Възходът на авторитарната президентска власт, след като Реджеп Тайип Ердоган беше избран за президент, не улесни диалога на Турция с европейските институции, нито с всяка от основните европейски държави. Към това се прибави особено жестоката репресия след опита за военен преврат през 2016 г. Към тази деликатна ситуация се добавят и последните заплахи на Анкара да пусне в Европа част от сирийските бежанци, прeбиваващи в Турция и да изпрати джихадистите от Ислямска държава обратно в европейските им страни на произход. В такава ситуация възстановяването на реален диалог изглежда повече от необходимо, за да се намали нарастващото напрежение, което няма да бъде положително нито за Анкара и Брюксел, нито за основните европейски страни. Това пише в анализ за френския ежедневник La Tribune Жерар Веспиер, асоцииран изследовател от FEMO (Фондация за близкоизточни изследвания) и президент на Strategic Conseils.

Икономическото място на Турция

Турция, въпреки икономическото си забавяне, остава водеща икономическа сила в Близкия изток. Нейният БВП, оценен от МВФ на 706 милиарда долара за 2019 г., заема 19-то място в света, далеч пред Египет, който има близо 20 милиона повече жители. Следователно Турция е първокласен икономически партньор. Интересно е също да разгледаме какви са силните страни и константите в тази икономическа ситуация. Турция дава заявка да бъде експортна сила в индустриалните продукти, което е доста необичайно за този регион на света. Турският автомобилен сектор като цяло (автомобили, камиони, автобуси, резервни части) сам по себе си представлява 15% от турския износ. Това е една от основните и исторически ценности, които Турция носи, потапяйки се в корените на Османската империя -трудът и строгостта при изпълнението на работата. Значението на този фактор в османската цивилизация беше много добре обяснено от Ален Савини на неотдавнашна конференция на Геополитическия кръг на фондация Дофин. Така става по-ясно защо турският индустриален свят и германският индустриален свят се срещат и се сближават. Европа трябва да бъде в състояние да разчита на тази специална и силна връзка между тези две държави, независимо от политическите рискове, за да продължи да задълбочава привилегирования диалог.

Износът

Турският износ също изцяло е фокусиран върху Европа. Седем от десетте главни клиенти на Турция са европейски държави, което представлява 36% от износа й. За сравнение Русия усвоява едва 2% от турския износ. Докато Китай наскоро стана най-големият доставчик на Турция, изпреварвайки Германия, респективно с 11% и 10% от турския внос, 7 европейски държави представляват 30% от турския внос. Русия, благодарение на енергийния си капацитет, печели няколко пункта, но представлява само 6% от турския внос. Защото САЩ, ако и да присъстват естествено в ежедневната реалност на турската икономика, представляват едва 5,3% от вноса, както и от износа. Нуждата и реалността от диалог с Европа отново се потвърждават. Този диалог се желае и от турската бизнес общност, особено от DEIK (Съветът за външноикономически отношения), осъзнаващ значението на отношенията с европейските институции и основните страни. Финансовото влияние на Европа е успоредно на нейното икономическо влияние.

Финансовите потоци Турция-Европа

Докато преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) представляват едва 15 милиарда долара между 1973 г. и 2002 г. (30 години), те скачат през периода 2003 г. - 2017 г. (15 години), достигайки 193 милиарда долара. Умножение по 13 за два пъти по-кратък период! Това е основната причина за растежа на Турция след 2000 г. - тя беше буквално движена от чуждестранни инвестиции, силно европейски. Тази ситуация може само да улесни диалога между Европа и бенефициента ... Делът на първите 5 европейски държави в тези ПЧИ възлиза на 43% за този период от 15 години! 58 400 турски компании носят чужд капитал. Това е солидна основа за бъдещето и диалога, особено след като темпът на растеж на турската икономика се движи до отрицателен процент през 2019 г. според Световната банка и ОИСР. В тези трудни икономически времена - 15% инфлация и 14% безработица - няма ли Турция нужда от силни и солидни европейски партньори? Реализмът, единният поглед към бъдещето и диалогът трябва да преобладават.

Напрежението с НАТО

Потенциалното придобиване на руска военна техника и самостоятелната военна намеса в Сирия създадоха реално напрежение между Турция и нейните партньори в НАТО. Нека да си спомним обаче, че въпреки, че Турция не беше една от страните-основателки през 1949 г., тя се присъедини към Атлантическия алианс през 1952 г.! Това членство се състоя ... 3 години преди това на Германия (Западна, по онова време) Връзките са много стари, тази година се навършват 67 години! Освен това нека си спомним, че Франция, която стана ядрена сила под председателството на генерал дьо Гол, взе решението през 1966 г. да напусне интегрираното командване на НАТО. Върнахме се 41 години по-късно! Така нашата страна има необходимия опит, за да разбере неприятностите, които може да има член на Алианса с организацията. Ето защо Франция трябва да покаже своето ноу-хау в управлението на тази вътрешна криза в НАТО, за да помогне за разрешаването на трудностите. На дневен ред отново е диалогът.

Какъв ще е бъдещият формат на сътрудничество?

Преминаваме през период на преговори, преди да стигнем до интеграцията на Турция в Европейския съюз. Ако такава перспектива вече не изглежда уместна, остава да се определи каква институционална рамка може да свърже Турция и Европа. Възможен е не само един модел. Брюксел има задълбочени умения за преговори и вече е определил специални рамки за партньори: било то на географската граница на Европа - Норвегия; или за друга държава в центъра му -Швейцария. Без задължително да се възпроизвежда идентично, има източници, от които може да се почерпи вдъхновение, да не говорим за стотиците страници, които се опитват да определят връзката на Европа с Великобритания след Брекзит. В момент, когато Ердоган се среща във Вашингтон с президента на Съединените щати, а той от своя страна се среща с генералния секретар на НАТО, Европа трябва повече от всякога да отстоява своето място и позициите си спрямо Турция. Стратегическото географско положение на тази страна, кръстопът между Европа и Близкия изток, може само да засили необходимостта от продължаване на сътрудничеството с нея. Толкова много вече е направено. Франция играе видна роля. Където има воля, има и начин ...