В неделя на парламентарните избори в Украйна ще се изправят различни политически сили, които поне на този етап нямат шансове за формиране на следизборни коалиции, а от друга страна, нито една партия няма шансове да завоюва пълно мнозинство. Затова ще бъдем свидетели на истинска политическа битка, която дори ще прехвърля рамките на закона и политическите правила и морал - нещо нормално за украинските политици.

Естествено е да се очаква Партията на Регионите да заеме първото място, най-вече поради факта, че нейните ръководители държат в ръцете си административния ресурс - нещо изключително важно за страна като Украйна.

В обкръжението на Виктор Янукович дори вече определят състава на новия кабинет, който със сигурност ще претърпи сериозни корекции - някой трябва да поеме отговорността пред обществото за неуспехите в икономиката, социалната сфера и външната политика. Защото растежът след кризата е до голяма степен изкуствен и свързан с външната помощ, жизненото равнище не се покачва и украинците масово бягат в страните от ЕС в търсене на добре платена работа, а страната продължава да се колебае между Руската Федерация и ЕС.

Именно неизпълнението от страна на Виктор Янукович на предизборното обещание за влизането в Митническия Съюз, където освен Русия, членуват още и Беларус и Казахстан, ликвидира шансовете за намаляването на цената на руския газ, от който зависи цялостното състояние на украинската икономика и жизненото равнище.

Предполага се, че ролята на отдушник може да изиграе министър-председателят Николай Азаров (според кримския депутат Леонид Грач), който да бъде сменен от своя първи заместник Валерий Хорошковский.
Депутатът-комунист Алексъндър Голуб обаче отрича такава възможност, а колегата им от опозицията - политологът Олес Доний, смята че министър-председателският пост може да бъде зает и от опозиционер.

Традиционните съюзници на Партията на Регионите - Комунистическата Партия на Украйна на Пьотр Симоненко и Прогресивната Социалистическа Партия на Украйна на Наталья Витренко, както и различните политически сили в Крим, начело с бившия министър-председател на Кримската Автономия Леонид Грач все повече - и съвсем не без основание, подозират ръководството на Партията на Регионите в прокарване на кланови и регионални интереси, нямащи нищо общо със записаното в нейната програма.

Обвиненията към Янукович и компания са концентрирани най-вече около връзката му с олигарха Ринат Ахметов и други донецки мафиотски босове.

Последните разобличения спрямо Партията на Регионите идват от харизматичния лидер на новата политическа сила - "Удар", на продължаващия да нокаутира съперниците си Виталий Кличко. Заедно с брат си Владимир те на практика вече станаха национални герои на Украйна и в годините на криза и липса на перспектива са единствените, които доставят радост на украинците.

Затова много политолози смятат, че изборният резултат на "Удар" може да надхвърли социологическите прогнози. По тази причина братята са изложени на атаки и от ляво, и от дясно, което принуди по-големия брат Виталий да обвини Виктор Янукович в таен сговор с лидера на националистическата формация "Свобода" Олег Тягнибок. Дали е така, ще разберем.

Много по-голяма тежест обаче имат обвиненията срещу Виктор Янукович от страна на излежаващата 7-годишна присъда бивш министър-председател на Украйна Юлия Тимошенко. Тя зададе публично въпрос на Виктор Янукович какво прави със записите, на които се вижда как се къпе или ползва тоалетната - тоест, публично го обвини във воайорство и мастурбация!

Янукович не прощава такива обиди и може да се очаква затягане на примката около шията на Тимошенко. От ЕС обаче все по-настоятелно поставят въпроса за освобождаването й, както и на нейния вътрешен министър Юрий Луценко (също осъден и пребиваващ в украински затвор) и за участието на двамата в изборите. Имайки предвид, че с отказа си да ги пусне на свобода, Янукович демонстрира преди всичко, че е президент на суверенна държава, може да се очаква по-нататъшно влошаване на отношенията с Брюксел и Вашингтон.

Става ясно, че за Киев добрите отношения с Москва и другите бивши съветски републики нямат алтернатива. Имайки предвид обаче, че Путин има много лошо мнение за Янукович и вече не един път го разиграва, става ясно че на сцената трябва да излезе друг проруски политик, приемлив за Кремъл.

И такъв беше намерен - бившият началник на президентската администрация Виктор Медведчук. Той един от най-влиятелните украински чиновници от недалечното минало, между другото съпричастен към издигането на Виктор Янукович за наследник на Леонид Кучма. Той е един от авторите на разработката за конституционната реформа, насочена към ограничаване на пълномощията на държавния глава.

Създател е на движенето "Украински избор", което смята да използва като трамплин за изстрелването си в голямата политика, след очаквания крах на Партията на Регионите. Смята се, че именно той винаги е играл най-добре ролята на посредник в отношенията с Кремъл, имайки предвид че Путин е кръстник на дъщеря му.

Неотдавна го нарече "един от най-влиятелните политици в света" и дава да се разбере, че имат единство на възгледите и убежденията. Демонстрира, че се чувства по-скоро "агент на влияние" на Москва, отколкото самостоятелен политик. Точно от него се очаква по-нататък да придвижи статуса на руския език и членството на страната в доминираните от Москва международни организации и съюзи.

Подчертава, че именно Русия е стратегическият партньор на Украйна, имайки предвид, че зависимостта от руския нефт е 80%, а от руския газ - 75%. Твърди, че Русия и Украйна са "обречени на братски, солидарни, дружески отношения".

По този повод професорът по философия от Одеския Икономически Университет и голям приятел на България и най-вече на град Варна Мая Шепелева заявява: "Бъдещето на Русия и Украйна е общо. Те са неотделими една от друга и не могат една без друга. Кръвта вода не става!"

Трудно може да не се съгласим с тези думи.