Ако има една тема, която беляза 2025 г. за България, то това е приемането на страната ни в еврозоната - въпрос, който поляризира мненията, създаде поводи за политически дебати и ще ни отведе към една от най-значимите обществени промени от приемането на страната ни в Европейския съюз насам.

Как се стигна до влизането ни в еврозоната

След като на 1 януари 2025 г. България стана пълноправна членка на Шенгенското пространство, следващата стъпка за страната ни по пътя на европейската интеграция беше приемането на еврото като официална валута.

Големият въпрос пред правителството обаче беше дали всъщност България покрива критериите за членство.

Така през януари Министерството на финансите, начело с новоизлъчения към онзи момент министър Теменужка Петкова, беше по-скоро скептично по този въпрос.

На 23 януари Петкова излезе с позиция, че страната ни ще подаде искане за конвергентен доклад към Европейската комисия и Европейската централна банка едва когато покрием и последния критерий за нивото на инфлация.

Към онзи момент страната ни не изпълняваше това изискване с 0,1 процентни пункта - при изискване за инфлация до 2,5% отчетеният ръст на цените у нас за 2024 г. беше 2,6%.

Това обаче доведе до натиск от страна на опозицията (най-вече ПП-ДБ), които обвиниха правителството, че спъва страната ни за влизането в еврозоната. Управляващите отговориха бързо, като смениха позицията си на 180 градуса и обявиха, че ще моделират бюджета така, че България да покрие изискването за допустима инфлация.

Така, в края на февруари правителството и БНБ отправиха искането на изготвяне на извънредни конвергентни доклади за това дали покриваме изискванията за влизане в еврозоната.

Докладите излязоха с положителна оценка за България в началото на юни, а през юли Европейският парламент и Съветът на ЕС официално гласуваха за приемането на страната ни в еврозоната. С това беше проправен и пътят за официалното приемане на еврото у нас като валута от 1 януари 2026 г.

На 30 юли депутатите приеха на второ четене промени в Закона за въвеждане на еврото в Република България. Измененията бяха обнародвани в "Държавен вестник" на 8 август. От тази дата цените в България трябваше да бъдат изписани и в евро.

Снимка 723284

Източник: Георги Минев

Отпорът срещу еврото

Разбира се, смяната на валутата не мина и без опити за блокиране на този процес.

"Възраждане" заедно с обществени организации направиха няколко протеста срещу общата европейска валута и за опазване на българския лев, като от тях най-запомнящ се беше протестът от 22 февруари, когато демонстрацията пред БНБ ескалира до погром над сградата на Дома на Европа в София. Фасадата на сградата беше замеряна с боя и самоделни запалителни бомби, като това доведе до ареста на няколко души.

В крайна сметка Софийската градска прокуратура внесе обвинителен акт срещу шестима души, извършили хулигански действия пред сградата на Европейската комисия (ЕК) в София. За вандаласките действия срещу сградата на ЕК бяха уличени и четирима депутати на "Възраждане" - Славчо Крумов, Ивайло Чорбов , Йордан Тодоров и Никола Димитров.

До момента по делото няма никакъв напредък, а народните представители от партията на Костадин Костадинов остават с имунитетите си.

Междувременно спорадични протести срещу еврото имаше през цялата година. Последният от тях в София се проведе на 17 декември, като на него присъстваха около 150-200 души.

Референдум на ръба

Може би най-значимият ход срещу приемането на еврото у нас от 1 януари 2026 г. дойде обаче от президента Румен Радев. В изненадващ ход навръх Деня на Европа 9 май държавният глава обяви, че внася предложение в Народното събрание за провеждане на национален референдум с въпрос: "Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута "евро" през 2026 година?".

Веднага след обявяването на инициативата, неговият секретар по правните въпроси Крум Зарков подаде оставка, заявявайки, че предложението е конституционно недопустимо.

Първоначално председателят на Народното събрание отказа да допусне предложението за обсъждане, позовавайки се на неговата противоконституционност. Президентът обаче сезира Конституционния съд, който постанови, че парламентът е длъжен поне да разгледа и гласува предложението.

Така, на 3 декември въпросът беше окончателно затворен, след като Народното събрание проведе дебат и отхвърли предложението на президента Радев със 135 гласа "против".

Снимка 743286

Източник: БГНЕС

Страховете спрямо еврото

Основните обществени притеснения бяха свързани с опасенията, че въвеждането на общата европейска валута ще доведе до осезаемо поскъпване на живота. Мнозина се опасяваха, че търговците ще използват смяната на валутата за скрито повишаване на цените, което би намалило покупателната способност на доходите, особено сред най-уязвимите групи.

Възрастните хора и жителите на малките населени места изпитваха тревога и от сложността на новите банкноти и монети - от разпознаването на фалшиви пари до опасения дали пощенските клонове ще разполагат с достатъчно наличности.

За немалка част от обществото българският лев имаше и силно символно значение - не просто като разплащателно средство, а като знак за национална независимост. Затова премахването му се възприемаше от някои като загуба на контрол и "разтваряне" в европейските структури.

На този фон социалните мрежи през цялата година бяха залети от фалшиви новини и конспиративни твърдения - от "нулиране на спестяванията" до прогнози за незабавен икономически колапс на еврозоната след присъединяването на България.

Какво направи правителството

За да овладее нарастващото напрежение и да осигури предвидим и плавен преход към еврото, правителството, в тясно сътрудничество с Българската народна банка, въведе комплексен пакет от законови, регулаторни и технически мерки, насочени към защита на доходите и доверието на гражданите.

Със Закона за въвеждане на еврото държавата гарантира, че превалутирането ще се извършва единствено по фиксирания курс от 1,95583 лева за евро, без допълнителни такси или комисиони при автоматичния обмен на сметки, депозити и кредити. Така беше адресиран един от най-силните страхове - за "скрито поскъпване" още в първия момент.

Въведено беше и задължително двойно обозначаване на цените - в лева и евро - месеци преди и след датата на присъединяване, за да имат потребителите време да свикнат и да сравняват цените без риск от заблуда.

Комисията за защита на потребителите стартира и кампанията "Честна цена", включваща масирани проверки и публичен "черен списък" на търговци, уличени в некоректно закръгляне - мярка, целяща не само санкции, но и възпиращ ефект.

В същото време създаването на специализиран сайт за проследяване на цените на основни стоки по вериги магазини се оказа проблематично - проектът беше възприет като скъп, технологично сложен и трудно достъпен за широк кръг граждани, особено за възрастните хора.

Паралелно с икономическите мерки правителството се опита да отговори и на страха от загуба на идентичност. Дизайнът на българските евромонети запазва разпознаваеми национални символи, като кирилицата заема централно място. Посланието е ясно - България влиза в еврозоната като равноправен участник, който внася собствената си култура, история и азбука в общото европейско пространство.

Предизвикателствата оттук нататък

С правителство в оставка и предстоящи предсрочни парламентарни избори управлението на прехода към еврото остава сериозно предизвикателство. Следенето на цените и ограничаването на инфлационния натиск ще зависят в голяма степен от работата на регулаторни органи като Комисията за защита на потребителите, Националната агенция за приходите и други институции.

Политическата несигурност, липсата на приет редовен бюджет, обещанията за разширени държавни разходи и недостатъчно ясната и мащабна информационна кампания за еврото неизбежно ще оказват влияние през следващите месеци.

Едно обаче е сигурно - само след дни България ще започне да се разплаща в евро, а до голяма степен от поведението и информираността на самите граждани ще зависи колко плавно ще протече тази промяна.