Фуланите, неопастирството и джихадизмът в Нигерия

В предишните две части на този анализ, озаглавени "Сахел - конфликти, преврати и миграционни бомби" и "Фуланите и джихадизмът в Западна Африка", беше разгледан въпросът за засилването на терористичната дейност в Западна Африка и невъзможността да се прекрати партизанската война, водена от ислямските радикали срещу правителствените войски в Мали, Буркина Фасо, Нигер, Чад и Нигерия. Разгледан беше и въпросът за непреставащата гражданска война в Централноафриканската република.

Един от важните изводи е, че интензифицирането на конфликта е натоварено с голям риск от "избухване на миграционна бомба", която да доведе до безпрецедентен миграционен натиск по цялата южна граница на Европейския съюз. Важно обстоятелство са и възможностите на руската външна политика да манипулира интензивността на конфликтите в страни като Мали, Буркина Фасо, Чад и Централноафриканската република. Държейки ръка на "шалтера" на евентуален миграционен взрив, Москва лесно може да се изкуши да използва предизвикан миграционен натиск срещу държавите от ЕС, които като цяло вече са определени като вражески.

В тази рискова ситуация особена роля играе народът Фулани - етническа група полуномади, миграционни животновъди, които обитават ивицата от Гвинейския залив до Червено море и наброяват 30 до 35 милиона души по различни данни. Бидейки народ, който е изиграл в исторически план много важна роля да проникването на исляма в Африка, особено н Западна Африка, фуланите са огромно изкушение за ислямските радикали, независимо, че те изповядват суфитското течение в исляма, което несъмнено е най-толерантното, както и най-мистичното.

За съжаление, както ще се види от анализа по-нататък, въпросът не опира само до религиозно противопоставяне. Конфликтът не е само етнорелигиозен. Той е социо-етно-религиозен, като през последните години допълнително силно влияние започват да оказват ефектите от натрупаните по корупционен път богатства, превърнати в собственост върху добитък - така нареченото "неопастирство". Това явление е особено характерно за Нигерия и на него е бъде посветена настоящата трета част на анализа.

Фуланите в Нигерия

Бидейки най-гъсто населената страна в Западна Африка със 190 милиона жители, Нигерия, подобно на много страни в региона, се характеризира със своеобразна дихотомия между Юга, населен предимно от християни йоруба, и Севера, чието населението е основно мюсюлманско, като голяма част от него са фулани, които както навсякъде са миграционни животновъди. Общо взето страната има 53% мюсюлмани и 47% християни.

"Централният пояс" на Нигерия, пресичащ страната от изток на запад, включващ по-специално щатите Кадуна (северно от Абуджа), Бунуе-Плато (източно от Абуджа) и Тараба (югоизточно от Абуджа), е точка на срещата между тези два свята, сцена на чести инциденти в безкраен цикъл на отмъщения между фермери, обикновено християни (които обвиняват пастирите фулани, че позволяват на стадата си да навредят на тяхната реколта) и подвижните скотовъдци фулани (които се оплакват от кражби на добитък и нарастващото създаване на ферми в райони, традиционно достъпни за маршрутите на миграция на техните животни).

Тези конфликти се изостриха в последно време, тъй като фулани също се стремят да разширят маршрутите за миграция и паша на стадата си на юг, а северните пасища страдат от все по-сериозна суша, докато фермерите от юга, в условията на особено висока динамика на ръст на населението, се стремят да създадат ферми по на север.

След 2019 година този антагонизъм взе опасен обрат в посока на идентичността и религиозната принадлежност между двете общности, които станаха непримирими и се управляваха от различни правни системи, особено откакто ислямският закон (шариата) беше въведен отново през 2000 година в дванадесет северни щата. (Ислямският закон е бил в сила до 1960 година, след което е бил отменен с постигането на независимостта на Нигерия). От гледна точка на християните, фуланите искат да ги "ислямизират" - ако е необходимо и със сила.

Това гледище се подхранва от факта, че "Боко Харам", която избира за мишени най-вече християни, се стреми да използва въоръжените милиции, използвани от фуланите, срещу техните противници и че наистина редица от тези бойци са се присъединили към редиците на ислямистката група. Християните смятат, че фуланите (заедно с хауса, които са свързани с тях) осигуряват ядрото на войските на "Боко Харам". Това е прекомерно възприятие предвид факта, че определен брой милиции на фуланите остават автономни. Но факт е, че към 2019 г. антагонизмът се влоши. [38]

Така на 23 юни 2018 г. в село, населено предимно с християни (от етническата група лугере), атака, приписвана на фуланите, довежда до тежки жертви - 200 убити.

Избирането на Мохамаду Бухари, който е фулани и е бивш лидер на най-голямата културна асоциация на фуланите - Tabital Pulaakou International, за президент на Републиката, не помогна за намаляване на напрежението. Президентът често е обвиняван, че подмолно подкрепя родителите си фулани, вместо да инструктира силите за сигурност да потиснат престъпните им действия.

