От своята обсадена цитадела, защитена от кървавочервените стени на Кремъл и от благородното злато на православната катедрала "Свети Василий", зад затворените врати на своя клан от твърдото крило на КГБ, Владимир Путин води телефонна война срещу Украйна. Това пише политическият анализатор Изабел Ласер в статия за френския вестник Le Figaro.

"Знам, че Зеленски се е окопал в бункера си като Хитлер. Но аз знам къде се намира той... Или ще сравня Украйна със земята, или ще му отрежа политическата глава." В този телефонен разговор с Еманюел Макрон, в самото начало на войната, Владимир Путин, сякаш обхванат от пристъп на лудост, говори само за "нацистите, дефилиращи в Киев". Той разказва на френския президент за своята "мания" по нацистките татуировки, с които всички украинци са покрити "от главата до петите", и за "необходимостта" от "денацифициране" на Украйна.

"Вярно е, че милициите "Вагнер" са момчета от олтара и нямат нацистки татуировки! Ще ти изпратя техни снимки и се надявам да направиш същото с тях!", отговаря по същество Макрон.

Тонът трябва да е ироничен, но в Париж положението е сериозно. "Бяхме много притеснени за Зеленски и за семейството му", обяснява дипломатически източник. Според него, за да може да им окаже помощ, при необходимост, френското посолство е трябвало да остане в Киев до 28 февруари, преди да бъде прехвърлено в Лвов.

Това е един от 20-те телефонни разговора, проведени между Емануел Макрон и Владимир Путин от 14 декември 2021 г. В резултат на това двамата държавни глави се опознаха добре. В Елисейския дворец, в кабинета на президента, около телефона, присъстват винаги едни и същи хора: дипломатическият съветник Емануел Бон, заместник-дипломатическият съветник Алис Рюфо, съветникът по Русия Изабел Дюмон, личният началник на кабинета на президента адмирал Жан-Филип Ролан, съветникът по международна комуникация Ан Софи-Брадел и неизменният преводач. Когато Путин взема думата и по време на всичките му дълги монолози, изпъстрени с упреци към Запада, препрочитане на историята и груби лъжи, съветниците на Елисейския дворец натискат бутона за изключване на звука на телефона и коментират за президента думите на господаря на Кремъл.

От руска страна, около "царя" Владимир Путин, са президентският съветник Юрий Учаков, отговорникът за контактите с Елисейския дворец, преводач и несъмнено други присъстващи , чиито имена Елисейският дворец не е задължително да знае... Но е лесно да си представите техните думи...

Телефонните разговори между Макрон и Путин никога не са продължавали по-малко от час. "Ръкопашният бой" между двамата президенти, според израза на дипломатически източник, понякога е бил смразяващ, често "изтощителен", рядко продуктивен. По принцип уговорките по телефона, инициирани от Елисейския дворец, се насрочват от предния за следващия ден.

Но на 20 февруари, четири дни преди войната, когато напрежението беше в своя пик, Владимир Путин отговори на спонтанно обаждане от Емануел Макрон в 1 часа през нощта. В Москва беше 3 ч. след полунощ, но руският президент, който става късно сутрин, все пак остава буден до късно през нощта. Случва се и "царят" на Кремъл да поеме инициативата. Такъв беше случаят например на 21 февруари, когато Путин обяви на Макрон, че ще признае независимостта на областите Луганск и Донецк в Донбас. Разговорът, предшестващ обаждането до германския канцлер, започна с думите: "Не мисля, че ще искаш да говориш отново с мен веднага..." И ето какво му отговори Макрон: "Това е неприемливо за международната общност и не отговаря на нито едно международно правило, включително на Споразуменията от Хелзинки."

В Париж съобщението се тълкува ясно: Владимир Путин уби Минските споразумения, точно в момента, когато украинците дадоха обещания за добра воля...

