Във вторник вицепремиерът и председател на ВМРО-БНД Красимир Каракачанов предложи да се въведе максимална надценка за някои хранителни продукти. Според него мярката трябва да обхване следните храни: хляб, кисело мляко, прясно мляко, краве сирене, краве масло, кашкавал "Витоша", пилешко месо, свинско месо, яйца, брашно и олио от български производители. Идеята е те да бъдат продавани с фиксирана надценка - както за производители, така и за търговци. По този начин следва да се формира "социална кошница" с основни хранителни продукти, чиито цени да са по-ниски в сравнение с моментните на пазара.

Като конкретен повод за предложението си, Каракачанов изтъква разликата в печалбата за производители и търговци при ценообразуването на хляба - докато за първите тя била 5 ст. на брой, то при вторите достигала 30 ст. на брой (без да се отчита, че печалбата на производителите е от много повече бройки в сравнение с търговците). Самата идея пък идва в контекста на наскоро обявената от министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов инициатива за водене на разговори с големите търговски вериги да продават хляба без никаква надценка.

И двете предложения предизвикаха очаквана реакция в социалните мрежи - комунизъм, социализъм... и въпроси кога ще връщаме плановата икономика и т.н. Дори лидерът на БСП Корнелия Нинова нарече предложението на Каракачанов "популизъм" и в замяна предложи диференцирана ставка на ДДС (5%) за хляба. А в същото време тази идея бе приветствана от крайнолеви организации като "Че Гевара" и Съюз на комунистите в България. И докато идеята на министър Порожанов едва ли ще се възприеме от гилдията, то предложението на лидера на ВМРО изобщо не е изключено да бъде прието. Ето защо е нужно неговите аспекти да бъдат разгледани и анализирани.

От една страна, погрешно е да се твърди, че всяка държавна намеса в икономиката (включително ценовите регулации) означава социализъм. Теорията за силна роля на държавата в икономическите процеси се застъпва не само от марксическата школа, а също и от британския икономист Джон Мейнард Кейнс. Той твърди, че решенията на частния сектор може понякога да доведат до недостатъчно добри и ефикасни макроикономически резултати и затова защитава активните политически отговори от страна на държавния сектор, в това число и монетарна политика от страна на централната банка, както и действия от страна на правителството по фискалната политика за стабилизиране на бизнес цикъла. Кейнсианският модел представлява т.нар. "смесена икономика" - собствеността е основно частна, но с голяма роля на държавното управление, основно чрез различни видове регулации. Примери за "смесена икономика" могат да се намерят в държави с различен политически строй - в периода между "Голямата депресия" и Втората световна война този икономически модел е застъпен както в нацистка Германия и фашистка Италия, така и в САЩ ("новия курс" на президента Франклин Д. Рузвелт). След края на Втората световна война в продължение на близо три десетилетия повечето западни икономики следват модела на Кейнс (продукт на тази теория е и "планът Маршал" за следвоенно възстановяване на Европа). Едва през 70-те години на ХХ век Западът преминава към про-пазарно стопанство - отчасти заради идеите на икономиста Милтън Фридман, който оспорва много от пунктовете на кейнсианството, отчасти заради "петролната криза" и нуждата от нов икономически модел.

От друга страна обаче, всяка държавна намеса в икономиката крие рискове. Пазарът е твърде сложна система, в която някои неща може да не ни харесват, а други да не разбираме в пълнота, но всички те почиват на здрава логика. Всяка интервенция, дори и с най-добри намерения, може да доведе до големи бели, ако не е внимателно обмислена.

Конкретно това предложение на Красимир Каракачанов може да ни донесе следните неприятни последици:

- търговците на тези хранителни продукти да понесат сериозни загуби, което би довело както до понижение на данъчните постъпления, така и до съкращаване на работници и служители;

- едно ограничаване на надценката би се отразило много по-зле на малките магазинчета, отколкото на големите търговски вериги - това ще доведе до фалити на множество дребни бизнеси с всички произтичащи последствия;

- след като за определени хранителни продукти от български производители има "таван" на печалба, търговците ще предпочетат да продават вносните им аналози, което пък ще удари производителите.

А в крайна сметка може да се окаже, че понижението на цените е толкова незначително, че на практика да не се усети от потребителите.

Да не забравяме също, че в момента у нас е в сила подобна мярка на пазара за лекарства и резултатите никак не са окуражаващи - паралелен износ, а и често се стига до дефицит на определени медикаменти, включително и животоподдържащи.

Вместо подобни мерки, като най-лесно решение изглежда намаляването на ДДС за тези храни, което би трябвало автоматично да понижи цените им. Само че това би затруднило фиска, а и може да доведе до злоупотреби. Финансистът Емил Хърсев вече се обяви против диференцирането на ДДС, като даже призова за единна ставка на данъка в рамките на целия ЕС. За общо намаляване на ДДС се изказа и... заместникът на Красимир Каракачанов във ВМРО, евродепутатът Ангел Джамбазки.

Що се отнася до въвеждането на "социална кошница" (държавата да повлияе на цените на основни хранителни продукти с цел тяхното понижаване), това има резон в ситуация на галопираща инфлация и висока безработица. Само че засега ситуацията у нас не е такава и Слава на Бога за това. Безработицата в България е рекордно ниска, а доходите всяка година бележат устойчив ръст, който значително надвишава годишната инфлация.

Същевременно обаче сме изправени пред ситуация, която може да провокира известно повишаване на цените на хранителните продукти. Увеличението на цената на природния газ с близо 14% може да повлече редица други цени нагоре. Освен това не бива да се забравя, че по-високите цени се отразяват различно на потребителите в различните подоходни групи. За хората с ниски доходи това увеличение може да е болезнено, но групите с повече разполагаеми средства едва ли ще го усетят. Нужно ли е тогава да се вземат мерки за целия пазар и не е ли по-добре да се потърсят механизми за подпомагане само на засегнатите? Например, като временна мярка държавата да отпуска ваучери за основните храни на социално слабите граждани, чрез които те да пазаруват с известна отстъпка. А в по-дългосрочен план да се потърсят начини за намаляване на производствените разходи на тези продукти, което би намалило пазарната им цена.

Предложението на Красимир Каракачанов е доста рисково за икономиката, но има голяма вероятност да се хареса на много български граждани. И това е сериозният проблем, а не самата идея на вицепремиера. Популизмът в икономиката никога не вещае нищо добро. Интензивен растеж и относително благоденствие се създават бавно и трудно, но могат да се разрушат бързо и лесно. Факт, който за съжаление мнозинството от хората трудно осъзнават.

И докато обикновените граждани не са длъжни да имат макроикономически познания, то отговорните политици следва да мислят за това вместо тях. А не да се изкушават от популистки залитания (било за отмяна на плоския данък, било за диференциран ДДС, било за "таван" на печалби) в името на някой и друг глас повече на избори. Защото това после ще се върне с лихвите. И на политиците, и на всички нас.