Положението на фуланите в Нигерия е показателно и за някои нови тенденции във взаимоотношенията между миграционните скотовъдци и уседналите земеделци. Някъде през 2020 година изследователите вече са констатирали по безспорен начин забележимо нарастване на броя на конфликтите и сблъсъците между скотовъдците и земеделците.[5]

В опити да се обясни това явление са били привличани като аргументи въпроси и факти като промяната в климата, разширяването на пустините, регионалните конфликти, нарастването на населението, трафикът на хора и тероризмът. Проблемът е, че нито един от тези въпроси не обяснява изцяло рязко нарасналото използване на малки и леки оръжия от няколко групи пастири и уседнали земеделци. [5]

На този въпрос се спира специално Олайинка Аджала (Olayinka Ajala), който разглежда настъпилите през годините промени в собствеността над отглеждания добитък, които той нарича "неопастирство", като възможно обяснение за нарастването на броя на въоръжените стълкновения между тези групи.

Терминът неопастирство (neopastoralism) е използван за първи път от Матю Луиза (Matthew Luizza) от Американската асоциация за напредък на науката, за да опише подриването на традиционната форма на пасищно (миграционно) животновъдство от богати градски елити, които се впускат да инвестират и да се занимават с такова животновъдство, за да прикрият откраднати или незаконно придобити активи. (Luizza, Matthew, African herders have been pushed into destitution and crime, November 9th, 2017, The Economist). [8]

От своя страна, Олайинка Аджала дефинира неопастирството като нова форма на собственост върху добитък, характеризираща се с притежаване на големи стада добитък от хора, които сами по себе си не са скотовъдци-пастири. Тези стада съответно са обслужвани от наемни пастири. Работата около тези стада често налага използването на сложни оръжия и муниции, произтичащо от необходимостта да се скрие откраднато богатство, приходи от трафик или доходи, получени чрез терористична дейност, с подчертаната цел да се извлече печалба за инвеститорите. Важно е да се отбележи, че определението на Аджала Олайинка за неопасторството не включва инвестициите в едър рогат добитък, финансирани със законни средства. Такива съществуват, но са малко на брой и за това те не попадат в обсега на изследователския интерес на автора.[5]

Пасищното миграционно животновъдство традиционно е дребно, стадата са семейна собственост и обикновено са свързани с определени етнически групи. Тази стопанска дейност е свързана с различни рискове, както и със значителните усилия, необходими за придвижването на добитъка на стотици километри в търсене на паша. Всичко това прави тази професия не чак толкова популярна и с нея се занимават няколко етнически групи, сред които се открояват фуланите, за които това е основно занимание от много десетилетия. Освен че са една от най-големите етнически групи в Сахел и Суб-Сахарска Африка, някои източници сочат, че фуланите в Нигерия са около 17 милиона души. Освен това добитъкът често се разглежда като източник на сигурност и показател за богатство, като по тази причина традиционните скотовъдци се занимават с продажби на говеда в много ограничен мащаб.

Неопастирството се различава от традиционното скотовъдство по отношение на формата на собственост върху добитъка, средният размер на стадата и използването на оръжия. Докато традиционният среден размер на стадото варира между 16 и 69 глави добитък, числеността на стадата свързани с неопастирството, обикновено варира между 50 и 1000 глави добитък и ангажиментите около тях често включват използването на огнестрелни оръжия от наетите пастири. [8], [5]

Въпреки че и преди това в Сахел е било нещо обичайно, подобни по-големи стада да се придружават от въоръжени войници, в днешно време собствеността върху добитък все повече се възприема като средство за прикриване на незаконно придобито богатство от корумпирани политици. Освен това, докато традиционните скотовъдци се стремят към добри отношения с фермерите, за да поддържат своето симбиотично взаимодействие с тях, пастирите-наемници нямат никакъв стимул да инвестират в социалните си взаимоотношения с фермерите, защото притежават оръжия, които могат да бъдат използвани за сплашване на земеделците. [5], [8]

В частност в Нигерия има три основни причини за възникването на неопастирството. Първата е, че собствеността на добитък изглежда изкусителна инвестиция, заради постоянно покачващите се цени. Една полово зряла крава в Нигерия може да струва 1000 американски долара и това прави говедовъдството привлекателно поле за потенциални инвеститори. [5]

На второ място, има пряка връзка между неопастирството и корупционните практики в Нигерия. Редица изследователи твърдят, че корупцията е в основата на по-голямата част от въстанията и въоръжените бунтове в страната. През 2014 година е въведена една от мерките, предприети от правителството за ограничаване на корупцията, особено прането на пари. Това е въвеждането на банков верификационен номер (Bank Verification Number - BVN). Целта на BVN е да се наблюдават банковите транзакции и да се намали или премахне прането на пари. [5]

Банковият верификационен номер (BVN) използва биометрична технология, за да регистрира всеки клиент във всички нигерийски банки. След това на всеки клиент се издава уникален идентификационен код, който свързва всичките му сметки, за да може лесно да наблюдава транзакциите между няколко банки. Целта е да се гарантира, че подозрителните транзакции се идентифицират лесно, тъй като системата улавя образите и пръстовите отпечатъци на всички банкови клиенти, което прави трудно незаконни средства да бъдат депозирани в различни сметки от едно и също лице. Данните от дълбинните интервюта са разкрили, че BVN е затруднил заемащите политически длъжности в скриването на незаконни богатства и редица сметки, свързани с политици и техните приближени "кронита", захранени с предполагаеми откраднати средства, са били замразени след въвеждането му.

