Българската „зелена карта” може да ни свари съвсем „зелени”

На 20 февруари 2008 г., на първично, експертно равнище беше разгледан проектът за миграционна и интеграционна стратегия на България.
В нея се предвижда въвеждането на „Зелена карта" за чуждестранни работници, които желаят да дойдат да работят в страната ни.

 За първи път в историята си сме изправени пред „висока" имигрантска вълна.
Има реална опасност българската „Зелена карта" да ни свари съвсем „зелени" при срещата с произтичащите от нея неочаквани предизвикателства с трудно предвидими последствия.

Няма да анализирам многобройните причини за напускането на България от близо милион квалифицирани българи.
Други анализатори още дълго време ще изследват тази безпрецедентна по мащабите си емиграционна вълна.

Ще се спра на другото шокиращо явление - доживяхме да внасяме работна ръка от други страни, които са в по-тежко икономическо положение в сравнение с България. Има и държави, които са по-зле от нас!

Държавите, от където се очква „внос" на работна ръка и самите работници, идващи от там, са букет от различни култури, представители на различни човешки цивилизации, мозайка от етноси, религии и традиции.

Ако си представим „Зелената карта" не като документ за пребиваване, а точно като карта на потенциалните имигранти в България, ще видим, че подобно учебно пособие е крайно необходимо.
Такава карта е необходима на МВнР, на МВР, на МТСП, но не само на тях. Тя е нужна на цялото общество.

Карта, онагледяваща многообразието на потенциалните имигранти, техните специфични особености и манталитет, ще е необходима и на работодателите и на местната власт, която ще трябва да посрещне новопристигналите трудови ресурси.
Така че, „Зелената карта" не е въпрос на детайли, както някои говорят.
 Необходима ни е „Зелена карта", преди всичко като носител на специфична информация със значимост за националната сигурност.

Гледайки картата, какви проблеми можем да очакваме във връзка с „вноса" на 20 000 работници и специалисти с различна квалификация ?

На първо място, тяхното приемане на работа в конкретната организация като чужденци, т. е. като хора, които „както и да го усукваме" не са „наши".
 Ще възникне сложен комплекс от взаимоотношения със старите, „наши" работници, с работодателите и съвсем не на последно място - със синдикатите.

Второ, ще възникнат непознати до сега по нашите земи взаимоотношения с местните власти.
 Тези взаимоотношения ще се усложняват допълнително, поради статута на чуждестранните работници на временно пребиваващи (повечето от тях) с ограничени права.

На трето място, сложни ще са взаимоотношенията между самите емигранти. Вероятно те ще се групират не само по национален признак, а и по професии.
Възниква въпросът - как ще се сработят ? Как ще намерят общ език ? Ще бъде измъкване от даването на отговор, ако кажем, че пословичната българска толерантност може да предотврати и потуши разминаванията от най-различен характер, които неминуемо ще възникнат.

На четвърто място, ще възникнат проблеми извън работното място на „външните" работници.
Ще има проблеми и в рамките на обществото като цялост и вътре в съответната диаспора.
Няма ли пак да бъдем свидетели на проблеми, подобни на не толкова отдавнашното репатриране на няколко десетки хиляди работници - граждани на една от страните, от които очакваме „пришествието" на нова имигрантска вълна, пак по двустранна междудържавна спогодба ?

На пето място - какво ще бъде „отговорното ни поведение" по отношение на децата на имигрантите ? Ние не можем да се оправим със собствените си деца, та какво остава за чуждите !?

И нещо много важно ... Опитът показва, че наред с порядъчните хора, идващи да изкарват прехраната си с труд, незабавно „изгряват" и лица с криминални прояви, трафиканти, сводници и всякакви авантюристи, нямащи никакво отношение към дефицита на работна сила в Р. България.
 Безспорно е, че цялата тази „брилянтна колекция" е опасна за обществото и заплаха за националната ни сигурност.

Пиша тези редове под влияние на впечатленията от проведената неотдавна в УНСС, (където преподавам корпоративна сигурност), конференция на тема „Конфликтология и сигурност".
Дискусията беше изключително сериозна и протече под патронажа на ректора на УНСС.
Конференцията беше организирана от Българската асоциация на конфликтолозите и Съюза за стопанска инициатива (ССИ) - работодателски съюз, който е силно ангажиран с разработването на новата миграционна и интеграционна стратегия.

Решаването на проблемите с потенциалните конфликти, които могат да възникнат при новата сложна ситуация - „внос" вместо „износ" на работна ръка, не е по силите само на държавните органи.

Не е само по силите и на социалните партньори в тристранното сътрудничество - държава, работодатели и синдикати.
 Необходимо е постигане на синергична връзка между държавните органи, социалните партньори и академичната общност.

В УНСС, в останалите университети, в Консултативния съвет на ССИ има висококвалифицирани специалисти, които могат да направят оценка на потенциалните рискове и опасности, които могат да ни споходят в нововъзникналата ситуация.
Колкото по-бързо се консолидират усилията на държавните институции, социалните партньори и академичната общност, толкова по-добре.

Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и МВР трябва да се възползват от наличния български интелектуален потенциал.
 За да не се получи, както често става в България - да търсим вината за неблагополучията ни у други - извън самите нас.

Трябва да се подчертае още веднъж - въпросът не е ведомствен, характерът му не е формален, нито чисто нормативен. Става дума за въпрос, ситуиран на няколко нива - въпрос на национална, корпоративна и личностна сигурност.

Да не забравяме, че след евентуалното признаване на независимостта на Косово, ситуацията в България видимо ще се усложни.
Не са изключени и „съвместни" действия на престъпни елементи с различен произход. Те имат удивителната способност да се „надушват" от големи разстояния и да се самоорганизират.

***************
Материалът е публикуван със съкращения във в-к "Труд"