Свободата на словото стана жертва на коронавируса. Колко удобно, нали? Медиите в парламента бяха изолирани цял етаж над депутатите. Или поне пишещите. Телевизионерите останаха в опасна близост до пленарна зала. Крути мерки взе парламентът, за да опази депутатите от (корона)вируса на неудобните медийни въпроси.

Ако някой иска да се изкаже, трябва да се качи при медиите. Тогава какъв е смисълът от изолацията? Смисълът е, че ако журналистите искат свободно да зададат въпроси те просто не могат, защото им е забранено... заради карантината. А карантина няма за шофьорите, за парламентарните сътрудници на парламентарните групи, за чистачките, за служителките в стола и кафето, за персонала на парламента, за държавните гардове.

Едно е ясно, журналистите, пардон журналистическите въпроси са вирусоносители, заразяват депутатската съвест (ако я има, разбира се). Демокрацията е под карантина, явно! Колко удобно нахлу в българското политическо пространство Covid 19. Който питал - питал. От тук нататък карантинно мълчание и безответна карантина.

Да убием журналистиката, да запушим устите на медиите, да няма въпроси, а само удобни отговори. До масовото съзнание трябва да достигне само угодната пропаганда. Няма дезинфектант срещу истеричния страх на политиците да бъдат питани. Няма имунизация срещу глупостта, но явно е къде заразява! А уж властта зове да не изпадаме в истерия. Май властта е в истерия, че чак забранява свободния достъп на медиите до зоните, в които се движат депутатите. Пази ги от законотворците, ли? Странно, че никой не го възприема така.

Край на свободата на словото! Тя вдигна температура, закашля се и предаде Богу дух! Окончателно! Колко символично, че демокрацията умря в седмицата на великите пости!

Политическият вирус е по-опасен от коронавируса!

Политическият вирус е по-опасен от коронавируса!

Още нямаме пандемия, но се вземат пандемични мерки, а уж народът не трябваше да се паникьосва