Централната банка на Нигерия съобщи, че "няколко милиарда найра (нигерийската парична единица) и милиони в други чуждестранни валути са хванати в капан в сметки в редица банки, като собствениците на тези сметки внезапно са спрели да работят с тях. В крайна сметка над 30 милиона "пасивни" и неизползвани сметки са идентифицирани от въвеждането на BVN в Нигерия до към 2020 година. [5]

Дълбинните интервюта, проведени от автора, показват, че много хора, които са били депозирали големи суми пари в нигерийски банки, непосредствено преди въвеждането на банковия верификационен номер (BVN) са побързали да ги изтеглят. Няколко седмици преди изтичането на срока за получаване на BVN от всеки, който ползва банкови услуги, банковите служители в Нигерия наблюдават истинска река от пари, които се теглят кеш масово от различни клонове в страната. Разбира се не може да се каже, че всичките тези пари са били крадени или резултат от злоупотреби с властта, но е установен факт, че мнозина от политиците в Нигерия се прехвърлят към разплащания кеш, защото не желаят да бъдат обект на банковия мониторинг. [5]

Точно в този момент потоци от незаконно придобити средства са пренасочени в сферата на селското стопанство, като са закупени впечатляващ брой добичета. Специалистите по финансова сигурност са единодушни, че след въвеждането на BVN има рязко повишаване на броя на хората, които използват незаконно придобито богатство, за да купуват добитък. Като се осмисли фактът, че през 2019 година една възрастна крава струва 200 000 - 400 000 наира (600 до 110 USD) и че не съществува механизъм за установяване на собствеността върху добитъка, за корумпираните е лесно да купуват стотици говеда за милиони наири. Това довежда до повишаване на цените на добитъка, като в момента редица големи стада са притежавани от хора, които нямат нищо общо със скотовъдството като работа и ежедневие, като някои от собствениците са дори от региони, които са твърде далече от пасищните зони. [5]

Както стана дума по-горе, това създава друг голям риск за сигурността в зоната на пасищата, тъй като наемните пастири много често са добре въоръжени.

На трето място, неопастирите обясняват новия модел на неопатримонални взаимоотношения между собственици и пастири с нарасналото ниво на бедността сред ангажираните в отрасъла. Независимо от повишаването на цените на добитъка през последните няколко десетилетия и въпреки експанзията на животновъдството на експортния пазар, бедността сред упражняващите миграционно животновъдство не е намаляла. Напротив, според данни на нигерийски изследователи, през последните 30-40 години, броят на бедните пастири рязко е нараснал. (Catley, Andy and Alula Iyasu, Moving up or moving out? A Rapid Livelyhoods and Conflict Analysis in Mieso-Mulu Woreda, Shinile Zone, Somali Region, Ethiopia, April 2010, Feinstein International Center).

За тези, които са на дъното на социалната стълбица в пастирската общност, работата за собственици на големи стада става единствената възможност за оцеляване. В условията на неопастирството, нарастващата бедност сред пастирската общност, която избутва традиционните миграционни животновъди извън бизнеса, ги прави лесна плячка за "отсъстващите собственици" като евтина работна ръка. На някои места, където членове на политическите кабинети притежават добитъка, членовете на пастирските общности или пастири от специфичните етнически групи, които се занимават с тази дейност от векове, често получават възнаграждението си под формата на финансиране, представено като "подкрепа за местните общности". По този начин се легитимират незаконно получени богатства. Тази връзка "патрон - клиент" е особено разпространена в Северна Нигерия (където живеят най-много традиционни миграционни животновъди, сред които и фуланите), на които се внушава, че по този начин те са подпомагани от властите. [5]

В случая Аджала Олайинка използва случая на Нигерия като изследователски казус (case study), за да изследва в дълбочина тези нови образци на конфликти с оглед на това, че там е съсредоточен най-големият брой добитък в региона на Западна Африка, а и на Суб-Сахарска Африка - около 20 милиона глави добитък. Съответно, броят на животновъдите - пастири, също е много висок спрямо други региони, а и мащабът на конфликтите в страната е много сериозен. [5]

Тук трябва да се подчертае, че става дума и за географско преместване на центъра на тежестта и на пасищното миграционно земеделие и на свързаните с него конфликти от страните от Африканския рог, където в миналото то е било най-застъпено към Западна Африка и в частност - към Нигерия. Както количеството на отглеждания добитък, така и мащабът на конфликтите постепенно се пренасят от страните от Африканския рог на запад и в момента фокусът на тези проблеми вече е в Нигерия, Гана, Мали, Нигер, Мавритания, Брегът на слоновата кост и Сенегал. Коректността на това твърдение се потвърждава изцяло от данните на Проекта за определяне на местонахождението на въоръжени конфликти и данни за свързана и с тях събития (Armed Conflict Location and Event Data Project - ACLED). Пак според същия източник, сблъсъците в Нигерия и последвалите смъртни случаи изпреварват останалите страни с подобни проблеми.

Резултатите на Олайинка се основават на изследвания "на терен" и на използване на качествени методи като дълбинни интервюта, проведени в Нигерия в периода между 2013 и 2019 година. [5]

Най-общо казано, изследването обяснява, че традиционното пасищно животновъдство и миграционно скотовъдство постепенно отстъпват място на неопастирството - форма на пасищно животновъдство, което се характеризира с много по-големи стада и с повишено използване на оръжия и муниции за опазването им. [5]

Едно от ключовите последствия от неопастирството в Нигерия е сериозното повишаване на броя на инцидентите и съответно на динамиката на кражбите и отвличанията на добитък в селските райони. Само по себе си това не е ново явление и се наблюдава от дълго време насам. Според изследователи като Азис Оланиан и Яхая Алию, десетилетия наред, кражбите на добитък са били "локализирани, сезонни и извършвани с по-традиционни оръжия с ниско ниво на насилие". (Olaniyan, Azeez and Yahaya Aliyu, Cows, Bandits and Violent Conflicts: Understanding Cattle Rustling in Northern Nigeria, In: Africa Spectrum, Vol. 51, Issue 3, 2016, pp. 93 - 105).

