Американците не искат да убиват иранци. Стига да са хипстъри

Дали е заради мъжа с гащеризона и маратонките Vans (американска марка скейтърски обувки - б. р.)? Може би момичето с пиърсинга на носа? Или това с розовата коса? Парадът от много готини слънчеви очила? Вероятно комбинацията от всичко по-горе предизвиква особена реакция у западните зрители, и по-специално в САЩ, във връзка с нашумял наскоро видеоклип с млади иранци по улиците на Техеран.

"Това е цивилизацията, за която президентът на САЩ Доналд Тръмп току-що каза, че ще умре тази вечер", гласи коментар в платформата X. Поразителното е недоумението от кадрите в клипа: "Това е Иран?! Сериозно ли говорите? С чанти, телефони iPhone и хубави хора? Не може да бъде". Още по-странно е забележимото засилване на съчувствието към страната, която САЩ и Израел бяха на път да направят на парчета с бомбите си.

"Но те приличат на... нас?", сякаш казват хората в реакцията си, подобна на шока от кадрите от 2022 г. с бягащи от руската инвазия украинци, които в очите на Запада не се вписват в профила на жертви на войната. Това се казва в коментар на независимия журналист Бари Малоун, публикуван в Middle East Eye.

Обществени фигури и организации от 30 страни осъдиха войната на САЩ и Израел срещу Иран

Отвореното им писно е озаглавено "Декларация към съвестта на човечеството"

Видеото постави началото на спор за това какво представлява истинският Иран, като впоследствие започнаха да се разпространяват масово и кадри от метрото, моловете и многобройни хипстърски кафенета. "Roostar вероятно е по-хубаво от онова кафене, в което сте ходили в Ню Йорк или Лондон", обръща се Малоун към западната аудитория.

Американците не искат да бъдат убивани иранци. Стига да са хипстъри. Подобно на кадрите с украински бежанци, нашумелите клипове от Иран предполагат, че у някои събужда интерес само клането на хора, които приличат на тях, е изводът на журналиста.

Той се спира и по-подробно върху представата за Иран като за средновековна пустош.

Сред обществото вече масово се разпространяват и кадри на Reuters с разговори със стилни млади професионалисти в богатите квартали на Северен Техеран, с луксозни кафенета и чайни. Показани са хора, наслаждаващи се на временния мир, осигурен им със споразумението между САЩ, Израел и Иран за двуседмично прекратяване на огъня, удължено в последствие от президента Доналд Тръмп. Никоя от анкетираните жени не носи хиджаб.

Кадрите предизвикват нов фурор и множество гневни реакции и обвинения срещу информационната агенция в разпространение на невярна информация за живота в страната с пропагандна цел. Разгневени са както американци, така и ирански емигранти, които умоляват САЩ и Израел да атакуват Иран и искат бомбардировките да се възобновят.

"Епична ярост" на Тръмп фундаментално преобразила Близкия изток

Операцията опровергала прогнозите на експертите за война с Иран

Колкото повече хора виждат се виждат на кадрите от Иран, толкова повече се руши внимателно изградения му образ на средновековна и затънтена страна, отказваща да се присъедини към "цивилизования" свят.

А макар че много хора от двете страни на спора няма да го признаят, няма прост отговор на въпроса какво представлява "истинският Иран". Това е огромна страна с население от над 93 милиона души с различен етнически и религиозен произход. Някои от тях живеят в градове, други - в селски райони. Някои са богати, други са бедни. Някои са набожни, други - не. Някои подкрепят Ислямската република, някои - не.

Строгият дрескод, наложен от властта, задължава жените да са забулени с хиджаб. Той обаче се прилага слабо в някои райони или изобщо не се спазва, след протестите заради смъртта на 22-годишната Махса Амини в полицейски арест през 2022 г., арестувана за това, че не носила хиджаба си в съответствие с изискванията.

Макар все повече жени да избират да не се забулват и да се противопоставят подигравателно на опитите за налагане на правилата, трябва отбележи, че показаното в разпространяващите се масово видеа е много различно от живота например в по-консервативния град Кум. И това е проблемът.

