Неведнъж съм изразявал симпатии към унгарския премиер и председател на ФИДЕС Виктор Орбан. Одобрявах, когато Орбан се опълчваше на неадекватната имиграционна политика на Европа, вдъхновена от Меркеловия призив: "Елате хиляди младежи!". Одобрявах, когато Орбан аргументирано критикуваше безумията на брюкселските евроидиоти. Одобрих, когато Орбан се обърна към британските избиратели в навечерието на референдума, довел до Брекзит, с думите: "Вие решавате как ще гласувате, но за нас, унгарците, е чест да сме в един съюз с вас!". Одобрявах, когато Орбан притискаше НПО-тата и дори се опита да прогони от страната си ляволибералната проказа, наречена Централноевропейски университет.

Конкретно в news.bg имам два публикувани материала, посветени на Виктор Орбан - и двата с положително отношение към унгарския лидер. Възможно е вече да съм създал усещане у читателите, че съм негов фен.

В действителност, отношението ми към Орбан (както и към който и да е друг чуждестранен политик) стъпва преди всичко върху (разбирането ми за) българския национален интерес в дадения казус. И ако досега съм хвалил Орбан, то това е било така преди всичко, защото съм смятал, че действията му са съвпадали с нашите интереси. Подобно е отношението ми и към Ярослав Качински, Себастиян Курц, Доналд Тръмп, Матео Салвини - държавници, за които засега имам по-скоро положително мнение.

Когато обаче някой чужд политик настъпи нашия интерес, това трябва да се посочва ясно и категорично. И никакъв "актив" от миналото не бива да омаловажава настоящото действие.

По македонския казус Виктор Орбан играе против България. Не само че прие във вилата си бившия македонски премиер Никола Груевски, а и молбата на последния за политическо убежище в Унгария бе удовлетворена. Това е сериозен удар по интересите на нашата страна. Но и досегашното поведение на Орбан никак не вдъхваше доверие - да припомня, че в началото на юни тази година окуражаваше опозицията в Македония да блокира споразумението с Гърция за името на държавата.

България има интерес Република (Северна) Македония колкото се може по-скоро да бъде приета в Европейския съюз и НАТО - перспектива, която изглежда възможна едва след като Никола Груевски падна от власт. Политиката на Груевски беше откровено антибългарска, в угода на сръбските интереси в Македония и косвено обслужваща руската доктрина за дестабилизация на Европа - конкретно чрез саботиране на европейската перспектива на Западните Балкани. По някакви свои причини Орбан реши да влезе в този отбор. И това не е добре за нас.

Реалистично погледнато, не можем да очакваме действията на унгарския премиер да са винаги в тон с нашите интереси - логично е той да мисли на първо място за своята страна. Но не бива никога да поставяме чужда политическа фигура, чужда партия или чужда държава над и преди България!

За съжаление чуждопоклонничеството е широко застъпено у нас. Немалко български граждани (и цели политически партии) възприемат Русия за вечен приятел на България. До степен да не могат да си представят, че двете държави биха могли да имат различни или дори противостоящи си интереси. И, волно или неволно, се оказват проводници на руската хибридна агресия срещу България (и срещу ЕС като цяло).

Други пък дотолкова са обладани от русофобия, че са склонни да оправдаят всяка глупост, която идва от Брюксел. И да привиждат "дългата ръка на Кремъл" във всичко и навсякъде. Като по този начин, волно или неволно, се превръщат в обслужващ персонал на чужди интереси.

Трети се кланят на САЩ. Четвърти - на Турция. И така нататък, и така нататък...

А всъщност, заставането "на колене" пред всеки "голям брат" (или не толкова голям) е еднакво осъдително. Независимо дали е в посока Москва, Вашингтон, Анкара, Париж, Берлин или Будапеща.

Другите държави (и техните лидери) следва да бъдат уважавани, но България и българските интереси трябва да бъдат поставени в центъра на нашето разбиране за геополитика. Разбиране, в което чуждопоклонничеството няма място.

Нормално е да изпитваме благодарност към Русия за решаващата ѝ роля във възстановяването на българската държава - и заради Руско-турската освободителна война от 1877-78г., и заради Временното руско управление, което създава основите на съвременните български държавни институции. Разбираемо е и наличието на симпатии към Русия сред българското общество. Но чувствата ни към Руската империя от втората половина на 19-и век и Александър II не бива механично да бъдат прехвърляни към днешната Руска федерация и Владимир Путин. И уважението не бива да преминава в чуждопоклонничество. Най-малкото, защото отсрещната страна се възползва от това в свой интерес за сметка на нашия. Един елементарен пример: колкото по-"русофобско" е правителството в София, толкова по-изгодна е цената, на която Русия ни продава природен газ. В края на 90-те години на миналия век правителството на Иван Костов спечели "газовата война" и успя да договори по-ниски цени с "Газпром". В края на 2012-а година кабинетът "Борисов 1" също свали цената с 20%. А на какви цени купувахме природния газ при русофилските правителства на БСП?

Нормално е също да уважаваме и САЩ заради демократичните ѝ традиции и нейния икономически прогрес през годините - "страната на неограничените възможности". Тази страна спечели "Студената война" поради ред причини, сред които централно място заема факта, че американския "лайф" е за предпочитане пред руската "жизнь". Само че сляпото следване на САЩ в международните отношения няма да ни донесе американски "лайф" - по-скоро да ни доближи до руската "жизнь". Може да сме съюзници в НАТО, може да сме търговски партньори, може да сме част от една цивилизация, но когато е необходимо, трябва да отстояваме своето. Както през 1999-а година, когато Иван Костов отказа на САЩ да приеме десетки хиляди косовски бежанци на българската територия. А когато "проамериканското" правителство на НДСВ-ДПС бе сред инициаторите на доминираната от САЩ международна коалиция за военна интервенция срещу Ирак (България бе непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН и една от четирите държави, наред със САЩ, Великобритания и Испания, които внесоха резолюцията), страната ни успя ли в максимална степен за защити интересите си? Капитализирахме ли участието си в тази война? До каква степен български фирми участваха в следвоенното възстановяване на Ирак? Получихме ли адекватна компенсация за иракския дълг към България?

Турция е съседна на нас държава, а в нашата страна живее значително турско етническо малцинство. Изключително важно е да поддържаме добросъседски отношения. Но в същото време следва да си даваме сметка, че туската геополитическа доктрина на неоосманизъм е в тотално противоречие с нашите интереси да сме регионален фактор на Балканите и колкото е възможно по-влиятелен член на ЕС. И когато се налага, да "удряме през пръстите" всеки турски дипломат, който се намесва във вътрешната ни политика.

А що се отнася до Европейския съюз, крайно време е да осъзнаем, че "Брюксел - това сме ние" (наред с другите държави-членки). Това, което идва от европейската администрация, не е Библия и подлежи не само на коментар, а и на актуализация - в съответствие с националните ни интереси. Можем да влияем, можем да създаваме "тематични коалиции", можем да налагаме вето - но времето на "по-големия брат" следва да остане безвъзвратно в миналото.

Сред българския политически елит, сред българските общественици и сред българските граждани трябва да се възпита усещане за "българоцентричност". Първо България, после другите. Така, както е във всяко уважаващо себе си общество.

И ситуацията с Виктор Орбан е много добър повод.