На 29 април, насред ваксинационната кампания и зелените коридори, Българският фармацевтичен съюз (БФС) напомни на членовете си, че според действащите нормативни разпоредби хартиени рецепти, издадени след 30 април, не може да се изпълняват, защото няма как да бъдат платени от НЗОК. Причината е, че ще бъде нарушена Наредба 4.

Въпросната Наредба е за изменение на Наредбата за допълнение на Наредба №4 от 2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствените продукти.

С това изменение на допълнението се предлага преходния период за издаване на рецепти на хартиен носител да се удължи до 30 юни 2021 г. като издадените рецепти до този срок се изпълняват по досегашния ред до изтичане на срока на тяхната валидност.

Според мотивите, изложени от здравното министерство, с това удължаване на прехода към е-рецепти се дава възможност на лекарите да се приспособят към новия ред и ако още не са надградили медицинския си софтуер, защото са "високо ангажирани" с пандемията от COVID-19 - да го направят.

Според същите мотиви най-голяма трудност изпитват стоматолозите и лекарите в малките и трудно достъпни населени места.

Справката от обсъждането на проекта показва, че Българският лекарски съюз приема мотивите по принцип, отбелязвайки, че "модулът, който дава възможност на лицата да извършват електронни предписания на обикновена бяла рецепта, е внедрен през последните няколко дни."

От БФС приемат, но "принципно не подкрепят предложенията" с аргумента, че неговите членове са инвестирали значителни ресурси за подготовката към преминаване към е-рецепти и имат готовност да стартират работата с електронния документ от 1 май. Затова предлагат проектът да предвижда изрично последици, при последващо неизпълнение на новия срок 1.07., за да се избегне повторно удължаване на срока.

В мотивите си от Националната аптечна камара също подкрепят удължаването по принцип, но акцентират върху някои недогледани моменти - ако рецептата изисква лекарството да се приготви в съответната аптека, ако ветеринарен лекар изпише медикамент за хуманна употреба, ако лекарството съдържа наркотични вещества или ако изписалият лекарството е фелдшер, който няма УИН, а и няма е-регистър на фелдшерите в България.

Както е видно от съображенията на последните, моменти на недоглеждане не липсват. Проектът е публикуван за обществено обсъждане на 16 април, крайният срок на обсъждането е 30 април.

Вероятно, залисани покрай политически и пандемични събития, от здравното министерство не са финализирали нещата с Наредбата за изменение на Наредбата за допълнение на основната Наредба и това постави засегнатите от нея в нова ситуация.

Първи, както стана ясно, дадоха знак от Българския фармацевтичен съюз, които в съобщение до своите членове напомниха, че според сега действащите нормативни разпоредби от 01.05.2021 г. хартиени рецепти, издадени след 30.04.2021 г., не може да се изписват и съответно - не може да се изпълняват. Според БФС няма никаква причина, издадени хартиени рецепти след 01.05.2021 г. да бъдат реимбурсирани и заплатени от НЗОК, ако бъдат изпълнени в нарушение на Наредба 4.

От МЗ реагираха с известно закъснение и вчера (5 май) зам.-министър Бойко Пенков беше принуден да обясни, че до 31 май ще важат и двата типа рецепти - хартиена и електронна и че това е последното отлагане. По думите му аптеките са "почти готови", но се оказва, че болничната система не е напълно готова, факт, който можеше да бъде взет предвид навреме, след като се знае, че пациентите, които се изписват за долекуване в домашни условия, напускат болничното заведение с рецепта, която тепърва ще трябва да бъде изпълнявана. И това е обстоятелство не само в месеците на пандемия, а откакто съществува долекуване след изписване при изтичане на обикновено кратките клинични пътеки.

Министър Пенков каза още, че от издадените до момента 100 000 е-рецепти "само" 3000 не са били изпълнени. И пак обясни, че не всички изпълнители по Наредбата са адаптирали софтуерите си, за да стартира изцяло електронното издаване на рецепти.

Но да се върнем малко по-назад към старта на този отдавна чакан документ.

За по-конкретни срокове за начало на е-рецептите заговори пръв здравният министър Костадин Ангелов, който на брифинг на 10 декември обяви, че електронните документи ще започнат да се издават до края на 2020 г. Дни по-късно за това имаше решение от Министерския съвет.

На 16 декември правителството одобри издаването на електронни направления и рецепти. Направленията и рецептите ще се издават без извършване на физически преглед на пациенти с коронавирус, но след телефонна консултация, обявиха от ведомството и съобщиха, че промените влизат в сила от 18 декември.

На посочената дата, макар и не като част от единна информационна система, издаването на електронни рецепти у нас започна - от въвеждането им при личните лекари до изпълнението в аптеката.