Според тях през този дълъг (но изглежда вече отминал) период кражбите на добитък и благополучието на миграционните животновъди са вървели ръка за ръка и кражбите на добитък са били разглеждани дори като "инструмент за преразпределение на ресурсите и за териториална експанзия от страна на пастирските общности".

За да се предотврати настъпването на анархия, лидерите на пастирските общности са били създали правила за кражбите на добитък (!) , които не са допускали насилие над жени и деца. Убийствата по време на кражба на добитък, също са били забранени.

Тези правила са били в сила не само в Западна Африка, за което съобщават Оланиан и Алию, но и в Източна Африка, на юг от Африканския рог, примерно в Кения, за където Райан Трише съобщава за аналогичен подход. (Triche, Ryan, Pastoral conflict in Kenya: transforming mimetic violence to mimetic blessings between Turkana and Pokot communities, African journal on Conflict Resolution, Vol. 14, No. 2, pp. 81-101).

По това време с миграционно животновъдство и пастирство са се занимавали специфични етнически групи (между които изпъкват фуланите), които са живеели в силно свързани и преплетени общности, като са споделяли обща култура, ценности и религия, което е помагало възникващите спорове и конфликти да се разрешават, без да прерастват в крайни форми на насилие. [5]

Една от основните разлики между краденето на добитък в по-далечното минало, преди няколко десетилетия и в днешно време е логиката, стояща зад акта на кражбата. В миналото мотивът за крадене на добитък е бил или да се възстановят някакви загуби в семейното стадо, или да се плати цената за булката при сватба, или да се изравнят някакви разлики в заможността между отделните семейства, но образно казано "то не е било пазарно ориентирано и основният мотив за кражбата не е преследване на някаква стопанска цел". И тук това положение е било в сила както в Западна, така и в Източна Африка. (Fleisher, Michael L., "War is good for Thieving!": the Symbiosis of Crime and Warfare among the Kuria of Tanzania, Africa: Journal of the International African Institute, Vol. 72, No. 1, 2002, pp. 131-149).

Точно обратното е през последното десетилетие, през което ставаме свидетели на кражби на добитък, мотивирани най-вече от съображения за стопански просперитет, които образно казано са "пазарно ориентирани". Краде се най-вече с цел печалба, а не от завист или поради крайна необходимост. В някаква степен ширенето на тези подходи и практики може да бъде отнесено и към обстоятелства като растящата цена на добитъка, нарасналото търсене на месо поради увеличаването на числеността на населението и леснотата, с която можеш да се сдобиеш с оръжие. [5]

Изследването на Азис Оланиан и Яхая Алию установява и доказва по безспорен начин съществуването на пряка връзка между неопастирството и нарасналия обем на кражбите на добитък в Нигерия. Събития в няколко африкански страни са повишили разпространението на оръжие (пролиферацията) в региона, като на наемните неопастири им се доставят оръжия за "охрана на стадата", които се използват съответно и при кражбите на добитък.

Този феномен добива съвсем нов мащаб след 2011 година, когато десетки хиляди малки оръжия се разпространяват от Либия в редица страни от Сахелска Сахара, както и в Суб-Сахарска Африка като цяло. Тези наблюдения са напълно потвърдени и от създадения от Съвета за сигурност на ООН "експертен панел", който освен всичко друго изследва и конфликта в Либия. Експертите констатират, че въстанието в Либия и последвалите битки са довели до безпрецедентно разпространение на оръжия не само в съседните на Либия страни, но и по целия континент.

Според експертите на Съвета за сигурност на ООН, които са събрали подробни данни от 14 африкански държави, Нигерия е една от най-засегнатите от бурното разпространение на оръжия с произход Либия. Оръжията се контрабандират в Нигерия и други страни през Централноафриканската република (ЦАР), като тези доставки подхранват конфликти, несигурност и тероризъм в няколко африкански страни. (Strazzari, Francesco, Libyan Arms and Regional Instability, The International Spectator. Italian Journal of International Affairs, Vol. 49, Issue 3, 2014, pp. 54-68).

Независимо, че либийският конфликт продължително време и чак до днес е основен източник на разпространение на оръжия в Африка, има и други активни конфликти, които също подхранват притока на оръжие към различни групировки, в това число и към неопастирите в Нигерия и в Сахел. В списъка на тези конфликти са Южен Судан, Сомалия, Мали, Централноафриканската република, Бурунди и Демократична република Конго. Смята се, че през месец март на 2017 година в кризисните зони по света е имало над 100 милиона малки и леки оръжия (SALW), като значителна част от тях се използват в Африка.

