Вчера на летището "Ататюрк" в Истанбул израелският посланик в Турция Ейтан Наех остана по чорапи. Заедно с обувките си, той трябваше да съблече и връхната си дреха. Впоследствие и ръцете му бяха сканирани за следи от взривни вещества.

За да се увековечи унижението, турската преса бе предварително предупредена и извикана, за да документира и разпространи постановката, която турските служители от летището спретнаха на израелския посланик.

Въпреки посланическия му статут, детайлната проверка на Ейтан Наех не е нарушение на дипломатическата конвенция, но е откровена злоупотреба с дипломатическия етикет.

Впоследствие Израел отвърна, привиквайки турското chargé d'affaires, Умут Дениз, във външното министерство в Тел Авив. За да влезе там обаче турският дипломат също трябваше да се лиши от част от достойнството си и да понесе някои имиджови щети пред обективите на израелските медии.

Причината за тези постановки бе решението на Израел и Турция да поискат посланиците на другата страна да напуснат домакинстващата такава (както и по един консул). Причината пък за тези кадрови постъпки бяха сблъсъците на границата между Израел и Ивицата газа, в които израелските отбранителни сили неутрализираха над 60 души и раниха над 2000 други.

Палестинската тема изобщо е една от тези, които много лесно възпаляват и без това крехките турско-израелски отношения. Нека само напомним, че след случая "Мави Мармара", в който израелските отбранителни сили убиха включително 10 турски граждани, опитващи се да "счупят" наложената от Тел Авив блокада на Ивицата газа, отношенията между двете страни добиха мразовит характер. Тогава посланиците им трябваше да направят същото движение като вчерашното: обратно към родините си. А кризата между Израел и Турция продължи 6 години, до 2016-та.

Турският президент, разбира се, си дава ясно сметка, че в предизборен период темата "Израел" и нейното критично адресиране е много популярно сред избирателите му. В опита си да спечели идващия президентски вот, Реджеп Ердоган оглави партийната коалиция, съставена от ислямисти и националисти. За последните Израел е благодатна мишена.

Оттук можем да си обясним стряскащите думи, с които Ердоган адресира тези дни израелския министър-председател Бенямин Нетаняху. Да споменем само, че според първия, ръцете на втория били изцапани с палестинска кръв. Нетаняху, в чието управленско мнозинство фигурират също религиозни и националистически десни формации, отвърна според наложения стандарт: като основен привърженик на Хамас, написа израелският министър-председател, турският президент добре разбира тероризма и касапницата.

Няма никакви съмнения, че и двамата лидери на своите страни ще бонифицират електорално пред съответните си електорати. Но отвъд популярната за масите реторика, турско-израелските отношения имат и друга плоскост - енергийната, която, за разлика от словесния дуел, може да е ползотворна - ако не за партиите, то поне за държавите им.

И тук въпросът е дали именно това прагматично измерение на отношенията между Израел и Турция няма да пострада от реторическите нападки. Най-малкото, защото това вече се е случвало: казусът "Мави Мармара" отложи с шест години разговорите, които тъкмо бяха започнали през 2009-та година между двете страни, по отношението на перспективата Турция да внася природен газ от Израел.

Израел има две основни газови находища. Левиатан, чийто залежи са оценявани на 620 мкм, и Тамар, чийто залежи са около 283 мкм. Заедно с по-малките такива, газовото богатство на Израел се оценява на около 1 000 мкм. Правителството на Нетаняху е приело, че може да експортира до половината от тях, докато другата част е предназначена за вътрешното потребление. А на този фон Турция, въпреки откриването на ТАНАП, има нарастващо енергийно потребление и продължава да бъде енергийно зависима на първо място от Русия. Газпром осигурява около 70% от газта, използвана от Анкара.

Затова турската страна гледаше с известна надежда към новооткритите залежи с природни ресурси на Израел. А за разлика от Анкара, Тел Авив има алтернативни опции за експорт на газа. Едната е в посока Египет. С Кайро вече има сключено споразумение на стойност 15 млрд. долара. Другата - към Кипър и Гърция, а оттам и за Европа. Третата, към Йордания, с която Израел вече подписа договор за експорт на стойност 10 млрд. долара.

Вярно е обаче и това, че за разлика от Кайро, Анкара е по-платежоспособна. За разлика от Йордания, Турция е по-голям (и непрестанно нарастващ) пазар за енергийна консумация. Разходите по трасето през Кипър към Гърция, с които Турция има нарастващи проблеми, пък изглеждат по-големи и рискови.

Но това не променя факта, че Израел притежава нещо, от което Турция има нужда. И че опциите пред Тел Авив като продавач са по-големи от тези на Анкара като купувач.

Така или иначе, Израел успява да използва повече от успешно своята енергийна дипломация, която интегрира с политическата си.

Например, макар и Египет, и Турция да са застъпници на палестинската кауза, позицията на Кайро е много по-внимателна и сговорчива. По ред причини, включително заради това, че Египет прави бизнес с Израел. Още повече, че миналата година, когато Фатах и Хамас седнаха на масата за преговори, заслуга за това имаше Египет, а не Турция.

Затова никога няма да чуете от устата на египетския президент ал-Сиси дори и една десета от думите, които Реджеп Ердоган си позволи да изрече по адрес на Нетаняху и Израел. С това разликите между двамата президенти не приключват, а започват.

Израел успява да смекчава позициите и на друг основен субект, който дори е със статута на гарант на палестинската кауза - Йордания. Неслучайно и Египет, и Йордания залагат на по-диалогичната палестинска формация Фатах, отколкото на Хамас, която се радва на подкрепата на Турция и Иран (и Катар до скоро).

Всичко това, при положение, че за разлика от Турция, Египет си има свое газово находище (Зохр, чийто залежи се оценяват на 850 мкм).

Като се тегли чертата, се получава така, че един Египет има повече енергийни опции пред себе си (да не забравяме и природните ресурси на Либия и Ирак) и по-голямо влияние върху палестинците. Не съм чувал обаче израелският посланик в Египет да е срещал проблеми на летището в Кайро.

Ерго, каква ще е цената, с която Реджеп Ердоган ще заплати за реториката си и за тенденциозните действия на турските власти на летище "Ататюрк"? Може ли тя да бъде енергийната диверсификация на Турция?

Турските власти чудесно знаят, че посланикът е човек, който представлява и символизира страната, която го е изпратила. Затова публичното неудобство, което Анкара причини на израелския посланик в страната, не касае толкова Ейтан Наех.

Касае Израел.

Да оставиш по чорапи Израел обаче едва ли е нещо, което Бенямин Нетаняху ще прости.