С демонстрация пред журналисти заместник-министърът на здравеопазването Жени Начева показа как функционира платформата. Основен елемент при нея е т.нар облак, в който се завеждат данните на пациента от лекаря. Когато пациентът отиде в аптеката или дава 12-цифрен код и ЕГН, или само ЕГН и дата на издаване, фармацевтите получават достъп до информацията за изписаните лекарства. Това "или-или" прави впечатление, но тъй като след старта следва преходен период, никой не задълбава.

Начева обяви, че модулът е разработен от "Информационно обслужване" и сега остава само софтуерните фирми да направят връзка с него, за да заработят всички по веригата. Даден им е "ключ", с който да направят нужните настройки. Докато настройват, до края на април, ще се използват и хартиените рецепти.

Малко в разрез с решеното по-рано от правителството Начева уточни, че за издаване на електронна рецепта пациентът трябва да посети личния си лекар и че тази технологична новост не изключва прегледа. Изключение за посещение се прави само за болните от COVID-19.

Какво се променя за пациента с издаването на електронния документ? На практика нищо. Вместо да носи хартийката с предписаните от лекаря медикаменти, ще диктува ЕГН и дата на издаване на рецептата или ЕГН и QR код.

Безспорно контролът върху рецептите ще се подобри значително, защото електронното управление показва какви дейности и лекарства са предписани на съответния болен. Изключва се възможността да се представя чужда рецепта или такава със стара дата. Улесняват се фармацевтите, които трябва да разчитат нечетливи почерци и може да се проследи дали определен специалист има слабост към някои търговски марки. Изключва се възможността за замяна на един медикамент с друг със същата активна съставка. Общо-взето има ясно очертан път на предписваните лекарства, който лесно може да бъде проверен, ако някой тръгне да се занимава с това.

Разбира се, пациентът трудно ще може да проследи кога какво му е изписвано, освен ако не пази опаковки на предишни лекарства, които е приемал, защото няма достъп до е-рецептата си. Може да получи, ако има електронен подпис. Друг начин да влезе в досието си в Националната здравно-информационна система засега няма.

Да кажем няколко думи и за системата.

Нейното последно начало датира от 2017 г., когато започва поредното ѝ създаване в рамките на Договор за безвъзмездна финансова помощ по проект "Доизграждане на националната здравна информационна система (НЗИС) - етап 1 и етап 2" .

Основните цели на НЗИС са амбициозни: подобряване на качеството на медицинската помощ; подобрена диагностика и лечение, намаляване на медицинските грешки; осигуряване на рационално лекарствено лечение; улесняване на комуникацията между пациенти и здравни професионалисти; повишена ефективност на здравната система; бърз достъп до необходимите данни; лесно четима и пълна медицинска документация.... и т. н. в този дух.

В първите два паралелни етапа от изграждането на Национална здравна информационна система трябва да бъде създаден "минимален осъществим продукт", който включва: електронен здравен запис (пациентско досие); електронни рецепти (е-рецепти); електронни направления (е-направления); единен здравно-информационен портал, осигуряващ публична информация, медицински статистики, достъп до публична информация от регистрите в сектор "Здравеопазване". Единният здравно-информационен портал трябва да предоставя контролиран достъп на гражданите и потребителите на медицински услуги до техните персонални електронни здравни записи (пациентски досиета), включително и история на издадени е-рецепти и е-направления.

Такива са били намеренията към 2017 г. С какво разполагаме 4 години по-късно - дори "минималният осъществим продукт" не е осъществен.

В раздел "Аз и моето семейство" има подменю "Моето пациентско досие". В него, както стана ясно, можеш да влезеш, ако имаш електронен подпис. Друга опция няма. Досието си съществува, до него личния лекар, аптекар или служител на ваксинационния център (ако имаш поставена ваксина срещу COVID-19) имат достъп, но ти не. На практика всички, освен теб - защото нямаш електронен подпис. Не можеш да видиш какви прегледи са ти извършени, какви направления са издавани, какви рецепти са изписвани, какви имунизации са направени, нямаш достъп и до информацията за личния си лекар или до извършените стоматологични процедури.

В следващото подменю "Информация за родители" - пише "Очаквайте скоро". Същото е и с подменюто "Въпроси и отговори".

В раздел "Медицински специалисти" с всичките му подменюта също се "очаква скоро" някаква информация.

Толкова за "минималния осъществим продукт", от който е-рецептата е поредния елемент в графата "очаквайте скоро". Колко скоро? Засега до края на юни. Макар че обнародването на поредните промени вероятно ще е на 7 май.

Все пак от Фармацевтичния съюз са предпазливи и предупреждават аптеките, че хартиени рецепти изписани и изпълнени от началото на май до обнародването на промените в Държавен вестник не следва да бъдат реимбурсирани от НЗОК, затова е добре "да направят необходимото предписанията да станат електронни".

TO BE CONTINUED...