Обърнатата с главата надолу стара българска поговорка много точно характеризира промените, настъпили от събота насам в Кремъл.

Медведев предложи Путин за президент, Путин му върна жеста, като го предложи за водач на листата на "Единна Русия" и намекна че ще го назначи за министър-председател, а финансовият министър Алексей Кудрин направи обществено достояние факта, че двамата не са си спазили обещанието да го назначат на премиерския пост, изведнъж се сети че има някакви различия с Медведев и декларира че няма да работи с него за в бъдеще.

Президентът логично му даде да разбере, че след подобно изявление те не могат да работят заедно и сега. Така Кудрин беше принуден да си даде оставката, напускайки управляващия екип.

В света реагираха по различен начин на тези новини. Докато в бившите съветски републики повече се вълнуват от връщането на Путин на президентския пост, на Запад обръщат внимание най-вече на излизането на Кудрин от играта. Общото мнение е, че именно благодарение на неговата консервативна финансова политика, Руската Федерация все пак бързо е излязла от кризата и е продължила постъпателното си икономическо развитие (въпреки огромните загуби през периода 2008-2009г.).

Правят се догадки дали управляващият тандем изцяло ще поеме този ресор в свои ръце, назначавайки на министерския пост фигурант (какъвто е временно изпълняващият длъжността), или ще бъде подбран човек, който ще може да възстанови диалога с международните финансови институции и няма да пречи, а дори и ще подпомага "презареждането" в руско-американските отношения и влизането на Русия във СТО.

Всъщност, самият Алексей Кудрин последователно се стремеше да обвърже руското икономическо развитие със световното и да не игнорира търговските отношения с великите сили за сметка на военно-политическите противоречия. Затова отдавна беше недолюбван от ръководството на "Единна Русия", на което самият той не оставаше длъжен.

Личните му приятелски връзки с Путин обаче го крепяха на този пост. Сега последният беше принуден да го пожертва в името на запазването на управляващия тандем. А и самият Кудрин си го изпроси, след като засегна "святая святих" за руснаците - военнопромишления комплекс. С обвинението си към Медведев, че настоява за отделяне на прекомерни средства за военни нужди, той всъщност му направи не лоша реклама пред руските генерали и сам се компрометира в очите им.

Това беше един от последните дразнители за генералитета и за елита на военно-промишления комплекс в Руската Федерация. Напоследък такива се събраха много: отказът от закупуването на АК-74 за нуждите на армията под предлог, че има достатъчни количества, а всъщност поради факта, че моделът е остарял; прекратяването на финансирането на Черноморския флот от новия московски кмет Сергей Собянин; закупуването на френските корвети "Мистрал" и самолети западно производство, поради констатацията че руските са материално и морално остарели и т. н.

За в бъдеще руските генерали могат да се надяват на сигурност и предвидимост, които им обезпечава завръщането на чекиста Владимир Путин на най-високия държавен пост. Така отпадат съмненията, че интелектуалецът Медведев може да проведе модернизация на страната по западен образец. Именно тези перспективи вълнуват съседите и най-близките съюзници на Русия сред бившите съветски републики.

Украинският президент Виктор Янукович изглежда видимо притеснен от перспективата новият-стар руски президент да се разправи с неговия "Донецки клан" и да върне в играта своята фаворитка - Юлия Тимошенко (на която прокурорът е отказал дори допълнително време за среща със свещеника в ареста). Дали Янукович и Тимошенко няма да си разменят местата!?

В Беларус се наблюдава нехарактерно за президента Лукашенко примирение с реалностите и дори угодничене пред "по-големия брат". И няма как да бъде иначе, имайки предвид, че беларуската икономика продължава плъзгането си по наклонената плоскост и всеки момент ще се сгромоляса. Тогава Минск няма да има на кого друг да разчита, освен на Москва. Затова "Батко" започва отсега да пази благоприличие.

В Армения анализаторите правят паралели с тамошния управляващ тандем: бившият президент Роберт Кочарян и сегашният Серж Саркисян. Разсъжденията са на темата дали близкият до Путин Кочарян няма да се завърне на президентския пост преди Саркисян да управлява още един разрешен му от закона мандат. Още повече, че поради тежката социално-икономическа ситуация в страната и неспиращата масова емиграция, във врата им диша и друг техен предшественик - първият арменски президент и сегашен лидер на прозападната опозиция Левон Тер-Петросян. За да не го допуснат отново до властта, принадлежащите към "Карабахския клан" Кочарян и Саркисян ще разчитат на Путин, който може да им осигури финансово-икономически инжекции.

Като цяло може да се каже, че периодът на неопределеност за бъдещето на Руската Федерация приключи и мнозинството руснаци въздъхнаха с облекчение.