Индустрията за незаконна търговия с оръжия процъфтява в Африка, където "порестите" граници са често срещани около повечето страни, като оръжията се движат свободно през тях. Докато повечето от контрабандираните оръжия попадат в ръцете на бунтовнически и терористични групи, миграционните скотовъдците също все повече използват малки и леки оръжия (SALW). Например скотовъдци-пастири в Судан и Южен Судан открито показват малките си и леки оръжия (SALW) повече от 10 години. Въпреки че много традиционни скотовъдци все още могат да бъдат видени в Нигерия да пасат добитък с тояги в ръце, редица миграционни животновъди са били забелязани с малки и леки оръжия (SALW) и някои от тях са обвинени, че са замесени в крадене на добитък. През последното десетилетие е налице значително увеличение на броя на крадения добитъка, което е довело до смъртта не само на традиционни пастири, но и на фермери, на агенти по сигурността и на други граждани. (Adeniyi, Adesoji, The Human Cost of Uncontrolled Arms in Africa, Cross-national research on seven African countries, March 2017, Oxfam Research Reports).

Освен наетите пастири, които използват оръжията, с които разполагат, за да участват в кражби на добитък, има и професионални бандити, които основно се занимават с въоръжени грабежи на добитък в някои части на Нигерия. Неопастирите често твърдят, че те се нуждаят от защита от тези бандити, когато обясняват въоръжаването на скотовъдците. Някои от интервюираните животновъди заявяват, че носят оръжие, за да се предпазят от бандити, които ги нападат с намерението да откраднат добитъка им. (Kuna, Mohammad J. and Jibrin Ibrahim (eds.), Rural banditry and conflicts in northern Nigeria, Centre for Democracy and Development, Abuja, 2015, ISBN: 9789789521685, 9789521685).

Националният секретар на асоциацията на животновъдите Miyetti Allah в Нигерия (една от най-големите животновъдни асоциации в страната) заявява: "Ако видите мъж от народа Фулани да носи AK-47, това е защото краденето на добитък е станало толкова поголовно, че човек се чуди дали изобщо има сигурност в страната". (Fulani national leader: Why our herdsmen carry AK47s., May 2, 2016, 1;58 pm, The News).

Усложнението идва от това, че оръжията, придобити за да се предотвратява краденето на добитък, също се използват свободно, когато има конфликт между скотовъдци и фермери. Този сблъсък на интереси около миграционното животновъдство, води до надпревара във въоръжаването и създава среда подобна на бойно поле, тъй като нарастващ брой традиционни пастири също прибягват до носенето на оръжие, за да се защитават заедно с добитъка си. Променящата се динамика води до нови вълни от насилие и често ги наричат вкупом "пастирски конфликт". [5]

Нарастването на броя и на интензивността на тежките сблъсъци и насилието между фермерите и пастирите, също се смята за последствие от разрастването на неопастирството. Ако се изключат смъртните случаи - резултат от терористичните нападения, сблъсъците между фермери и пастири са причина за най-големия брой смъртни случаи, причинени от конфликти примерно през 2017 година. (Kazeem, Yomi, Nigeria now has a bigger internal security threat than Boko Haram,January 19, 2017, Quarz).

Независимо че сблъсъците и разправиите между фермери и миграционни животновъди са от векове, тоест те датират още от преди колониалната епоха, динамиката не тези конфликти се е променила по драматичен начин. (Ajala, Olayinka, Why clashes are on the rise between farmers and herdsmen in the Sahel, May 2nd, 2018, 2.56 pm CEST, The Conversation).

В периода до колониалното владичество пастирите и фермерите често са живели едни до други в симбиоза, дължаща се на формата на земеделие и на размера на стадата. Добитъкът е пасял на стърнищата, оставени от фермерите след събирането на реколтата, най-често по време на сухия сезон, когато миграционните животновъди преместват добитъка си повече на юг, за да пасе там. В замяна на осигурената паша и правото на достъп, предоставени от фермерите, изпражненията на едрия рогат добитък са били използвани от селските стопани като естествен тор за земеделските им земи. Това са били времена на ферми на дребни собственици и на семейна собственост върху стадата, като и фермерите и скотовъдците са имали полза от разбирателството си. От време на време, когато пасящите добичета са унищожавали фермерска продукция и са възниквали конфликти, са се прилагали механизми за разрешаване на конфликтите на място и различията между земеделци и пастири са се изглаждали, обикновено без да се стига до насилие. [5] Освен това фермерите и миграционните животновъди често са създавали схеми за размяна на зърно срещу мляко, които са заздравявали взаимоотношенията им.

Този модел на селско стопанство обаче е претърпял няколко промени. Проблеми като промените в модела на селскостопанско производство, демографският взрив, развиването на пазарни и капиталистически отношения, изменението на климата, свиването на площта на езерото Чад, конкуренцията за земя и вода, право на ползване на миграционните пастирски маршрути, сушата и разширяването на пустинята (опустиняването), засиленото етническо разграничаване и политическите манипулации са посочени като причини за промените в динамиката на отношенията фермер - миграционен животновъд. Дейвидхайзер и Луна идентифицират комбинацията от колонизацията и въвеждането на пазарно-капиталистическите отношения в Африка, като една от основните причини за конфликта между скотовъдци и фермери на континента. (Davidheiser, Mark and Aniuska Luna, From Complementarity to Conflict: A Historical Analysis of Farmet - Fulbe Relations in West Africa, African Journal on Conflict Resolution, Vol. 8, No. 1, 2008, pp. 77 - 104).

Те твърдят, че промените в законите за собственост върху земята, настъпили по време на колониалната епоха, съчетани с промените в земеделските техники след приемането на модерни земеделски методи като поливното земеделие и въвеждането на "схеми за приучване на миграционните животновъди към уседнал живот", нарушават някогашната симбиотична връзка между фермерите и скотовъдците, увеличавайки вероятността за конфликт между тези две социални групи.

