Аферата "Гриво", насилие над институциите, каскада от отменени конференции в университетите, политизиране на част от правосъдието ... Френската демокрация е в разгара на буря, дотолкова, че някои се чудят дали ще успее да устои още дълго на ударите с нож, на които е обект, пише френското списание Valeurs Actuelles. Реми Тел, независим консултант по стратегическите въпроси, смята, че тези смущаващи ексцесии са резултат от заслепението на елитите спрямо крайната левица, какъвто отдавна е случаят с ислямизма. Той призовава отговорните умове да излязат от етапа на отричането, за ​​да избегнат Сянката. Това е странен парадокс, който бихме искали да обсъдим тук. От смъртоносна несправедливост за френската демокрация. Свикнали сме за най-насилствените си действия, за многократните си атаки срещу ценностите, залегнали в Републиканския пакт, крайната левица до голяма степен да остава безнаказана у нас.

Чисто юридически, разбира се, тъй като традиционно е можела да разчита на ценна подкрепа в съдебната система, но най-вече морална и политическа. За съжаление това се случва от няколко десетилетия. Но без сянка на съмнение явлението придоби драстично значение през последните няколко години. Когато протестите срещу икономическите реформи на Франсоа Оланд започнаха да се пълнят с хора, облечени в черно, които дойдоха да плячкосват, разбиват и убиват полицаи. Когато в университета антифашистките групировки успяха, чрез сплашване, да отменят дебатите по закона "Тобира" или по европейските избори през 2014. Когато първите "деколониални лагери" , понякога забранени за мъже, понякога за бели, процъфтяваха на френска територия, благодарение на подкрепата на публичните субсидии.

Тази динамика остава: примерите са многобройни и вече известни на широката публика. Движението "Жълти жилетки", частично образувано от крайната левица, също предлага възможност за обогатяване на методите на действие, с разграбването на парламентарни офиси или с тревожното възобновяване на насилието срещу институциите. Акцент в началото на 2020 г. е секс-аферата "Бенжамен Гриво", в която кандидатът на Макрон за кмет на Париж се оттегли от надпреварата, след като сайт публикува негово видео от интимен характер. Ако върху този случай беше акцентирано рядко, то причината наистина е в идеологическото уреждане на сметки, чиято жертва стана екс-кандидатът за кметството в Париж. Уреждане на сметки, организирани от неомарксисткия активист Пьотр Павленски, подкрепен от известния му адвокат Хуан Бранко, близък до лявата партия "Непокорна Франция". Същият Хуан Бранко, който с публикуването на един памфлет "надхитри" един от най-видните държавни мъже на Франция. Стратегията, разгърната срещу Бенжамен Гриво, не се различава много от тази, която беше използвана от сайта Mediapart срещу Франсоа Фийон, чийто процес ще започне - колко невинен избор от страна на съдиите - малко преди първия тур на местните избори. Последицата е същата: лишаване на нежелана част от електората от сериозен кандидат, за който да гласува.

Обществото се опасява от подобно развитие. Такъв например е случаят с генералния директор на Фондацията за политически иновации Доминик Рейни, който реагира емоционално на скандала с Гриво: "Следващата стъпка е да има мъртви". Независимо дали човек чете вестниците, включва телевизията или радиото, малко са тези, които отчитат истинската политическа механика. В политико-медийното пространство, наситено от умело поддържан страх от "крайната десница", именуването на виновника изглежда табу. В много отношения определянето на крайната левица като враг изглежда толкова трудно за медийните елити, както доскоро и случаят с ислямизма. Политологът Оливър Рой, който е изучил шупливостта между салафистките кръгове и крайната левица, без съмнение ще отговори, че в това няма нищо изненадващо.

Всички си затварят очите за крайната левица

Защо такова заслепение? Трябва ли да видим в него плод на културна хегемония или по-скоро продукт на политико-медийната класа, херметична към възможността да се признае стореното от крайната левица, като по този начин всяко приписване на отговорност за нейните злодеяния става невъзможно? Няма съмнение, че двете обяснения вървят ръка за ръка. От Ленин насам крайната левица се въоръжи с удобен език, за да промива съзнанието. Това, което за другите би предизвикало най-силно възмущение, не поражда никакъв упрек към нея. Никой не говори за "черни блокове", а за "погромаджии", не за "антифашисти", а за "протестиращи студенти", не за "анархисти", а за "жълти жилетки". Ако не искаме да произнесем името на злото, как можем да се чудим, че то просперира?

Политическото насилие, което задушава френската демокрация, има смъртоносна сила. Всички чувстват, че сме стигнали до крайъгълен камък. Преди да стигнем до точка, от която няма връщане обратно, нека да кажем няколко думи за реалната същност на опасността, пред която сме изправени. Подобно на ислямизма в миналото, крайната левица представлява един импулс на елитите и всичко подсказва, че в крайна сметка това може да има също толкова трагични последици. Тъй като културната хегемония, теоретизирана от комунистическия философ Антонио Грамши, не е нищо друго, освен процес на "съгласувано господство", духовете на добрата воля трябва да избягват съгласието. Не е нужно повече да се страхуваме, а да се борим да спасим това, което все още може да бъде наречено френска демокрация.