9 май

Поне така гласят историческите документи, въпреки че в различни райони на континента битките между привържениците на едната и другата кауза продължават.
Било с оръжие, било със съдебни процеси, било с улични разправии и раздаване на тротоарно правосъдие, било по друг начин.

На 9 май преди 63 години влиза в ход и практическата подялба на Европа, договорена от тримата големи по време на срещите им в Техеран, Ялта и Потсдам.

Без да се съобразяват със становищата на другите държави, без да се интересуват какво мислят обикновените хора, без да забравят собствените си интереси и препоръките на съветниците си.

И затова днес има хора, които спорят какъв празник е 9 май, отстоявайки една или друга теза.

Има и такива, принудени конфузно да се питат какво отбелязваме - oали победата над фашизма или обединението на континента, което все още не e стопроцентов факт, или пък краха на феодалния социализъм и европеизацията на бившите соцстрани чрез присъединяването им към западния политически и икономически модел.
Видно е, че и трите аргумента са благородна кауза и повод за тържества.

Победата над Фашистка Германия и предприетите по-нататъшни мерки спомогнаха денацификацията да успее, въпреки спорадичните опити на отделни групички да възстановяват хитлерофашистки знаци и да припяват песнички от онова време.

Символът на политическото, икономическото и културното разделяне - Берлинската стена - днес за някои хора е туристическа атракция.
За други - напомняне за един период от близо половин век, оценяван различно.
За трети - минало, което не трябва да се забравя.
За четвърти - политическото и физическото й премахване (без запазените части, превърнати в исторически паметник на безумието, човеконенавистта, ограничеността и още много и много други лишения) е краят на един строй, накичен с безброй положителни етикети, но приложим на практика за една по-подбрана част от населението.

Приемането на демократичните ценности и практическото им въвеждане започна в различни години и по различен механизъм в бившите сателити на бившия СССР.

Особена форма на раздяла с провалилия се строй бяха създадените музеи и подредените изложби, да ги наречем с мекото име - на миналото.

Част от експонатите показват „категоричните постижения и превъзходство" на социализма над капитализма.
Други „демонстрират" свободните възможности в Източния блок. При трети водеща е иронията.

Когато човек се загледа в посетителите на тези особен вид съвременни исторически музеи, открива съвсем естествено, че реакциите на хората са различни.

Има и такива, които забързано преминават покрай фотосите със сведения за репресии, за потъпкване на граждански права, за ограничаване на политическия живот, за навлизане на съветски танкове...

Същите тези хора с умиление се взират в „Траби", в снимки от гигантски строежи, в „мъжки целувки" на генералните секретари, в кадри от партийни конгреси, на които личат първите държавни мъже и жени, доскоро управлявали живота на обикновените граждани в социалистическия лагер (каква хубава дума).

Явно носталгията може да е водеща. Да, но когато си убеден, че онова минало няма да се повтори.
Когато в по-голямата си част онези от фотографиите и техните наследници се броят на пръстите на една ръка и не са отново в светлината на прожекторите.
Когато осезаемо се променя социалният статус към повишаване, когато държавата се грижи за сигурността на своето население, когато здравните и пенсионните фондове те карат да се чувстваш човек.
Когато администрацията ти служи с усмивка.
Когато съжаляваш само за младостта.

Да, но според статистиката на ЕС, България е последна в Европа по покупателна способност на населението (съвсем последна, дори след държавите от региона, които са далече от членство в Съюза).

Но без да е в бюлетините на НСИ, е първа на континента, доста преди втория, по наследственост.
Защото в ежедневните репортажи за водещите акценти от живота ни отново са те - синовете, дъщерите, внуците, внучките, зетьовете, снахите, племенниците и племенничките на онези от старите албуми...

Сигурно затова у нас няма музеи и изложби на миналото.
Сигурно, защото страната ни все още е най-голямата експозиция  на онова време, въпреки или точно заради 9 май...