Френската телефонна дипломация често е критикувана от страните от Централна и Източна Европа, онези, които преживяха съветската окупация с телата си и все още се страхуват от имперските импулси на руската мечка. "Ние не дебатираме, не преговаряме с престъпници... Никой не е преговарял с Хитлер. Бихте ли преговаряли с Хитлер, със Сталин, с Пол Пот?", се обърна в началото на април полският премиер Матеуш Моравецки към френския президент.

Най-умерените критикуват Емануел Макрон за грешките му в анализа на природата на режима на Владимир Путин, твърде ранното използване на обидни изрази, като желанието "да не се унижава Русия", когато войната на този етап не оставя място за преговори. Обажданията към Владимир Путин служат, според тях, само за "легитимиране" на господаря на Кремъл, който винаги бърза да задълбочи европейските разделения. Те разкриват, според тях, предполагаема "традиционна неяснота" на руската политика на Франция. Методът на Емануел Макрон също така се смята за неефективен.

Балансът на телефонните разговори наистина е оскъден. Преди войната целта на френския президент е била, според източник от Елисейския дворец, "да направи всичко възможно, за да избегне най-лошото". Включително отиването в Москва на 7 февруари, за да говори с господаря на Кремъл, който го прие в другия край на огромна маса, дълга няколко метра. Не за да "залагаме на Русия и Владимир Путин", а за да "обслужваме френските и европейските нужди". В първите дни на войната, когато "най-лошото" не можа да бъде избегнато, френският президент умножи "спешните обаждания" до Владимир Путин. "Спри, все още е възможно. В противен случай ще бъдеш остракиран от международната общност", му каза той. "Ти взе много сериозно решение, което ще ни раздели за много дълго време. Ще взема необходимите решения. Няма да проявя слабост." Но всичките му усилия се натъкват на стени, лъжи или завои на 180 градуса.

Отстъпките, които френският президент смяташе, че е получил в Кремъл, по-специално края на военните учения в Беларус, бяха взривени веднага след като самолетът му току-що беше излетял от Москва за пореден път. На 20 февруари, отново няколко дни преди войната, Макрон, със съгласието на американския президент, предложи на Владимир Путин среща в Женева с Джо Байдън. Както беше обичайно, разговорът в началото беше диалог между глухи, като Владимир Путин отричаше легитимността на украинското правителство. "Те дойдоха на власт с преврат, имаше хора, изгорени живи, това беше кървава баня и Зеленски е един от отговорните хора!"

След дълги увещания и след отговора на френския президент: "Не е редно, украинците не са направили нищо" - господарят на Кремъл даде своето "принципно съгласие", с крайчеца на устните си и неохотно, между сесията във фитнеса и мача на хокей на лед, така че екипите му да работят с тези на Макрон върху общ текст. Но на следващия ден говорителят на Кремъл Дмитрий Песков погреба предложението с нови условия...

Тема след тема, опитите на Емануел Макрон до голяма степен се провалиха, било то относно освобождаването на бойците на Азовстал, създаването на хуманитарни коридори или продоволствената сигурност. С изключение може би на износа на украински зърнени култури от окупираните зони, който беше предмет на последния телефонен разговор с Путин на 28 май и който започна да се реализира на 30 юни.

Само една тема не е повдигната открито, защото е табу, и това е ядрената атака. "Но Владимир Путин намекна, че няма да започне Трета световна война", казва дипломат. Руският президент също рядко се е спирал на икономическите санкции. Освен да потвърди, "с дистанциран тон", че ще бъде достатъчно да ги вдигне, "за да бъде всичко наред и да се върне всичко както беше преди".

Дори и безрезултатни, Елисейският дворец винаги е смятал и все още смята, че телефонните разговори с Путин са полезни. Макрон се защитава от всякаква наивност спрямо руския президент. "Но ако не водим война срещу него и не говорим с него, тогава какво правим?", пита дипломатически източник. Разговорите с Путин имат за цел първо, обяснява той, да "сондират намеренията на руския президент, да го изкарат извън себе си, да разберат състоянието на ума, в което се намира". Да предвидят по-добре действията му и отговорите на Запада.

