятно е била да поеме повече отговорност в борбата срещу корупцията и да я носи включително и пред институциите на ЕС.

Гражданското общество обаче не желае централизация на властта, а се стреми към баланси и взаимовъзпиране, така че да не е възможно установяване на авторитарни или тоталитарни форми на управление.

Какво би пожертвал Путин за победата в Украйна?

Докога руският президент ще успее да запази илюзорния комфорт на руснаците

Ситуацията в Украйна от последните дни ясно показа, че Майданът през 2013 г. е бил истински. Изцяло осъществен от украинските граждани, стремящи се към просперитет и европейско развитие.

Сегашната реакция по площади и булеварди е сравнима с тогавашната в смисъл такъв, че тя показва ясно как подхождат украинците, когато не са доволни от решенията на властта.

Важно е незабавно да се подчертае и то дебело, че интерпретациите на украинските протести, в полза на руския авторитарен режим, са напълно несъстоятелни и абсолютно неверни.

Украйна и украинците се стремят към съвършено различна държавност от руската и показват, че независимо от трудната ситуация, в която се намират, гражданското общество е факт и държавата функционира чрез институциите си и техните правомощия и отговорности.