Анализът, който Дейвидхайзер и Луна предлагат, твърди, че интеграцията межу пазарните отношения и съвременните начини на производство е довела до преминаване от "основаващи се на размяна отношения" между фермерите и миграционните животновъди, към "маркетизация и комодификация" (бурно навлизане на пазарни отношения и превръщане на продукцията в стока), което увеличава натиска в търсенето на природни ресурси между двете страни и дестабилизира предишната симбиотична връзка.

Изменението на климата също се посочва като една от основните причини за конфликтите между фермери и скотовъдци в Западна Африка. В количествено изследване, проведено в щата Кано в Нигерия през 2010 година, Халиру идентифицира навлизането на пустинята в земеделските земи, като основен източник на борба за ресурси, водеща до конфликти между скотовъдци и фермери в Северна Нигерия. (Halliru, Salisu Lawal, Security Implication of Climate Change Between Farmers and Cattle Rearers in Northern Nigeria: A Case Study of Three Communities in Kura Local Government of Kano State. In: Leal Filho, W. (eds) Handbook of Climate Change Adaptation, Springer, Berlin, Heidelberg, 2015).

Промените в нивото на валежите са променили модела на миграция на скотовъдците, в резултат на което животновъдите се придвижват все повече на юг към райони, където обикновено стадата им не са пасли през предходните десетилетия. Пример за това е ефектът от продължителните засушавания в пустинния регион Судан-Сахел, които станаха силни от 1970 година насам. (Fasona, Mayowa J. and A.S. Omojola, Climate Change, Human Security and Communal Clashes in Nigeria, 22 - 23 June 2005, Proceedings of International Workshop on Human Security and Climate Change, Holmen Fjord Hotel, Asker near Oslo, Clobal Environmental Change and Human Security (GECHS), Oslo).

Този нов модел на миграция увеличава натиска върху земята и почвените ресурси, което води до конфликти между фермери и животновъди. В други случаи увеличаването на популацията на общностите на фермери и скотовъдци също е допринесло за натиска върху околната среда.

Въпреки че изброените до тук проблеми са допринесли за задълбочаването на конфликта, през последните няколко години има забележима разлика по отношение на интензивността, видовете използвани оръжия, начините на атака и броя на смъртните случаи, регистрирани в конфликта. Броят на нападенията също се е увеличил значително през последното десетилетие, най-осезателно в Нигерия.

Данните от базата данни на ACLED, показват, че конфликтът е станал по-тежък от 2011 година насам, което подчертава вероятната връзка с гражданската война в Либия и произтичащото от нея разпространение на оръжия. Въпреки че броят на атаките и броят на жертвите са се увеличили в повечето от страните, засегнати от либийския конфликт, числата за Нигерия потвърждават мащаба на нарастването и значението на проблема, подчертавайки необходимостта от много по-задълбочено разбиране на ключовите елементи на конфликта.

Според Олайинка Аджала се открояват две основни връзки между начина и интензивността на атаките и неопастирството. На първо място, вида на оръжията и мунициите, използвани от скотовъдците, и второ, хората, участващи в атаките. [5] Ключова констатация в изследването му е, че оръжията, закупени от неопастирите, за да защитят добитъка си, се използват и за нападения над фермери, когато има разногласия относно маршрутите за паша или за унищожаването на земеделски земи от пътуващите животновъди. [5]

Според Олайинка Аджала, в много случаи видовете оръжия, използвани от нападателите, създават впечатление, че мигриращите животновъди имат външна подкрепа. Като такъв пример е приведен щатът Тараба в Североизточна Нигерия. След дълго проточили се нападения от страна на скотовъдци на територията на щата, федералното правителство разполага войници в близост до засегнатите общности, за да предотврати по-нататъшни атаки. Въпреки разполагането на войски в засегнатите общности, няколко нападения все пак са извършени със смъртносни оръжия, включително картечници.

Председателят на районното местно управление в Такум, щатът Тараба, г-н Шибан Тикари в интервю за "Daily Post Nigeria", заявява: "Пастирите, които сега идват при нашата общност с картечници, не са традиционните пастири, които познаваме и с които сме живели години на ред; Подозирам, че може да са освободени членове на "Боко Харам". [5]

Има много сериозни доказателства, че части от скотовъдните общности са напълно въоръжени и сега действат като милиции. Така например един от лидерите на скотовъдната общност се хвали в интервю, че неговата група успешно е извършила атаки срещу няколко земеделски общности в Северна Нигерия. Той твърди, че неговата група вече не се страхува от военните и заявява: "Имаме над 800 [полуавтоматични] пушки, картечници; фуланите сега имат бомби и военни униформи". (Salkida, Ahmad, Exclusive on Fulani herdsmen: "We have machine guns, bombs and military uniforms", Jauro Buba; 09.07.2018). Това твърдение е потвърдено и от много други интервюирани от Олайинка Аджала.

Видовете оръжия и боеприпаси, използвани в атаките на пастири срещу фермери, не са достъпни за традиционните скотовъдци и това насочва основателно подозренията към неопастирите. В интервю с офицер от армията той твърди, че бедните скотовъдци с малки стада не могат да си позволят автоматични пушки и видовете оръжия, използвани от нападателите. Той каза: "като се замисля, чудя се как един беден пастир може да си позволи картечница или ръчни гранати, използвани от тези нападатели?

