За земетресенията и за "малкия дявол"

Действително, земетресението, чиито „афтършокове" продължават със затихваща сила, спокойно може да се определи като добронамерено предупреждение от страна на Всевишния към гражданите на столицата - без значение дали са собственици на недвижими имоти, проектанти, предприемачи, представители на строителния надзор, общинари или просто движещи се по улицата пешеходци.

Предупреждение, че отдавна сме преминали границата на допустимото нехайство и безгрижие.

Земетресенията са едни от редките случаи, когато широката публика у нас е склонна да слуша, макар и за кратко, това което учените разказват и обясняват.

В случая със „софийския малък дявол", гражданите бяха подробно и добросъвестно информирани от хората от Геофизическия институт при БАН, че Столицата ни е в земетръсна зона, че причината за земетресението най-вероятно е т. нар. „Витошки разлом" и че най-добрата новина е, че продължаващите трусове не вещаят ново по-силно земетресение.

Напротив - хвала на Бога, с продължаващите „афтършокове" земетръсната енергия се освобождава плавно и след две седмици трусовете би трябвало да затихнат, живот и здраве.

Тук е мястото да помолим жителите на София от всички изброени по-горе категории, да се вслушат внимателно във всичко, което им говорят учените и сериозно да се замислят дали Господ Бог ще бъде толкова снизходителен следващия път, когато и да е това.

Дали не е време столичани да преосмислят своя неудържим стремеж към създаване на търговски площи с големи, лъскави витрини в съществуващи сгради, където първоначално не е имало подобно архитектурно, а от там и конструктивно решение?

Дали разбиването на всевъзможни зидове в мазетата и по партерните етажи на старите софийски сгради не е покана към „по-големия дявол" да намине, та да видим и ние „дявол на магаре"?

Дали професионалната етика не задължава проектантите конструктори да отклоняват поръчки, когато у тях възниква съмнение, че се правят компромиси със сеизмичната устойчивост на сградата?

Още по време на „зрелия" и доволно огнил „соц" строителните инженери с достатъчно подготовка и съвест, предупреждаваха непрекъснато разните „отговорни фактори", че ставащото по булевард "Витоша" е в разрез с всякакви строителни и най-вече противоземетръсни норми.

Под формата на нещо като инженерски фолклор се разправяше, че в Научно-изследователския строителен институт (НИСИ) са си направили типова бланка за уведомяване на общината при започване на поредния "партерен погром", на която трябвало да се попълва само адреса на новата "строителна инициатива".

Социалистическата власт не се трогна от разните предупреждения на инженерското съсловие.

Същата практика продължи след 10 ноември 1989 г., когато изтърбушването на партерните етажи взе още по широки мащаби.

Разбира се, всеки направил подобно героичнто преустройство, стиска в ръцете си известен брой папки, представляващи напълно легален архитектурно - конструктивен проект за престройство на съответния партерен етаж и за съответното укрепване на сградата, където той се намира.

Тези проекти са направени от правоспособни проектанти, които са предвидили определени мерки, които да компенсират по някакъв начин изтърбушените вътрешни и фасадни зидове.

Същите тези правоспособни проектанти са се подписали надлежно под проектите си, след което поне три пъти са си плюли в пазвата с молба към Господа, да не дочакат приживе по-сериозно земетресение в София.

Защо конструкторите подхождат така суеверно към бъдещето на творението си?

Първо, защото не са сигурни, че проектът им ще бъде изпълнен точна така, както те са го начертали и изчислили.
Детайлите за укрепване на носещите елементи при подобни "реконструкции" са доста сложни и "пипкави".

При сегашното ниво на квалификация на строителните работници и най-вече на техните бригадири - "майстори со тéсла на пояс", възможността да се получи "разминаване" между проекта и изпълнението е меко казано сериозна.

Какъвто и контрол да се упражнява, възможността едно или друго нещо да се "освини" при изпълнението е голяма.

Всевъзможни "творчески прочити" на конструктивни проекти са наблюдавани дори при изпълнението на ново строителство, та какво остава при реконструкции и преустройства.

