Условията в момента не позволяват на Доналд Тръмп успешно да сложи край на войните в Близкия изток и Украйна. Това твърди в интервю за френския всекидневник Le Figaro специалният съветник в Международния институт за стратегически изследвания (IISS) и Фондацията за стратегически изследвания Франсоа Хейсбург.

LE FIGARO: Как обяснявате скорошната промяна в позицията на Тръмп по отношение на Украйна?

ФРАНСОА ХЕЙСБУРГ: Доналд Тръмп не прави разлика в нивото на отговорност между различните войни. Единствената му аналитична позиция е да разглежда войната като фундаментално бедствие. А основният му ръководен принцип е да не въвлича Съединените щати в чужда война, в която интересите им не са пряко засегнати. Той прилага тази концепция към повечето реални или потенциални конфликти. Това обяснява нежеланието му да предостави гаранции за сигурност на Тайван.

Това обяснява и скоростта, с която обяви прекратяване на огъня с Иран след бомбардировките. Това обяснява защо той смята, че конфликта в Украйна не е американска война, че той не трябва да се разглежда през призмата на морала или стратегията, а просто като наследство, завещано му от неговия предшественик. Доналд Тръмп често е променял подхода си към Русия и Украйна. Но въпреки тези зигзаги, той продължава да следва основния си принцип - никога да не заема страна.

LE FIGARO: Дори и страната на Владимир Путин?

ФР. ХЕЙСБУРГ: Нека просто кажем, че ако Тръмп трябва да заеме страна, това ще е тази на по-силния. Тръмп не е капризен човек, както го представят в Европа. Той смята слабостта за смъртен грях, който трябва да бъде наказан; това се случи със Зеленски в Овалния кабинет. Но той уважава силата. Така че, когато двете криви се пресичат - отказът от война и въпросът за силата и слабостта - намесата е възможна...

Но по същество Тръмп остава непоколебим в отказа си да заеме страна. Доказателството е, че дори когато разбира, че посредничеството му се проваля поради поведението на Русия, той отказва незабавно да приложи санкциите, подготвени от Сената. Той предпочита да даде на Путин още 50 дни...

LE FIGARO: Дали методът на Тръмп има шанс за успех в Близкия изток и след това в Украйна?

ФР. ХЕЙСБУРГ: Единственият истински политически успех на Тръмп през първия му мандат бяха Авраамовите споразумения. Може ли да ги разшири и към други страни? Това ще бъде по-трудно. Тръмп вече не може да избягва иранския въпрос. Той бомбардира Иран, но Иран не е победен. Освен това са необходими две страни, за да се постигне ново Авраамово споразумение.

Трудно е да си представим Саудитска Арабия да направи тази стъпка днес. Също така е трудно да си представим, в светлината на последните събития, Авраамово споразумение със Сирия... Така че се опасявам, че условията не са подходящи за Тръмп да повтори успеха си от първия си мандат.

LE FIGARO: А какво ще кажете за руско-украинския въпрос? Ще може ли Тръмп да постигне прекратяване на огъня?

ФР. ХЕЙСБУРГ: Отговорът на въпроса зависи от оценката на Русия за собствената ѝ способност да спечели войната. Днес тя смята, че печели. Следователно не е фундаментално заинтересована от прекратяване на огъня. Но Русия губи много хора. В кой момент ще реши да се откаже? Дали ще реши да постигне временно споразумение, което да бъде преразгледано след 5 или 10 години? Лично аз мисля, че стратегическият интерес на Путин е да продължи настъпателните операции.

LE FIGARO: Казвате: "Всички империи са смъртни." Но не са ли някои, като Русия, в процес на прераждане?

ФР. ХЕЙСБУРГ: Да... Империите могат да умрат. Те могат също да растат или, като СССР, да умрат от изтощение. Империите могат да бъдат убити: Германия, Япония. Има редки случаи, когато една империя се самоубива, както Съединените щати днес. Някои империи умират окончателно, като Френската империя и Британската империя. И, прав сте, Русия се опитва да пресъздаде изгубената си империя.

LE FIGARO: Как и защо Съединените щати се самоубиват?

ФР. ХЕЙСБУРГ: Заради умората от империята и вътрешните разделения в обществото. Спусъкът за умората от империята беше войната в Ирак. След Виетнам, това беше последната капка. Виетнамската авантюра беше в много отношения много по-сериозна от иракската. Но неуспехът беше преодолян. В Ирак Америка предизвика света и се провали с гръм и трясък. Към това се добави и справедливата война в Афганистан, която беше загубена поради прекомерна амбиция.

Оттогава Байдън и Тръмп превърнаха отхвърлянето на непрестанните войни в предизборен аргумент. Но тази политика беше въведена от Барак Обама и неговият азиатски завой. Така, че умората от империята е фундаментално движение.

LE FIGARO: И в същото време американското общество е разделено...

ФР. ХЕЙСБУРГ: Виетнам беше период на изключително разделение в американското общество. Това беше началото на културните войни, съчетани с вълната на пацифизъм, свързана с Виетнам, всичко това върху изключително крехката основа на расовите отношения в Съединените щати през 60-те години на миналия век.

Но по онова време всичко завърши добре. Институциите се запазиха. Виетнамската война приключи. Империята успя да се подмлади с рейгънизма и неолиберализма. Но след войната в Ирак страната се поляризира. Някои републиканци поставиха под въпрос условията, при които американското общество е сключило мир със себе си през 70-те години на миналия век.

Културните войни се възобновиха отново. Избухна бунт срещу уокизма. И всичко това доведе до избирането на Тръмп през 2016 г. Междувременно светът се промени. Глобализацията престана да действа по американски условия. Сега тя се осъществяваше по китайски стандарти. И това беше непоносимо за онези, които останаха в Съединените щати...

LE FIGARO: Къде поставяте империалистическите импулси на Тръмп по отношение на Гренландия, Панама и Канада?

ФР. ХЕЙСБУРГ: Това беше опит за връщане към териториалните империи от 19-ти век. За французите и британците това означаваше колонизиране на страните от Юга. Съединените щати, от своя страна, се стремяха предимно към вътрешна колонизация. Америка нямаше своето голямо колониално приключение в европейски стил. Тя разви друга империя, империя на мрежи, влияние, закон и международен ред. Днес Тръмп е изкушен от връщане към основите, завземането на територии. Но този свят вече не съществува. Светът е пренаселен; няма повече място за това.

LE FIGARO: Какво остана от американската привързаност към НАТО?

ФР. ХЕЙСБУРГ: И тук има разлика в сравнение с войната във Виетнам. Тя беше критикувана от европейците толкова, колкото и войната в Ирак. Но американците, дори в моменти на голямо напрежение, никога не престанаха да смятат Европа за много важна, защото там се решаваше съдбата на Студената война.

С войната в Ирак е обратното. За американците Европа и НАТО имаха по-малко значение от съдбата на Саддам Хюсеин. Именно в този момент настъпи повратната точка за европейците. През 2014 г. руснаците осъзнаха, че са успели да нахлуят в Крим и Донбас с лекота, без никаква реакция нито от европейците, нито от американците...