Публикуваме коментара на ПР експрета Любомир Аламанов с негово съгласие и без редакторска намеса. Заглавието е на редакцията.

Омбудсманът Мая Манолова прегърна идеята с "двойния стандарт" на храните на международни компании. Не само прегърна, ами направо тръгна на кръстоносен поход. Направи широка дискусия и даде няколко интервюта, като основен довод за активността си посочва, че "това било обидно за българина".

Тъй като хората плащат заплатите на българските администратори, включително и на Омбудсмана на Републиката, т.е. г-жа Манолова е наша служителка, може би е добре да й помогнем да си преподреди приоритетите.

Затова, ето 21 причини да сме много по-обидени от 1% шоколад по-малко в някакво блокче (надлежно описано в етикетите и не нарушаващо никакви закони, разпоредби или други документи)

  1. Обидно е, когато българските политици през два месеца подхващат една и съща тема, сякаш хората са идиоти и не помнят. Независимо дали става дума за шоколад или кешови разплащания.
  2. Обидно е, когато българските политици се разправят публично на прес конференции и в телевизионни студия с международни компании, вместо да се организира проверка и просто да се накажат виновните, ако има такива.
  3. Обидно е, когато българските политици не могат да смятат на ниво 4-и клас. Ако цената на сокче в България е с 93% по-висока от цената на сокчето в Германия и с 16% по-висока от цената на същото сокче в Австрия, то това означава, че цената на сокчето в Австрия е с 66% по-висока от цената в Германия (пресмята се с просто тройно правило). Но австрийските политици не се занимават с глупости.
  4. Обидно е, когато българските политици смятат, че може с държавни декрети да определя пазарните цени на шоколадчета.
  5. Обидно е, когато българските политици публично се занимават с 1% шоколад. Законно променен. Ако не им харесват законите или разпоредбите, просто да ги променят. Защо занимават всички?
  6. Обидно е, когато българските политици отделят повече време на изграждане на медийния си образ, а не на реални промени в остарялото ни законодателство в толкова много сектори.
  7. Обидно е, когато българските политици се занимават с цената на стоки на частни компании. Вместо да се занимават с размера на данъците, предсказуемост на промени в законодателството, съдебна реформа по спешност, намаляване на административния произвол и други мерки за улесняване на инвестиционния климат в страната.
  8. Обидно е, когато българските политици продължават да увеличават приучената безпомощност на хората да разчитат на Държавата за пазарни механизми.
  9. Обидно е, когато български политици без срам заявяват, че предизборните обещания са само предизборни трикове.
  10. Обидно е, когато българските политици без срам твърдят, че преди 1989г. всички сме били членове на комунистическата партия.
  11. Обидно е, когато от 17г. има Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, в който пише: "Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за: 1. целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация; 2. съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи; 3. безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения "Народен съд"; 4. моралния и икономическия упадък на държавата...", а продължават да ни управляват бивши партийни секретари и хора с картончета в Държавна сигурност.
  12. Обидно е, когато български политици искат да се хвалят как сами решават проблемите на държавата, вместо да осигурят работещи институции, които да си вършат работата.
  13. Обидно е хората да се обръщат към медии, защото нямат вяра в съдебната система.
  14. Обидно е, когато на съдебната система не й пука за това.
  15. Обидно е, когато българските политици имитират политически дебат, а се разбират задкулисно за постове и фондове. Обидно е, когато няма истинска опозиция.
  16. Обидно е, когато българските политици десет години не приемат една малка законова промяна, с която да разрешат споменаване на търговски марки в новинарски емисии на национални медии. И тогава масовата публика ще разбере колко милиони дават големите компании за благородни цели.
  17. Обидно е, когато голяма част от администрацията се държи като богопомазана, а не разбира, че трябва да служи на хората.
  18. Обидно е, когато българските политици ги мързи да си дадат труд да преследват само конкретните нарушители, а наказват всички по стар казармен принцип.
  19. Обидно е, когато политическите сили пред медиите говорят колко е корумпиран президентът на Азербайджан, а техните представители в Европейския парламент гласуват против проверката му.
  20. Обидно е, когато всичко описано се прави от български политици и администратори, на които ние всички им плащаме заплатите. Те са наши служители. И е обидно да забравят това.
  21. Обидно е, когато българските политици се отнасят към нас като към второ качество хора.

А най-обидно е, че трябва да пиша всичко това. Защото май го пише в длъжностната характеристика на държавната администрация. В този ред на мисли, г-жа Манолова, като Ваш работодател, моля Ви, не се занимавайте с глупости. Вършете си работата. Може да започнете от горните точки. А може и от десетките други проблеми, които чакат оправяне. Иначе знаете какво става със служители, които не слушат обидените си работодатели. Нали?

Предварително благодаря!

Хубав ден!