Компроматната война следва неотклонно политическия календар. Прави впечатление, че явлението се активизира в навечерието на поредните избори.

В продължителен период от време - от зората на Прехода към демокрация до местните избори миналата година, компроматната война претърпя редица модификации.

Разобличаването на агентите на Държавна Сигурност в началото имаше силен ефект, тъй като десницата следваше неотклонно антикомунистическата си идеология.

Обвиненията и разкритията за агентурното минало на даден опонент или неудобен политически противник вършеха добра работа в рамките на двуполюсния модел на политическо поведение.
По този начин агентите на тоталитарната ДС бяха основна мишена, а досиетата - ключово политическо оръжие.

С течение на времето политическата действителност придоби имунитет към компроматни атаки за агентурното минало на героите си.

Факторите от политическия елит приложиха нов похват - компроматите престанаха да получават публичност.

Папките с досиета само се размахваха заплашително, използваха са единствено с цел политически шантаж и като гарант за успешно подбиване на авторитета на опонента. 

С влизането на страната ни в ЕС манталитетът на държавническото противоборство не се промени.
Поведението на политическия елит запази статуквото и предизборните акценти бяха съсредоточени не върху професионалните и ръководни качества на кандидата, а върху дискредитацията му.

Компроматната война обаче отново навлезе в нова фаза от своето развитие. Папките с досиета, диагнози, уличаващи снимки, афери, очевидно вече не оказват въздействие върху електоралните нагласи на обществото.

В основата на новата вълна компроматни атаки се оказа инструментът на МВР - СРС (Специални разузнавателни средства).

СРС-тата разкриват нови възможности за политически машинации, но са достъпни за по-малък, ограничен кръг от политическата върхушка.

На този етап се вижда, че основните действащи фигури в скандалните разкрития в МВР са полицаи с чин „генерал".

Това би могло да означава, че сферите на влияние на определени хора от политическия елит обхващат значително по-голям кръг структури от държавния апарат.
Вижда се, че СРС-тата са привилегия на играчи, които разчитат на собствена, добре развита мрежа в кадровите структури на МВР, ГДБОП, прокуратурата и следствието.

Кризата, разтърсваща МВР повече от половин месец, подхранва традиционното любопитство на широката общественост към скритите механизми на държавно управление.

На това се дължи и обществения интерес към полицейския скандал - има много енигматичност, загадъчност, неизвестност, дори - неразгадаемост на събитията.

В своята последователност кризата в МВР отприщи серия разкрития. Фрагменти от „задкулистните тайни" получиха публичност и легитимираха съмненията за политически чадър над сивата икономика.

Оповестяването на т. нар. „класифицирана информация", придобита чрез специфичния инструментариум - СРС - показва, че компроматната война еволюира.

Заплахи за „отваряне на досиета", определения от типа „доносник", „агент на ДС", „сътрудник на ДС" са изчерпани и лишени от заряд. Те са заменени с нова формулировка: „контакти с оперативно интересни лица".

Налице са нови тенденции в сферата на политическите машинации. Вече не се използват разкрития за агентурно минало от тоталитаризма,  тъй като са остарял и неактуален похват, лесно бяха разобличавани като фалшификат.

Модерната политическа клевета акцентира върху актуалността на спойката между политическата класа и сивата икономика. Акцентът пада върху злободневни теми - корупция, сива икономика, подземен свят.

Подривното действие на компроматите е удар по авторитета на политическия конкурент и дестабилизация на позицията му. Компроматите са като камертон на българската политическа действителност. Те задълбочават проблемите и не създават условия за ползотворна политическа дейност.

Очевидно е, че благодарение на членството в Европейския съюз, пред страната ни се разкриват нови хоризонти за икономически растеж и просперитет.

Пазарните механизми са благосклонни към българската икономика, която бавно, но уверено следва пътя на евроинтеграцията.

В същото време конкуренцията в политиката става все по-агресивна, но не създава предпоставки за развитие.

Политическият ареал не отговаря на обществената представа за добре работещ държавен апарат.

Държавните институции продължават да бъдат в криза, въпреки оказваното от ЕС външно влияние за реформи и структурни промени в основни социални сфери.

От една страна, управляващите не демонстрират твърдост и политическа воля по отношение на принципни въпроси, а от друга - опозицията действа хаотично и не предлага алтернатива.

По този начин общественото недоверие в политическия елит продължава да расте, като така се поддържа благоприятната среда за компроматни прийоми.