Всеки проектант, който е упражнявал някаква форма на контрол знае, какви хитрини измислят бригадирите и строителните работници, за да отклонят вниманието на "инженера с чантата" от сътвореното от тях, особено от "оригиналните им интерпретации" на армировъчните планове...

На второ място, строителните инженери - конструктори, добре знаят, че с предприетите преустройства те самите (заедно с инвеститора и архитекта) променят начина, по който сградата се държи по време на земетресение.

По първоначалния проект сградата е трептяла по един начин при земетресение.
След преустройството тя ще трепти по друг. При всяко положение, "изтърбушването" води до намаляване на коравината на партерния етаж и до увеличаване на натоварванията от хоризонтални сили (земетръс и вятър) върху останалите носещи елементи.

Освен това, при земетресение сградите не само се "накланят" от сеизмичните сили. Земетресенията също така "усукват" сградите.

Това по принцип води до допълнително натоварване, точно на външните носещи елементи - зидове, колони, стоманобетонни шайби.

При разбиването на фасадните зидове на стара сграда, заради поредната лъскава витрина, на практика се отслабват точно най-натоварените и най-отговорните носещи елементи.

Безгрижното разрушаване на съществували до тогава преградни стени с аргумента, че "те не са носещи", също не е признак нито на благоразумие, нито на висока компетентност.

На така наречените неносещи зидове и преградни стени не се разчита при поемането на вертикалните товари от собственото тегло на конструкцията, но те са своеобразен "резерв" при поемането на хоризонталните сили.

Дори и неносещите зидове играят положителна роля при поемането на динамичните натоварвания при земетресение.

Казано най-просто - за тяхното напукване и разрушаване, също е необходима енергия и те помагат за общата работа на сградата в критичната ситуация.

С други думи, неносещите зидове и преградни стени участват в общата работа на сградата при земетръс, те "отнемат от силата на врага" и имат свой, макар и скромен принос в поемането на сеизмичните товари.

Дори и при перфектна добросъвестност и компетентност на проектанта, описаните обстоятелства правят къртенето и "изтърбушването" по партерните етажи рисково мероприятие.
Какво остава, когато се намесят всевъзможните неблагоприятни стечения на обстоятелствата ...

Затова наистина, нека благодарим на Създателя, че с последните разлюлявания на земята напомни на всички ангажирани в инвестиционния и строителен процес, че работата "наистина е дебела".

Едно слабо и незначително земетресение (от типа на последното) може да причини жертви, без да има никакви разрушения. Достатъчно е настъпването на паника.

Какво би станало, ако наистина започнат да се отварят пукнатини по стените и да се срутват преградни стени ?

Подготовката на софиянци, а и на повечето български граждани за реагиране при земетресение е почти нулева.

А според хилядагодишната карта за сеизмично райониране, единствено град Кула не е застрашен от разрушителни земетресения.

Хората са способни да прогнозират силата на земетресението, но не и момента на настъпването му. Затова, колкото и да си плюем в пазвата, трябва да сме готови земята да се разлюлее всеки ден и всеки час.

По тези причини ще е добре да се отърсим от всички форми на безгрижно пренебрежение към "изкусуряването" и "изпипването" на конструктивните проекти и тяхното изпълнение в строителството.

Добре ще е да си припомним, че не само строителният инженер, но и архитектът има отношение към сеизмичното осигуряване на проектираната сграда.

Екстравагантните естетически решения са приятно предизвикателство и за архитектите, и за инженерите конструктори, но никога не трябва да се вкарва вълкът в кошарата със собствени сили ...

Всичко написано по-горе е известно на професионалистите от бранша. То е адресирано към хората, които плащат - към инвеститорите, които устремени към техните цели и амбиции, са доказано склонни да игнорират рисковете, свързани с екстремални натоварвания.

Не е тайна, че в България всички разбират от футбол и от строителство.

Като знаем на какво дередже е футболът - да внимаваме със строителството ...