Всяко предприятие си има анализ на разходите и ползите и местните пастири не биха могли да инвестират в такива оръжия, за да защитят малките си стада. За да може някой да похарчи огромни суми пари за закупуването на тези оръжия, той трябва или да е инвестирал сериозно в тези стада, или да възнамерява да открадне колкото е възможно повече добитък, за да възстанови инвестицията си. Това допълнително сочи факта, че организираните престъпни синдикати или картели сега са замесени в миграционното животновъдство". [5]

Друг респондент заявява, че традиционните скотовъдци не могат да си позволят цената на AK47, който се продава за 1200 - 1500 американски долара на черния пазар в Нигерия. Освен това през 2017 година депутат, представляващ щата Делта (регион юг-юг) в Камарата на събранието - Еванс Ивури, заявява, че неидентифициран хеликоптер редовно прави доставки за някои скотовъдци в пущинака Овре-Абрака в щата, където те пребивават с техния добитък. Според законодателя в гората пребивават над 5000 говеда и около 2000 пастири. Тези твърдения допълнително показват, че собствеността върху този едър рогат добитък е под голям въпрос.

Според Олайинка Аджала втората връзка между начина на провеждане и интензивността на нападенията и неопастирството е самоличността на хората, участващи в атаките. Има няколко аргумента относно самоличността на скотовъдците, замесени в нападенията срещу фермери, като се посочва, че много от нападателите са пастири - наемни работници.

В много райони, където фермери и животновъди съжителстват от десетилетия, фермерите познават скотовъдците, чиито стада пасат около техните ферми, периодите, в които довеждат добитъка си, както и средния размер на стадата. В днешно време има оплаквания, че размерите на стадата са по-големи, пастирите са непознати за фермерите и са въоръжени с опасни оръжия. Тези промени правят традиционното управление на конфликти между фермери и скотовъдци по-трудно и понякога невъзможно. [5]

Председателят на Съвета на местното самоуправление в Усса - щата Тараба, г-н Римамсикве Карма е заявил, че пастирите, извършили поредица от нападения над фермери, не са обикновените животновъди, които местните хора познават, казвайки, че те са "непознати". Ръководителят на Съвета е заявил, че "пастирите, които дойдоха след армията на територията управлявана от нашия съвет не са приятелски настроени към нашите хора, за нас те са непознати лица и те убиват хора". [5]

Това твърдение е било потвърдено от нигерийските военни, които заявяват, че миграционните скотовъди, които са участвали в насилие и нападения срещу фермери, са били "спонсорирани" и не са традиционни пастири. (Fabiyi, Olusola, Olaleye Aluko and John Charles, Benue: Killer herdsmen are sponsored, says military, April 27-th, 2018, Punch).

Комисарят на полицията в щата Кано от своя страна обяснява в интервю, че много от арестуваните въоръжени пастири са от страни като Сенегал, Мали и Чад. [5] Това е допълнително доказателство, че все повече пастирите - наемници заменят традиционните скотовъдци.

Важно е да се отбележи, че не всички конфликти между скотовъдци и фермери в тези региони се дължат на неопастирството. Последните събития показват, че вече и много традиционни миграционни животновъди носят оръжие. Освен това някои от нападенията срещу фермери са отмъщения и репресии заради убийствата на добитък от страна на фермерите. Въпреки че много основни медии в Нигерия твърдят, че скотовъдците са агресорите в повечето от конфликтите, дълбинните интервюта разкриват, че някои от атаките срещу уседналите земеделци са отмъщение за убийствата на добитък на скотовъдците от страна на фермерите.

Така например етническата група Бером в щата Плато (една от най-големите етнически групи в региона) никога не е криела пренебрежението си към скотовъдците и понякога е прибягвала до избиване на добитъка им, за да попречи на пашата в техните земи. Това довежда до ответни действия и насилие от страна на пастирите, кото в резултат са избити стотици хора от етническата общност Бером. (Idowu, Aluko Opeyemi, Urban Violance Dimension in Nigeria: Farmers and Herders Onslaught, AGATHOS, Vol. 8, Issue 1 (14), 2017, p. 187-206); (Akov, Emmanuel Terkimbi, The resource-conflict debate revisited: Untangling the case of farmer-herdsmen clashes in the North Central region of Nigeria, Vol. 26, 2017, Issue 3, African Security Review, pp. 288 - 307).

В отговор на увеличаващите се атаки срещу фермери няколко земеделски общности са сформирали патрули, за да предотвратяват нападенията срещу своите общности, или са предприели контраатаки срещу скотовъдните общности, което допълнително увеличава враждебността между групите.

В крайна сметка, въпреки че управляващият елит като цяло разбира динамиката на този конфликт, политиците често играят съществена роля било в отразяването, било в прикриването на този конфликт, на потенциалните решения, както и на реакцията на нигерийската държава. Въпреки че са обсъдени на дълго и на широко потенциални решения като разширяване на пасищата; разоръжаване на въоръжените пастири; обезщетения за фермерите; секюритизация на земеделски общности; обръщане с лице към проблемите, свързани с изменението на климата; и борба с краденето на добитък, конфликтът беше изпълнен с политически сметки, което естествено силно затруднява разрешаването му.