ООН: Войната в Иран връща повече от 30 млн. души в бедност

Дори ако войната спре утре, тези ефекти вече са налице, предупреди ръководителят на Програмата на ООН за развитие Александър де Кроо

Войнствените мюсюлмани

Както всяка друга страна по света, Иран не може да се представи стенографски. Но това не спира западните правителства и гъвкавите международни медии да отразяват така една от най-древните нации в света.

Причината кадрите от Техеран с модерна визия да съберат милиони гледания е, че са в противоречие с образите, които виждат от десетилетия четящите новини на Запад.

Всички ги познаваме.

При бегло търсене в Google виждаме жени с абая (традиционна мюсюлманска роба - б. р.) или хиджаб на фона на Статуята на свободата с череп вместо с лице или с отрязана ръка и дебнещи зад нея бойци на ИДИЛ, аятолах Хомейни в предизвикателна поза на стените на бившето американско посолство, изсипващи се оръжия и наркотици от Големия печат на САЩ, или пък ирански дронове, унищожаващи Звездата на Давид (ключов символ в юдаизма - б. р.).

Иран удари лагер на иранските кюрди в Ирак, млада жена е убита

След атаката тя е откарана в болница, но е имало забавяне в получаването на спешна медицинска помощ

Колко часа са прекарали фотографите на улицата срещу тези стени, чакайки своя момент? Колко различни жени са били снимани пред тях без да знаят? И колко пъти западните новинарски редактори са решавали, че подобни кадри са идеалният начин да илюстрират история за Иран?

Тези изображения казват две неща на публиката, вече залята с пропагандните внушения за мюсюлманите и хората от Близкия изток, че са изостанали и уникално склонни към война:

• Тези хора не са като вас;
• Тези хора ви мразят.

Медийна пропаганда

В социалната психология и еволюционната биология съществува концепция, известна като ограничен алтруизъм. Тя се отнася, казано по-просто, до човешката склонност да предпочитаме хора като себе си ("вътрешната група"), като същевременно проявяваме враждебност към тези, които са различни от нас ("външната група").

Така че не е честно да се обвиняват западняците или американците, в името на които е бомбардиран Иран, че са единствените хора, склонни към това. Всеки е, до известна степен.

"Помислете обаче за силата на тази склонност, когато се използва от най-мощните правителства и медийни организации в света. Помислете за нейния разрушителен потенциал, когато се използва от най-големите и най-агресивни армии в историята", призовава Бари Малоун и подчертава - ние сме повече от вродените си склонности. Можем да се издигнем над тях.

Защо американците, които откриха нова симпатия към иранците, когато видяха "вайръл" видеата (разпространявани верижно на принципа на вирусите - б. р,), не се интересуваха от тях преди? Защо към жена, която не иска да покрива косата си, трябва да се проявява повече съпричастност, отколкото към тази, която избира да носи абая, пита журналистът.

Замериха с червена боя Реза Пахлави в Германия

След като напусна Федералната пресконференция в центъра на Берлин

Той задава и въпроса каква е разликата, ако израелски и американски бомби паднат върху главите на светски настроените или набожните, върху хората в Северен Техеран или Кум, върху красив мол или порутен пазар, върху критиците на аятоласите или техните поддръжници?

Вместо да повтарят пропагандата на своите правителства през последните 47 години, западните медии трябваше да отделят време за хуманизиране на иранците по същия начин, както правят с американските, израелските и украинските цивилни, въвлечени война без да имат вина за това.

Журналистите трябваше да се стремят към нещо повече от картината, която рисуваха удобно - на страна, пълна с потиснати и слаби жени, които, лишени от каквато и да е собствена воля, искат Вашингтон да ги бомбардира до постигането на свобода. А вместо това да разкажат историята за народ, също толкова сложен, колкото самите те. Може би, ако бяха, нямаше да е нужно иранците да носят хипстърски гащеризон, за да бъде оценен животът им, завършва Малоун.

Словения ще излъчва филми за Палестина вместо Евровизия

Още държави също бойкотират Евровизия