Разговаряйки с Владимир Путин, френският президент успя да разбере интензивността и дълбочината на омразата, която господарят на Кремъл изпитва към "комика" Зеленски. "Откакто Путин пое по пътя на войната, ние се опитахме да се адаптираме. От края на февруари се опитваме да го "развенчаем", да го върнем към реалността. Важно е Емануел Макрон да му каже друга истина, за да може да измери цената на действията си. Ако правехме дипломация само с хора, с които сме съгласни, нямаше да говорим с много хора...", обяснява дипломат. Той добавя за страните от Източна Европа: "Що се отнася до европейските държави, които критикуват Франция, те обикновено са първите, които искат от нас да ги информираме за Путин по време на международни срещи."

Погледнато от Елисейския дворец, разговорите с Путин също имат за цел да "подготвят за бъдещето". Един ден мирът ще се върне и Париж запазва надеждата, че Франция, а с нея и Европа, ще играе, благодарение на този отворен канал, роля в преговорите и бъдещата архитектура на сигурността на континента. "Трябва да запазим способността да разговаряме с Владимир Путин, за да се подготвим за бъдещето", обобщава дипломатически източник.

Позицията на Запада - санкции срещу Русия и военна подкрепа за Украйна - не се споделя от световните играчи. Африка, Азия, Близкият изток и Латинска Америка клонят към Владимир Путин или поне възнамеряват да останат неутрални. Турция, членка на НАТО, не прилага санкциите. Нито пък арабските страни от Персийския залив. Saudi Aramco се готви да заеме мястото на Total в Русия. Мароко не гласува за резолюции на ООН срещу Русия. "Дори съюзнически държави като Сенегал не са с нас по този въпрос. Трябва да ги интегрираме. Не можем да пренебрегнем тези факти", твърди дипломатически източник.

Но има и друга причина, типично френска този път. За разлика от Съединените щати, Обединеното кралство, балтийските страни и други страни от Централна и Източна Европа, които виждат войната в Украйна като борба на демокрациите срещу диктаторите, Париж не се присъединява към подобен анализ, смятан за "твърде опростен" и "твърде карикатурен" . "Не можем да бъдем империята на доброто срещу злото. Не става", казва дипломат.

Дори източноевропейските страни да са прави в анализа си на руския режим? "Не забравяйте, че те сгрешиха през 2003 г., като подкрепиха нахлуването на Джордж Буш в Ирак... Не ние!", отговаря той. В Париж продължаваме да мислим, че войната в Украйна трябва да приключи "възможно по-скоро".

При липса на преговори и споразумение Украйна рискува, под тежестта на непрекъснато нарастваща окупация, да се "разпадне". Европа, според Париж, само би била още по-отслабена и разделена. Умиротворяване и преговори: това всъщност не е пътят, по който върви войната. Но Елисейския дворец не превръща телефонната дипломация в идеологически принцип. Когато събитията го изискват, например след разкриването на кланетата в Буча през март, тя е прекъсната. Разговорите са отменени за неопределено време.

А от 28 май двамата президенти не са разговаряли помежду си. Междувременно Макрон отиде в Киев, за да изясни френската позиция там и да намали напрежението между двете страни. Всеки телефонен разговор с Владимир Путин винаги е бил обсъждан с Володимир Зеленски. От 10 декември досега двамата държавни глави са разговаряли 31 пъти! Няколко пъти дори се случи украинският президент да поиска от френския си колега да разговаря с Путин, по-специално да предложи среща... Официално, дори Зеленски да е споделял на Макрон за своя скептицизъм по отношение на френско-руския диалог, той не е искал от френския президент да се откаже от телефонните си разговори с Кремъл. Но факт е, че от посещението на Макрон в Киев френският телефон не е звънял в Кремъл...