По отношение на политическите сметки има няколко въпроса. Първо, свързването на този конфликт с етническа принадлежност и религия често отклонява вниманието от основните проблеми и създава разделение между интегрирани преди това общности. Докато произходът на почти всички скотовъдци е от фуланите, повечето от атаките са насочени срещу други етнически групи. Вместо да се занимават с проблемите, идентифицирани като стоящи в основата на конфликта, политиците често акцентират върху етническите мотиви за него, за да увеличат собствената си популярност и да създадат "патронаж", както при други конфликти в Нигерия. (Berman, Bruce J., Etnicity, Patronage and the African State: The Politics of Uncivil Nationalism, Vol. 97, Issue 388, African Affairs, July 1998, pp. 305 - 341); (Arriola, Leonardo R., Patronage and Political Stability in Africa, Vol. 42, Issue 10, Comparative Political Studies, October 2009).

Освен това влиятелни религиозни, етнически и политически лидери често участват в политически и етнически манипулации, като същевременно ужким се занимават с проблема, който често подклаждат, вместо да потушават напрежението. (Princewill, Tabia, The politics of the poor man"s pain: Herdsmen, farmers and elite manipulation, January 17, 2018, Vanguard).

Второ, дебатът за пашата и предоставянето на животновъдни ферми (ранчо) често се политизира и рисува по начин, клонящ или към маргинализацията на фуланите, или към преференциалното третиране на фуланите, в зависимост от това кой участва в дебатите. През юни 2018 година, след като няколко щата, засегнати от конфликта, решиха индивидуално да въведат закони срещу пашата на своите територии, федералното правителство на Нигерия в опит да сложи край на конфликта и да предложи някакво адекватно решение, обяви планове да похарчи 179 милиарда наира (около 600 милиона американски долара ) за изграждане на животновъдни ферми тип "ранчо" в десет щата от страната. (Obogo, Chinelo, Uproar over proposed cattle ranches in 10 states. Igbo, Middle Belt, Yoruba groups reject FG"s plan, June 21st, 2018, The Sun).

Докато няколко групи извън скотовъдните общности твърдяха, че скотовъдството е частен бизнес и не трябва да води до публични разходи, общността на миграционните животновъди също отхвърли идеята въз основа на съображението, че тя е предназначена да потиска общността на народа Фулани, оказвайки влияние върху свободата на придвижване на фуланите. Няколцина членове на скотовъдната общност твърдяха, че предложените закони за животновъдството "се използват от някои хора като кампания за спечелване на гласове на изборите през 2019 година". [5]

Политизирането на проблема, съчетано с нехайния подход на правителството, прави всяка стъпка към разрешаването на конфликта непривлекателна за участващите страни.

На трето място, нежеланието на нигерийското правителство да обяви извън закона групи, които са поели отговорност за атаки срещу фермерски общности като отмъщение за убийството на добитък, е свързано със страха от разпадане на отношенията "патрон - клиент". Въпреки че животновъдната асоциация Miyetti Allah (The Miyetti Allah Cattle Breeders Association of Nigeria" - MACBAN) оправдава убийството на десетки хора в щата Плато през 2018 година, с това че то е отмъщение за убийството на 300 крави от страна на фермерските общности, правителството отказа да предприеме каквито и да са действия срещу групата, твърдейки, че това е социално-културна група, представляваща интересите на фуланите. (Umoru, Henry, Marie-Therese Nanlong, Johnbosco Agbakwuru, Joseph Erunke and Dirisu Yakubu, Plateau massacre, retaliation for lost 300 cows - Miyetti Allah, June 26, 2018, Vanguard). Това кара много нигерийци да мислят, че групата е била умишлено взета под закрилата на правителството, тъй като действащият президент по това време (президентът Бухари) е от етническата група фулани.

В допълнение, неспособността на управляващия елит в Нигерия да се справи с въздействието на неопастирското измерение на конфликта създава сериозни проблеми. Вместо да разгледа причините, поради които пастирството става все по-милитаризирано, правителството се фокусира върху етническите и религиозните измерения на конфликта. Освен това много собственици на големи стада едър рогат добитък принадлежат към влиятелни елити със значително влияние, което затруднява преследването на престъпни дейности. Ако неопастирското измерение на конфликта не бъде оценено правилно и не се възприеме адекватен подход към него, вероятно няма да настъпи промяна в ситуацията в страната и даже ще стенем свидетели на влошаването на положението.

Използвани източници:

Пълният списък на използваната литература в първата и втората част на анализа е даден в края на първата част на анализа, публикувана под названието "Сахел - конфликти, преврати и миграционни бомби". Тук по-долу са дадени само тези източници, които са цитирани в настоящата трета част на анализа - "Фуланите, неопастирството и джихадизмът в Нигерия".

Допълнителни източници са дадени вътре в текста.

[5] Ajala, Olayinka, New drivers of conflict in Nigeria: an analysis of the clashes between farmers and pastoralists, Third World Quarterly, Volume 41, 2020, Issue 12, (published online 09 September 2020), pp. 2048-2066,

[8] Brottem, Leif and Andrew McDonnell, Pastoralism and Conflict in the Sudano-Sahel: A Review of the Literature, 2020, Search for Common Ground,

[38] Sangare, Boukary, Fulani people and Jihadism in Sahel and West African countries, February 8, 2019, Observatoire of Arab-Muslim World and Sahel, The Fondation pour la recherche stratégique (FRS).