След Коледа Daily Mail логично се занимава с празнуването на херцога и херцогинята на Кеймбридж с кралското семейство. Тиражен български всекидневник пък осветлява пред целокупния ни народ хранителния режим на домашния любимец на стожера на парламентарната правна мисъл Фидосова. С наднормена доза умиление зам.-председателят на народно избраната група на управляващото малцинство разказва как седеммесечният й пес Армандо похапвал телешки шол със зеленчуци и варена сьомга. Не се дърпал даже на пържено яйце. Животното дори се радвало на свой собствен гардероб с дрешки, сред които хит били моряшко костюмче и червена дрешка на джудженце.

Коментарът за дневния ред и приоритетите на част от т.нар. съвременна българска журналистика е излишно губене на време. В името на тиража от страниците може да се стичат лигави бози в достатъчно количество, за да задоволят воайорските страсти на публиката между две риалита. И като си нямаме кралски особи, се занимаваме с пуделите на псевдоелитите. Народът иска зрелища, щом не може да му се осигури хляб...

Думата обаче е за цинизма на един народен представител. В дни, когато за половината българи месото на масата е непостижим лукс, когато различни организации с благотворителни кампании се опитват да осигурят къшей хляб, дрешка и топлина за изоставени деца и бездомни възрастни, да откровеничиш, че четириногото ти е на специална диета е връх на безочието. Нормално ли е един народен избраник дотам да е изгубил чувството си за мяра и почтеност, та да не се усеща, че в дома на безхлебния за пържоли не се говори. Или наистина преяждането с власт може пагубно да доведе до перде на очите?

На север от нас преди време се разказваше анекдот за сутрешните програми на Радио Букурещ: „Добро утро, румънци - другарят Чаушеску се събуди, време е да ставате. Другарят Чаушеску прави сутрешната си гимнастика - време е и вие да се разкършите. Сега другарят Чаушеску сяда да закусва... Румънци, време е да тръгвате на работа!" Е, докато породистото куче на топ юристката от Монтана набива телешки шол, рецептата на мнозина българи за новогодишна баница започва: „Ако може да си позволите килограм брашно..."

Политическата класа окончателно се самозабрави. И в това отношение Фидосова е най-едрият пример. Загрижена за килограмите на домашния си любимец, за някого би трябвало да е спокойна: след близо четири години управление на ГЕРБ малцина в мъдро ръководената от тях страна се опасяват от наднормено тегло. По-скоро страдат от системно недохранване. А когато говорим за новогодишни късмети, сред предпочитаните днес са „да си намеря най-после работа", „съдия-изпълнител да не секвестира дома ни", „да осигуря пари за животоспасяваща операция за детето си". Все такива празнично ведри пожелания...

Въпреки миниатюрните си размери Армандо има изнесен глас, перчи се, лае силно и от него ще излезе добър пазач, умилява се Фидосова. Не, по-скоро депутат, уместно би вметнал някой. Тежката артилерия на ГЕРБ очевидно за всички показа доколко едва за четири години може да деградира един неморален, безстойностен и неетичен човек, когато властта го погали по празната глава. Защото, след като за тази дама поникването на зъбчето на песа й е най-голямото притеснение, със сигурност може да сме сигурни, че няма проблеми с тревожността. А със съвестта.

Това вестникарско откровение може би най-после ще накара и ослепелите от безсмислено доверие към премиера-бащица и неговата клика малко повече от двайсетина процента електорални единици да прогледнат. И да открият с изненада, че за всеки гербер кучето е най-добрият приятел на човека. И порционът му е недостъпен дори като сън за простосмъртните. А избирателят може да бъде хранен само по избори. И то диетично - с обещания.

Едно не може да се отрече на Фидосова - поне може да осигури на едно куче човешки условия за живот, след като и тя, и колегите й от законодателната и изпълнителната власт гарантираха кучешки на две трети от българския народ. Но обратното броене започна. И подобни демонстрации на кучешки лукс в очите на гладните, бедните, безработните, лишените от нормално здравеопазване не допринасят за възхода на която и да е партия. Колкото и гласове да може да си купи, колкото и гласоподаватели да успее да уплаши.

А догодина на всички нас ни предстои с гласа си да решим дали да продължим да живеем като кастрираните помияри на Фандъкова или като мини шпица на Фидосова. Дано вдигнем опашки и излаем силно: хайде стига!