В "Чанкая" (резиденцията на турския президент, б.р.) май започнаха да се усещат, че САЩ и ЕС се опитват да "извадят с техните ръце горещите кестени от огъня". Тоест, да ги провокират да изнесат на гърба си тежестта на сухопътната операция срещу Сирия. И така да останат "с чисти ръце" в очите както на световната ислямска общност, така и на собствения си мюсюлмански електорат. А в някои от тези държави той никак не е малък. Освен това, Франсоа Оланд и други леви политици в ЕС управляват с неговата подкрепа. В САЩ Обама също разчита на местните мюсюлмани на президентските избори през есента (израсъл е сред тях в Индонезия).

Не може да се отрече, че Република Турция се управлява от умни политици и икономисти. Те са наясно поне с два фактора, които обуславят огромните рискове на евентуална военна операция срещу Сирия.

На първо място, турската армия в момента е отслабена като никога! Тя е в състояние подобно на това на Съветската армия в периода 1937-39 г. И в двата случая по-голямата част от висшите офицери, както и немалка част от старшите са арестувани и изправени пред съда (разликата е само, че екзекутирани турски офицери засега няма). Навремето, в резултат на репресиите, обезглавената Съветска армия си "чупи зъбите" във войната срещу малката Финландия. Нещо подобно може да се случи и с турската армия, ако тръгне да воюва със сирийската.

Турците вече не разполагат с тази военна сила, способна за две денонощия да стигне до Дамаск и да го превземе, както заплашваше министър-председателят Бюлент Еджевит през есента на 1998г. Макар, че от отсрещната страна нещата също не са розови - бързо се увеличава броят на дезертиралите и преминали на турска територия сирийски офицери и войници.

Все пак, имайки предвид, че репресиите по делото "Ергенекон" продължават, а ПКК и управляваният от Масуд Барзани (потомък на съветски генерал) Иракски Кюрдистан се готвят да обединят кюрдските земи, рискът от започването на война е абсолютно неоправдан. Защото Башар Асад, в името на оцеляването си, като нищо може да хариже неголямата сирийска част на Кюрдистан на Абдуллах Йоджалан, Масуд Барзани и иракския президент Джелал Талабани (кюрд, съперник на Барзани в управлението на Иракски Кюрдистан). И тогава вече разпадът на Република Турция ще изглежда твърде вероятен и твърде близък!

На второ място, турското участие в сериозен военен конфликт, наред с партизанската война срещу ПКК, ще лиши страната от огромните приходи от руските и останалите чужди туристи. Защото тогава много трудно ще бъдат запазени редът и безопасността на турските морски и ски-курорти.

Още повече, че освен в тях, в останалата част на страната положението с отношението към туристите и сега не е розово. Аз лично съм бил свидетел как митничарите с "яростта на правоверния" чупят бутилки, внасяни от чужденци, или как забулени жени устройват скандали по летищата и автогарите, когато забележат пийнали туристи, или разголени туристки. Всички тези факти намират все по-силно отражение в руските вестници, списания и сайтове, посветени на туризма и пътешествията. Вероятно е така и в европейските медии. Тоест, една война допълнително ще налее "масло в огъня".

По тези две основни причини министърът на външните работи на Република Турция Ахмет Давутоглу (безспорно най-подготвеният и прозорлив човек сред сегашното поколение турски политици), след като отправи дежурните нападки и заплахи срещу Башар Асад и неговия баасистки режим, даде ясно да се разбере, че не може да се очаква атака срещу Сирия заради един свален и друг обстрелян самолети, за които е ясно, че независимо дали случайно или нарочно, но все пак са нарушили сирийското въздушно пространство.

А след като Сирия е в състояние на гражданска война, подклаждана от външни врагове, никой не може да си позволи да постави на изпитание професионализма и решителността на командирите от сирийската ПВО и да не очаква фатални последствия.

Президентът на Академията за геополитически проблеми в Москва генерал-полковник Леонид Ивашов използва настоящия повод, за да обоснове необходимостта от продължаване на руските военни доставки за Сирия и най-вече за сирийската ПВО. Въпреки неговите, меко казано, прохладни отношения със сегашните управляващи в Кремъл, фактът, че именно той, смятан за "тежката артилерия" на руската геополитика, беше пуснат по руските печатни и електронни медии точно в този момент, означава, че Русия ще продължи да въоръжава режима на Башар Асад, независимо от "демократичните" вопли на западните "миротворци".

Освен това и във Вашингтон, и в Брюксел вече разбраха, че в Анкара няма желаещи да се забъркват във военен конфликт с неясни резултати, на фона на антитурските настроения в САЩ и ЕС. Защото, ако освен с тях, Република Турция се скара и с Русия, и с Китай - изпада в международна изолация.

Разбирането от страна на Запада за нежеланието на турците да воюват с южните съседи очевидно е направило Хилари Клинтън по-сговорчива на срещата със Сергей Лавров.

В резултат станахме свидетели на декларацията че "Москва и Вашингтон са близо до намирането на общия знаменател по сирийския проблем". А това вече е голям напредък!