Георги Първанов е опитен играч. Достатъчно е да си спомним неговата параванно прикрита, но и напомняна по всеки повод ключова роля в най-почтения политически акт в последните двайсет години - връщането на мандата от покойния Николай Добрев на 4 февруари 1997.

Именно доброто изиграване на козовете от онези събития позволява на Първанов да се утвърди като лидера, запазил целостта на БСП след краха на Виденов, и да се изкачи впоследствие от нивото на партиен апаратчик средна ръка до президент на държавата.

Георги Първанов е безочлив играч. Докато Добрев подхожда към връщането на мандата по съвест и убеждение като към трудна, но неизбежна за предотвратяването на национална катастрофа стъпка, Първанов успява да осребри постъпката докрай.

Докато Добрев не успява да понесе упреците, обидите, обвиненията в предателство и измяна от страна на съпартийците си, което без съмнение ускорява неговата смърт (починал от рак на 17 април 99-та, бел.ред.), Първанов яхва кончето на компромиса, лавирането, балансирането, отстъпката, политическото нищоговорене и нищоправене и оцелява.
В средата на враждебно настроената към него в онзи момент левица, в обществено-политическата обстановка, в която лявото не е най-популярно.

Някои смятат, че единствено самооглозгването на десницата позволява на Първанов да спечели втория си мандат с доста голяма преднина. Но истината е, че той успява да надиграе всички...

Георги Първанов е (без)компромисен играч. През декември 1989 е сред учредителите на ОКЗНИ - структура, възникнала като националистически контрапункт на ДПС. Когато обаче се опира до президентски мандат - въобще не се колебае да разчита на турските автобуси с гласоподаватели. И да се отблагодари на Доган, като се превръща в акушер на т.нар. Тройна коалиция.

Позицията му за НАТО също така е променлива като мартенско време: ту за, ту против. Зависи дали вятърът духа откъм Москва или от обратно. Най-компромисната постъпка по време на мандата му е подписът под назначението на Никола Филчев за посланик. Постъпка, плодовете от която със сигурност тепърва ще жъне...

Георги Първанов е политик до мозъка на костите си. Както гласи една сентенция: политикът е човек, който мисли за следващите избори. Първанов не е държавник. Защото държавникът мисли за следващите поколения. Първанов обича да се заиграва с ролята на държавник. Да заиграва с поколенията: били те традиционен беловлас електорат на бившата му партия, или склонни да го слушат кандидат-юпита от селски университети.

Прекаленото застояване във властта обаче не му се отразява добре. Без да е безобразен оратор като Борисов, президентът на път към финалната права започва да затъва в шаблони. Посланията му търсят благодатна почва сред съсловия и слоеве, ударени сериозно от кризата и от умното бюджетиране на "Брад Пит с очилата". Но съсловията и слоевете отдавна не пасат трева. Знаят - зададат ли се избори, хората с ляво минало, полуляво настояще и някакво ляво бъдеще са готови до безкрай да им пълнят ушите с какво ли не. Особено когато са извън властта и не става да им пълнят джобовете или паничките...

Шаблон е и абревиатурата АБВ. И думичката "Възраждане" в нея. И ляво-русофило-академичните застаряващи персони, които се спрягат за интелетуален двигател на проекта. И соцактивистите, които се умиляват от идеята Първанов да ги поведе към нови висини, далеч от "Позитано" 20 (и по една или друга причина не си падат по Татяна Дончева). И всички винаги подкрепящи каквото й да е, само да не е това.

Шаблон, зад който се крие основната причина момчето от Сирищник, израснало до държавен глава, след тройна коалиция да се опитва да изроди и собствена партия (независимо как ще се определя: движение, мрежа, асоциация, кръжец, завера). А тя е проста: след осем години на върха Първанов не му се слиза от там. Или поне не му се ходи далеч.

Още повече, че в къщичката на "Дондуков" 2 с власт не може да се преяде: такива са правомощията на стопанина й по Конституция. Просто се замезва, което усилва апетита.

Първанов отдавна говори за завладяването на българската политика от партиите с нескрит укор. Вероятно защото той вече не е част от партийната софра. Където е голямото плюскане. И вместо да чака да бъде калесан на маса, докато е още президент, реши да устрои банкета сам. И да събере около себе си хората, които ще му пеят песента, ще му рецитират стиховете, ще му правят теманета... И главното - хората, които ще му платят сметката.

Формацията, скроена от Първанов, по многобройните слухотевини (пълно безфактие се носи около нея) ще бъде доста разнолика. И разногледа - един гледа надясно, друг наляво, трети - себе си. И интелектуално обогатена, духовно извисена, патриотично настроена и социално ангажирана. И все пак - икономически подсигурена. Поне на първо време...

Но каква ще бъде същността й - засега тъне в мъгла. Посланията на държавния глава ще се чуят точно след седмица. Но към кого ще бъдат насочени те, освен към традиционния президентски кръжец, специално поканените гости и случайните посетители на мероприятието (насрочено символично що ли ден след годишнината от Десети).

Подмятането на името на Мария Капон като съпричастна към Първановата формация и последвалата нейна реакция е категорична: на човек с дясно мислене (дори на такъв, почти без мислене, като Мартин Димитров) кракът му няма да прекрачи прага на това чудо, каквото и да му пеят.

В БСП все още гледат подозрително: не се знае какво ще роди това яйце, което им се пече на гъза - лоялен коалиционен партньор или крадец на оредяващи леви гласове. За герберите е ясно: "Кат' Борисов няма втори, тъй прекрасен на света". Хор "Атака" - приглася. Доган, както винаги изчаква, но със сигурност играе за собствения си интерес.

АБВ е абревиатура с неясно бъдеще. Който поживее - ще види. Ако погледнем назад, лявото пространство в България през последните двайсет години роди доста уродливи изчадия - да си спомним само няколкото евролевици на Александър Томов.

Дясното постави рекорд по роене, люспене, омравчване. Т.нар. цар събра под партийното крило със собственото му име сбирщина от политически кол и въже и успя да изкара един управленски мандат. Борисов започна с един вагон хора (под пагон), без много ясно политическо послание, но - дали заради повечето пагони от гербери или твърдата ръка - създаде монолитна - като бившия Партиен дом - партия...

Първанов успя веднъж в пост-Виденовото време да спаси БСП от безвъзвратно потъване в политическата Лета. Успя да сглоби несъбираемата политическа комбинация "комунисти-монархисти-ислямисти". Може пък и в партийното строитество да се окаже толкова добър, колкото в партийната реанимация. А мотив за поредния подвиг той си има...