Взривовете в ранните часове на 19 юли отвлякоха вниманието на българската общественост от същинския политически процес - вота на недоверие към правителството и избора на кандидат-президенти от основните политически сили.

Фактът че никой не поема отговорност (друго не би могло и да се очаква) дава възможност на управляващи и опозиция да се обвиняват едни други. И от двете страни намеците са "тънки като хамбургски салам".

Цветан Цветанов твърди, че знае кои са извършителите, но няма доказателства, докато всички опозиционни лидери (най-вече тези на пострадалите РЗС и ДСБ) вкупом се нахвърлят върху него и Бойко Борисов, като изтъкват неспособността им да предотвратят подобен род терористични актове.

Най-аргументираните обвинения срещу властта идват от двамата идейно близки кандидат-президенти Алексей Петров и Атанас Семов (тепърва ще стане ясно защо се явяват поотделно, а не примерно като кандидат-президентска двойка). Първият логично навърза двата взрива с този пред вестник "Галерия" и с побоя над журналиста Огнян Стефанов, подчертавайки еднаквия почерк на изпълнителите и сходните политически последствия - сплашване на политическите и бизнес-опоненти.

Вторият риторично попита журналистите дали не смятат, че късно през нощта преди взривовете се е чул по телефона с Иван Костов, за да ги координира и свърза избухналата бомба пред щаба на РЗС с направеното от него един ден по-рано изказване, че когато стане президент, веднага ще уволни Бойко Борисов!

Самият "Командир" в началото тактично запази мълчание, изтиквайки на преден план бившия вицепремиер Веселин Методиев. От неговата уста и най-тежките обвинения към правителството звучат, както винаги, меко и интелигентно. Но не по-малко сериозно. После и Иван Костов даде да се разбере, че смята управляващите за виновни за случилото се и така показа че пътят към примирението с ГЕРБ е отрязан завинаги.

Не пропуснаха да вземат отношение и други кандидат-президенти: Красимир Каракачанов аргументирано обоснова възраженията си срещу правителствената политика в областта на сигурността и използва случая да представи кандидат-президентската си програма в тази ключова сфера на обществения живот, докато Волен Сидеров в характерния си емоционален стил защити правителството и лично премиера Бойко Борисов и вицепремиера Цветан Цветанов, без да се аргументира.

Така или иначе, случилото се хвърля тежка сянка върху прехвалените успехи на правителството в борбата с организираната престъпност. Фактът че в ключови моменти от българския политически живот продължават да се случват такива инциденти означава, че репресиите на силовите държавни органи са насочени в неправилна посока и целият медиен шум от специализираните полицейски акции ще се окаже "много шум за нищо". Особено ако знаковите заподозрени и подсъдими бъдат оправдани от съда!

Както е известно, "бойното поле на тероризма е общественото мнение, целта му е да спечели разбирането и подкрепата на гражданите и може да удържи победа или да претърпи поражение само в двубоя със законната власт" (Рикардо Гарсия Дамборенеа - идеолог на ЕТА).

Успехът на терористите е налице, когато избирателите лишат управляващите от своята подкрепа и доверие. Ако тяхната стратегия е нападателна, тя винаги им носи победа. Те имат преимущество пред властта и нейните силови органи, тъй като последните са ограничавани от принципите, законността, обществения морал.

Взривовете постигнаха целта си - развълнуваха общественото мнение. Новините за тях се появиха във всички телевизионни и радио-емисии, на първите страници на вестниците и сайтовете. Представата за случилото се вече е многократно преувеличена и привлече вниманието не само на българската, но и на световната общественост.

Кой все пак иска да взриви българската демокрация? Според споменатия Рикардо Гарсия Дамборенеа всяко едно демократично правителство има врагове, които не са по-малко от 50% от избирателите. Горе-долу толкова са и подкрепящите го. И сред едните, и сред другите има немалко екстремисти. Намират се и терористи. И все пак кой!?